Ключови фрази
Подкуп на длъжностно лице


6
Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1479/2014 год.

Р Е Ш Е Н И Е
№ 476

гр.София, 26 юни 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

със секретар Аврора Караджова
при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 1479/2014 година

Защитниците на трите подсъдими – М. И., А. П. и С. П., са подали касационни жалби срещу решението на Софийския апелативен съд, с което е била потвърдена осъдителната спрямо тях присъда на Софийския окръжен съд.
Присъдата – 31/31.Х.2013 год. по нохд 528/2011, е за 550 лева – поискан, и за 400 лева – приет, подкуп с участието на подсъдимите, от една страна, и на свидетелката М. С. – от друга, във връзка с проверката на нейни търговски обекти за лицензирането им за дейност с цигари. И., П. и П. са приети за съучастници – съизвършители на престъплението по чл.301, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 НК: на 16.VІІ.2010 год. в качеството им на митнически служители спрямо С. като едноличен търговец, за да оформят в изпълнение на служебните им задължения благоприятен за нея резултат от проверката. Наложените наказания са еднакви по размер – 6 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за срок от 3 години, заедно с 1 000 лева глоба и 2 години лишаване от право да упражняват контролна дейност в държавни или общински органи.
Присъдата е потвърдена с въззивно решение № 186/22.V.2014 год. по внохд 280/14 след обжалването ѝ също като сегашното.
В касационните жалби се съдържат доводи и позоваване на трите основания за чл.348 НПК, но в някои от тях позоваването е формално – доколкото например изчерпва казаното (П., П.) за явната несправедливост на наложеното наказание или пък доколкото за явно несправедливо неправилно се смята (И.) наказанието на всеки осъден, който е трябвало да бъде оправдан. Не съвсем съответното на НПК отношение на жалбоподателите към касационните основания се вижда и в техните искания по изхода на делото, например (П.) – само за оправдаване, или (П., И.) – и за оправдаване още във ВКС, за каквото поначало няма място, щом се поддържат доводите за съществени нарушения на процесуалните правила, а пък нарушението на материалния закон – като резултат от тези нарушения на процесуалния.
В съдебното заседание на касационната инстанция жалбите са поддържани от подателите им, а лично- само от подсъдимата П.; според прокурора те са неоснователни.
ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.
Липсват основания за неговото отменяне или изменяне.
От гледна точка на чл.348 НПК се споменаха известни разминавания в жалбите със смисъла на закона по отношение на приложното поле на отменителните основания. Към дадените примери тук би могло да се добави неправилното окачествяване като нарушения на материалния закон на претендираните недостатъци в доказателствената дейност, които са недостатъци поначало процесуални. Претенциите към доказаността на обвинението са пък, от друга страна, преобладаващите в жалбите.
Възраженията в последната насока са съсредоточени на свой ред върху достоверността в показанията на М.С., от която според обвинението подсъдимите са поискали и приели подкупа. Дали е трябвало да ѝ се вярва напълно, е наистина най-сериозният проблем по делото, но той според ВКС е решен правилно. Нищо важно като критерий в конкретната оценка за достоверност не е убягнало от вниманието на съдилищата в предходните инстанции – най-вече отсъствието на всякакво съмнение, че свидетелката е била водена от стремеж да навреди на подсъдимите, нещо, което последните също не са изразявали пряко. СОС специално, е проявил даже самокритичност в собствените си мотиви към качеството на очните ставки, които е провел. Обратно – ВКС оценява като недостатъчно убедителни тъкмо изложените пред него възражения-особено онези, че С. не била възпроизвела с едва ли не механична точност и с най-големи подробности срещите си с подсъдимите.
Разбира се, казаното от свидетелката би могло да бъде преценявано и с оглед на неговата достатъчност за търсената наказателна отговорност, но за ВКС е твърде пресилено да се иска (И.) установяване например на едва ли не физическото съприкосновение на всяка от подсъдимите с инкриминираните банкноти или пък в чий „патримониум” са били те, както и всичко това да бъдело потвърдено „от поне още един свидетел”. Нищо особено за установяването на отговорността за конкретния подкуп не произтича и от тезата (отново И.), че ако С. наистина е отишла при подсъдимите с обявените преди това в полицията пари, тя е видяла вече оформените протоколи за проверката в нейните търговски обекти (не приключването им едва след даването на парите). Приемането на пари в такъв случай обаче не означава нищо повече, освен че става възможно И., П. и П. да бъдат смятани не само за подкупни, но и за измамници (сходна хипотеза вж. и в р.787/05-І, Бюл. 7/05).
Проблем на достатъчност на доказателствата би възникнал и при основателност на възраженията, че извършеното претърсване и изземване на приетите 400 лева било процесуално невалидно заради твърдяните (И., П.) нарушения чл.162, ал.1 и чл.163, ал.2 НПК. За ВКС е обаче неприемливо разбирането, че всяко (каквото и да е то) нарушение при претърсването и изземването е фатално за неговата процесуална действителност, в случая – на липсващото предложение от страна на разследващия полицай „да му се посочат търсените предмети”(чл.163, ал.2) или на изискването за „присъствие[то] на поемни лица” (чл.162, ал.1) – особено ако множественото число в последната разпоредба неправилно се тълкува като „задължително на по-малко от две” (възражението засяга участието само на поемното лице П., а не на колегата му Ч.).
В поредицата неоснователни от процесуално естество възражения на жалбоподателите тук трябва да се каже, че САС е дал отговор не само на отбелязаното досега, но на ред още упреци (П.) както към собствената му работа – например за отказа банкнотите да бъдат изследвани дактилоскопски, така и към работата на окръжния съд относно същия отказ. Отделен е въпросът дали ВКС споделя всички дадени отговори на въззивните жалби и дали въобще САС е бил длъжен да отговаря на всичко в тях. ВКС не смята като САС например, че нарушението на чл.163, ал.2 липсва, защото разпоредбата урежда „само една възможност” или защото „не винаги органът, който извършва претърсването, е наясно точно какво търси”. САС, от друга страна, трудно би могъл да отговори нещо специално на въпроса защо не е повярвал на подсъдимите, че не те са поискали пари от свидетелката, а че тя им ги е предложила.
Материалноправните възражения в касационните жалби са също неоснователни. Голяма важност е придадена (П.) например на потвърждаването в нарочно писмо от митниците (л.151 от досъдебното производство), че подсъдимите са били оправомощени да извършат проверката на С.. Вярно е, че на практика потвърждаването е с обратна дата, но САС е защитил актуалната му и за 2010 год. значимост с конкретна справка в съответните нормативни актове. За ВКС обаче е по-съществено, че подсъдимите безспорно са действали със знанието на своето ръководство. Положението с легитимността им на проверяващи е сходно с онова на длъжностните лица, „на които устно се възложи от ръководни длъжностни лица, които могат да ги назначат на работа, да извършват отчетническа дейност. Ако от момента на устното възлагане на работа до издаването на писмена заповед те присвояват от повереното им обществено имущество, вършат длъжностно присвояване” (т.2 от П.3/1970-Пл. на Върховния съд, след изменението му с П.7/1987-Пл.).
Относно възраженията за явна несправедливост на наложените наказания, на последно място, освен отбелязаното тук в началото е достатъчно да се каже, че липсващата конкретност в жалбите само потвърждава липсваща прекомерност при санкционирането.
Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І н.о.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение 186 от 22 май 2014 год. по внохд 280/2014 год. на Софийския апелативен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:



/СЛ