Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- спорът не подлежи на арбитраж или противоречие с обществения ред * потребител * нищожност


Р Е Ш Е Н И Е

№ 34

София, 07.04.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в открито заседание на петнадесети февруари хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова

Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

при участието на секретаря Александра Ковачева
като изслуша докладваното от съдията Е. Стайков т.д. № 3427/2015г. по описа на ВКС, ТК, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.47 и сл.З..
Образувано е по исковата молба на Г. А. М., депозирана на 5.10.2015г. /уточнена с допълнителна молба от 27.10.2015г./ за отмяна на арбитражно решение, постановено на 22.11.2010г. по арбитражно дело №2935/2010г. от арбитър Б. Г., с което молителят Г. М. е осъден да заплати на [фирма] сумата 13 432.08лв. и сумата 90 лв. разноски, ведно със законната лихва, считано от постановяване на решението.
В исковата молба се излагат съображения за наличието на обстоятелства по чл.47 ал.1 т.2 и чл.47 ал.1 т.4 от З., обуславящи отмяна на арбитражното решение. Поддържа се липса на арбитражно споразумение, тъй като ищецът не е подписал и не се е съгласявал да сключи договор за револвиращ заем за посочените в арбитражното решение суми. От друга страна се твърди, че договорът не е подписан за кредитор от оправомощено от дружеството лице, както и че не са посочени имената и длъжността на лицето, подписало договора за кредитора. Излагат се съображения, че раздел VІ от договора е дописван без знанието и съгласието на заемателя. Оспорва се валидността на клауза „В” на договора, тъй като не е индивидуално уговорена между страните, както и поради това, че е неравноправна по см. на чл.146 във вр. с чл.193 т.9 З.. Неарбитрируемостта на спора е обоснована и с липсата на писмена арбитражна клауза, респ. липсата на точно определени общи условия към конкретния договор. Сочи се, че дружеството разполага с различни варианти на Общи условия като се оспорват представения вариант на Общи условия. Ищецът поддържа, че арбитражната клауза е недействителна като неравноправна по см. на чл.3.т.1 и т.2 от Директива 93/13/Е. на Съвета на ЕО от 5.03.1993г., тъй като същата нарушава изискването за добросъвестност и равнопоставеност между страните като се акцентира върху начина за избор на тримата арбитри. В исковата молба се излагат съображения за това, че Г. М. не е бил уведомен за образуването на арбитражното дело, нито за назначаване на арбитър, поради което не е могъл да вземе участие в делото и да се защити. Претендира се отмяна на арбитражното решение с присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
В отговора на исковата молба, депозиран на 8.07.2016г. ответникът [фирма] поддържа, че предявеният иск е недопустим, поради неспазване на срока по чл.48 ал.1 З., тъй като е изтекъл тримесечния срок от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение /сочи се, че работодателят на ищеца е получил поканата за доброволно изпълнение на 30.10.2014г./ Същевременно се излагат аргументи за неоснователност на исковата молба. Поддържа се, че ищецът е бил информиран към момента на подписването на договора за всички параметри на бъдещия договор, посочени в раздел V „Параметри на искания револвиращ заем”. Твърди се, че Общите условия са неразделна част от договора, включително физически / с отговора на исковата молба се представя копие от документ, съдържащ заедно Договора от 28.12.2009г. и Общите условия към него/. Оспорва се твърдението, че процесният договор не е подписан от ищеца и се посочва, че за кредитора договорът е подписан от упълномощено лице с представителна власт. Поддържа се, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки по чл.143 т.9 З., характеризираща арбитражната клауза като неравнопоставена, както и че не са нарушени изискванията на Директива 93/13/Е. на Съвета на ЕО от 5.03.1993г.
В проведеното открито съдебно заседание на 15.02.2017г. ищецът Г. М. не се явява. От неговия пълномощник е представена писмена защита, в която се излагат съображения за основателността на предявения иск. Процесуалният представител на ответното дружество [фирма] изразява становище, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Искът за отмяна на арбитражното решение е предявен от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 З. и е допустим. С влязло в сила определение №80/31.05.2016г. по ч.т.д.№146/2016г. на ВКС, І т.о., е прието, че исковата молба на Г. М., депозирана в деловодството на ВКС на 5.10.2015г., е подадена преди изтичане на тримесечния срок по чл.48 ал.1 З..
Отмяната по реда на чл.48 З. е правен способ за защита срещу решения на арбитражни органи и съдилища, които са валидни и пораждат присъщите им правни последици. Поради това, преди да се произнесе по въведените с исковата молба основания по чл.47 З. за отмяна на арбитражното решение, Върховният касационен съд е длъжен да извърши служебно проверка за валидността на решението.
Със З., обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г., е изменена разпоредбата на чл.19, ал.2 ГПК като е въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на чл.13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР З./. Според легалната дефиниция на § 13, т.1 ДР З., „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност”. Със същия З. е създадена нова алинея 4 на чл.3 З., предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на З., е недействителна. В § 6, ал.2 ПЗР З. е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР З., да бъдат прекратени, като по този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. С § 8, т.5 З. е изменена и разпоредбата на чл.47, ал.2 З. и според действащата след изменението редакция арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
Законодателните промени, извършени със З., обн. в ДВ бр.//2017 г., са приложими и за висящите пред Върховния касационен съд производства по чл.48 З. за отмяна на арбитражни решения, постановени по спорове с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР З., образувани преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е тълкуването, дадено от Конституционния съд на Република България в т.3 от решение № 9/24.10.2012 г. по конституционно дело № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл.47 З. пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения З. защитата срещу арбитражното решение е преминала в своя втори стадий и Върховният касационен съд е сезиран с иск за отмяна на решението на някое от основанията по чл.47 З., подаден от надлежна страна в срока по чл.48 ал.1 З., валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47, ал.2 ГПК, първата от които изключва императивно разрешаването на потребителски спорове от компетентността на арбитража, а втората обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спор с участие на потребител. Ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 ГПК е неарбитруем, същото е нищожно по силата на чл.47, ал.2 З. и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания по чл.47 З.. Нищожното решение не поражда присъщите на арбитражното решение правни последици и при констатирана нищожност не подлежи на отмяна по реда на чл.48 З..
Правомощието на Върховния касационен съд да прогласи нищожността на арбитражното решение се обосновава и с новата ал.5 на чл.405 ГПК, създадена със З. от ДВ бр.8/2017 г., съгласно която съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 З. /ред. ДВ бр.8/2017 г./. Разпоредбата на чл.405, ал.5 ГПК е процесуална и поражда незабавно действие от влизането й в сила, което означава, че се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл.47, ал.2 З.. С чл.405, ал.5 ГПК преценката за нищожност на арбитражното решение е възложена на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността е в правомощията и на Върховния касационен съд, пред когото е предявен иск за отмяна на арбитражно решение на основанията по чл.47 З., производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на З., обн. ДВ бр.8/2017 г.
С постановеното от арбитър Б. Г. арбитражно решение по арб. дело №2935/2010г., чиято отмяна по реда на чл.48 З. е предмет на настоящото дело, е разрешен спор за дължими от ищеца суми по договор за потребителски кредит /револвиращ заем/ от 28.12.2009г. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.13 т.1 ДР З., поради което спорът е потребителски и съгласно чл.19, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017 г./ е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл.47, ал.2 З. /ред. ДВ бр.8/2017 г./. При тези обстоятелства и с оглед изложените по-горе съображения Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността на арбитражното решение, без да разглежда поддържаните в исковата молба основания за неговата отмяна. Настоящият състав не е компетентен да се произнесе по направеното с исковата молба искане за обезсилване на издадения изпълнителен лист, което не е предвидено като правомощие на ВКС в разпоредбите на чл.47 и сл.ГПК.

В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството по т.д.№3427/2015г. на ВКС, ІІ т.о. /разноските по ч.т.д.№146/2016г. на ВКС, І т.о. са присъдени отделно/ в размер на 1 771.63лв. /571.63лв. - платена държавна такса + 1 000лв. - платено адвокатско възнаграждение + 200лв. - платено възнаграждение за изготвяне на заключение по допуснатата експертиза/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение №2935 от 22.11.2010г., постановено по арбитражно дело №2935/2010г. от арбитър Б. Г..
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх.”В”, да заплати на Г. А. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 1 771.63 лв. / хиляда седемстотин седемдесет и един лева 63ст./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :