Р Е Ш Е Н И Е   № 162   гр.София, 21.01.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на  тринадесети октомври   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА                                                                                                                                              със секретар  София Симеонова изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)  ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско   дело под № 82/2009 година   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. к. с., гр. С. срещу решението на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав № 88/12.05.2008 год., постановено по гр.дело № 1874/2007 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Пернишкия окръжен съд № 33/04.04.2007 год. по гр.дело № 697/2006 год. апелативният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу Р. гр. Т. иск по чл.240 ЗЗД за възстановяване на сумата 17 669,34 лева претендирана, че е дадена в заем и подлежи на връщане като предоставени средства от фонд „И” при ЦКС по договор № 12-15/02.07.2001 год. В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е тълкувал клаузите на сключения договор и погрешно е приложил материалния закон. Наведени са доводи, че кооперацията е получила средствата от специализирания фонд „И” при ЦКС, създаден по реда на чл.59, ал.1 от отменения ЗДПч/в редакцията му от 1996 год./ и пар.3 на ПЗР на ЗКПО от 1997 год./отм./ под формата на целеви възмезден заем, а не като субсидия, поради което получената сума подлежи на възстановяване. Ответникът по касационната жалба Р. гр. Т. поддържа становище, че въззивното решение е правилно и оплакванията са неоснователни. Навежда доводи, че претендираната като даден заем сума не принадлежи на ЦКС, а на държавата, тъй като представлява преотстъпен от нея данък при определения условия и с определена цел – средствата са предоставени безвъзмездно като субсидия, а не под формата на кредит на кооперациите и предназначението им е да се инвестират целево в дълготрайни активи. С определение № 294/04.06.2009 год. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Прието е, че е налице противоречива съдебна практика на различни състави на ВКС-ТК и съдилищата в страната по съществен материалноправен въпрос относно произхода на предоставените средства от специалния фонд „И” на ЦКС, създаден по реда на чл.59, ал.1 ЗДПч/отм./ и пар.3 от ПЗР на ЗКПО/отм./, имащ обуславящо значение за преценката дължат ли връщането им на основание чл.240, ал.1 ЗЗД кооперациите, които са ги получили. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното: Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение апелативният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният от ЦКС иск по чл.240 ЗЗД за връщане на дадена в заем сума в размер на 17 669,34 лева по договор № 12-15/02.07.2001 год. Прието е за безспорно установено по делото получаването на сумата от ответника, която му е била предоставена съгласно договора от специалния фонд „И”, създаден към ЦКС на основание чл.59, ал.1 от отменения ЗДПч и пар.3 от ПЗР на ЗКПО от 1997 год./отм./. Прието е също, че според действуващата към него момент нормативна уредба този фонд е различен по своето естество и правна същност от доброволните парични фондове за взаимно подпомагане по чл.57, ал.1 ЗК, които се образуват към кооперативните с. със средства набирани от отчисления от печалбата на членовете на съюза. Средствата, с които е създаден процесния фонд „И” са бюджетни /преотстъпена част от дължимия към бюджета данък върху печалбата на кооперациите и образуваните от тях предприятия/. Тези средства не принадлежат на ЦКС, на когото е предоставено само правото да ги управлява и разпределя, предназначени са за оказване на целева финансова помощ на кооперациите за осъществявани от тях инвестиционни мероприятия и не подлежат на връщане, ако са разходвани правомерно. По делото не се спори, че отпуснатите средства на ответника са изразходвани съобразно законовото им целево предназначение–употребени са реконструкция на хлебопекарна-ДМА на РПК. При тези данни съдът е направил решаващия извод, че в случая не се касае за предоставени в заем парични средства на ЦКС, а за субсидиране от държавата при спазване на определени условия, поради което не е налице валидно възникнало за ответника задължение за възстановяване на тези средства на ищеца и в тази връзка искът по чл.240 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Както вече беше изложено в случая касационния контрол е допуснат на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречива съдебна практика по поставения съществен материалноправен въпрос, който е от решаващо значение за изхода на спора. Така например, в приложените към жалбата решения № 1147/24.01.2007 год. по т.дело № 704/2006 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., р. № 441/18.06.2007 год. по т.дело № 191/2007 год. на ВКС-ТК, І т.о. и р. № 15/08.03.2006 год. по гр.дело № 192/2005 год. на Окръжен съд, Благоевград /влязло в сила на 04.04.2006 год./постановени по аналогични дела между Ц различни кооперации, съдилищата са приели, че предоставените средства от фонд „И” на ЦКС са по договор за заем с кооперациите-получатели и подлежат на връщане на това основание. В р. № 140/30.04.2008 год. по т.дело № 805/2007 год. на ВКС-ТК-ІІ т.о. по аналогичен спор съдебният състав е приел, че средствата отпуснати от фонд „И” на ЦКС са бюджетни по своя произход, предназначени са за оказване на безвъзмездна финансова помощ на кооперациите в осъществяваните от тях инвестиционни мероприятия, поради което не подлежат на връщане, нито на заемообразно предоставяне от ЦКС под формата на фирмен кредит. Посочените различия в цитираната съдебна практика са преодолени с решение № 75/20.07.2009 год. по т.дело № 8/2009 год. на ВКС-ТК, І т.о., което е постановено при действието на новия ГПК и представлява задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В това решение е прието за правилно становището, че създаденият при действието на ЗДПч/отм./ и ЗКПО/отм./ специален фонд „И” е предназначен за финансиране на проекти на кооперациите и средствата от този фонд не подлежат на връщане на ЦКС като получени в заем. Касае се за фонд, различен от предвидения в чл.63 ЗК/отм./, респ. чл.57 от действуващия Закон за кооперациите, който се формира и разходва при друг режим. Попълването на процесния фонд „И” не е със средства на ЦКС, а от преотстъпени за срок от 5 години суми от данъка върху печалбата на кооперациите и образуваните от тях предприятия, членуващи в национални кооперативни с. , като предназначението им е да бъдат изразходвани за инвестиционни цели и субсидии – т.3 на чл.59, ал.1 ЗДПч/отм./. Сходен е и режимът по ЗКПО/отм./ относно способът за набиране и начинът за изразходване на средствата. Тълкувайки разпоредбата на чл.61г, ал.4, пр.2 ЗКПО съставът на ВКС-ТК е направил извода, че средствата, отпуснати за целите по ал.3 на цитирания текст, подлежат на възстановяване в републиканския бюджет само в случай, че изразходването им е в нарушение на условията за предоставянето им след изтичане на срока по ал.1. Прието е също, че дали преотстъпените средства от данъка върху печалбата следва да се възстановят пряко в бюджета или опосредено ч. ЦКС в случая е без значение, тъй като ищцовата претенция се основава на чл.240 ЗЗД, а не на чл.61г, ал.4, пр.2 във вр. с ал.3 ЗКПО, в която хипотеза евентуално би се поставил въпроса дали активната легитимация е на ЦКС или на МФ/доколкото преотстъпените средства произхождат от данъчни задължения към държавата, а не към ЦКС/. Видно от данните по делото, обжалваното решение на Софийски апелативен съд е постановено в съответствие със задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в цитираното решение по т.дело № 8/2009 год. на ВКС-ТК, І т.о. Правилно, решавайки спора по същество въззивният съд е приел, че получените от ответника финансови средства от преотстъпения данък върху печалбата в специалния фонд „И” са бюджетни по своя произход и не принадлежат на ЦКС, поради което претендираната за възстановяване сума в размер на 17 669,34 лева не се дължи на посоченото от ищеца правно основание – чл.240 ЗЗД, тъй като не представлява финансов заем. Независимо от изложеното, НПК Т. би дължала възстановяване на получените суми от процесния инвестиционен фонд само в случай, че преотстъпените средства не са били разходвани целево за инвестиране в дълготрайни активи, каквото твърдение по делото липсва, но и в този случай основанието за връщането им не е чл.240 ЗЗД. С оглед на всичко изложено дотук постановеното решение на Софийски апелативен съд е правилно, същото е в съответствие с постоянната практика на ВКС по поставения материалноправен въпрос, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав № 88/12.05.2008 год., постановено по гр.дело № 1874/2007 год. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ