Р Е Ш Е Н И Е № 50176 София, 09.03.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ с участието на секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2127/2022 г. Производството е по чл. 47 ЗМТА. Предявен е иск от “ЧПК Агро“ ЕООД, [населено място] срещу „Грейнстор Трейдинг“ АД, [населено място] с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за отмяна на постановеното от Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата решение от 02.06.2022 г. по в. а. д. № 115/2020 г., с което настоящият ищец е осъден да заплати на „Грейнстор Трейдинг“ АД сумата 16 500 лв., представляваща част от дължима неустойка по договор за покупко-продажба на зърно № 1354620 от 18.08.2020 г. в общ размер на 163 128.57 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.11.2020 г. до окончателното плащане на главницата, както и разноски по делото в размер на 3 382 лв. В исковата молба се поддържа, че атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна поради постановяването му при липса на арбитражно споразумение, обоснована с твърдението, че договорът, в който се съдържа арбитражната клауза, не е подписан от законния представител на продавача “ЧПК Агро“ ЕООД, а от лице без надлежно писмено пълномощно, както и че същият не би могъл да се счете за потвърден по реда на чл. 301 ТЗ, предвид неприложимостта на посочената разпоредба към арбитражното споразумение. При условията на евентуалност са развити подробни съображения в подкрепа на тезата, че действията по сключването на арбитражното споразумение не са потвърдени от представляващия дружеството-ищец. Отделно от това, поддържа се и недействителност на процесния договор, а следователно и на арбитражната клауза в него, поради противоречие с добрите нрави, поради невъзможен предмет, както и поради сключването му във вреда на представлявания. Ответникът – „Грейнстор Трейдинг“ АД, [населено място] – оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен. Твърди, че по делото е доказано надлежно упълномощаване на лицето, подписало процесния договор, съответно арбитражното споразумение, тъй като самият ищец не е отричал съществуването на писмено пълномощно, но не е представил същото по делото. Евентуално, поддържа становище за потвърждаване на действията по сключване на процесния договор и на уговорката за арбитраж в него при условията на чл. 301 ТЗ. Подробни съображения за това е изложил в писмен отговор от 11.11.2022 г., в съдебно заседание от 07.12.2022 г. и в допълнителни писмени бележки от 23.12.2022 г. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: С оглед данните по делото, че атакуваното арбитражно решение е връчено на ищеца (ответник в арбитражното производство) на 13.06.2022 г., преклузивният 3-месечен срок по чл. 48 ЗМТА за отмяната му изтича на 13.09.2022 г. С подаването на исковата молба на 08.09.2022 г., видно от отбелязването на тази дата в деловодството на съда, установеният в закона срок е спазен, което обуславя процесуална допустимост на предявения иск. По основателността на иска: За да обоснове компетентността си за разглеждане на иска, предявен от „Грейнстор Трейдинг“ АД срещу “ЧПК Агро“ ЕООД, [населено място] за сумата 16 500 лв., като част от общо дължима сума 163 128.57 лв., по който е образувано вътрешно арбитражно дело № 115/2020 г., решаващият орган е приел, че страните са обвързани от валидно арбитражно споразумение, по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА, респ. чл. 2, ал. 2 от Правилника на АС при БТПП, обективирано в чл. 6, ал. 2 от представения от ищеца договор за покупко-продажба на зърно № 1354620 от 18.08.2020 г., с което са се съгласили всички спорове между тях във връзка с този договор да бъдат разрешавани от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. Като неоснователно е преценил възражението на ответника по иска за нищожност на арбитражното споразумение поради обстоятелството, че договорът, в който то се съдържа, е подписан от лице, което не е изрично упълномощено за сключването на арбитражно споразумение. В тази насока арбитражният състав е съобразил актуалната практика на Върховен касационен съд (решенията, постановени по т. д. № 794/2020г. и т. д. № 1510/2020 г.), според която процесуалният характер на арбитражното споразумение не е основание да се иска изрично упълномощаване за неговото сключване, тъй като липсва законово изискване за това. Застъпил е становището, че щом за сключването на арбитражното споразумение като клауза в материалния договор не е необходимо изрично упълномощаване, то не би трябвало да е нужно и изрично потвърждаване на вече сключеното споразумение, т. е. по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Приел е, че в случая предпоставките на тази разпоредба са налице и действията на подписалия процесния договор без представителна власт следва да се считат потвърдени от законния представител на дружеството-продавач, доколкото същият е узнал за арбитражната клауза с получаването на исковата молба, но не се е противопоставил незабавно на сключването й. Заявеното от процесуалния представител на ответника своевременно оспорване на компетентността на арбитража е преценено като непораждащо правни последици, тъй като пълномощното му не включва извършване на действията по чл. 301 ТЗ. Арбитражното решение е подписано с особено мнение от един от членовете на решаващия орган по съображения, че арбитражният съд не е компетентен да разгледа спора, с който е сезиран, тъй като арбитражното споразумение е сключено от лице без надлежна представителна власт. В особеното мнение са изложени подробни аргументи в подкрепа на становището, че действията на подписалия процесния договор, в т. ч. и арбитражната клауза в него, не могат да се считат потвърдени по реда на чл. 301 ТЗ, доколкото тази разпоредба е приложима само за материалноправните търговски сделки, но не и за арбитражното споразумение. Настоящият състав намира, че изводът на мнозинството на арбитражния състав за наличие на арбитражно споразумение между страните е неправилен. По делото е безспорно установено, че сключеният между “ЧПК Агро“ ЕООД, [населено място] срещу „Грейнстор Трейдинг“ АД, [населено място] договор за покупко-продажба на зърно № 1354620 от 18.08.2020г., в чл. 6, ал. 2 на който се съдържа арбитражна клауза, овластяваща АС при БТПП да разгледа всички породени от този договор спорове, не е подписан от законния представител на продавача “ЧПК Агро“ ЕООД, а от лицето В. В.. Категорично доказана е и липсата на писмено пълномощно от страна на управителя на дружеството в полза на посоченото физическо лице. Действително, в хода на арбитражното производство процесуалният представител на “ЧПК Агро“ ЕООД е заявил, че В. В. е разполагал с писмено пълномощно. Твърдението му обаче е, че пълномощното е дадено за сключването на договор за продажба на 100 тона, а не на 1000 тона царевица, за каквото количество е договорът, на който е основана исковата претенция. Доколкото пълномощното не е представено по делото, не може да се приеме, че такова изобщо съществува, нито е възможно да се извърши преценка за обема на учредената с него представителна власт (чл. 39, ал. 1 ЗЗД), т. е. дали тя е ограничена до сключването на договор за продажба само на 100 тона царевица или се отнася за продажбата на 1000 тона царевица, респ. за правото да се уговори арбитраж за споровете по този договор. Ето защо, настоящият състав приема за неоснователно твърдението на ответника по настоящия иск, че лицето, сключило процесния договор за продажба на 1000 тона царевица, е разполагало с надлежна представителна власт. В арбитражното производство не са ангажирани доказателства продавачът “ЧПК Агро“ ЕООД, от чието име е сключено арбитражното споразумение, съдържащо се като клауза в договора за покупко-продажба на зърно № 1354620 от 18.08.2020 г., да го е потвърдил по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, т. е. да го е потвърдил писмено, каквато е изискуемата форма за самото упълномощаване за сключване на арбитражно споразумение съгласно чл. 37, ал. 1 ЗЗД, предвид установената в чл. 7, ал. 2 ЗМТА писмена форма за действителността на същото. Не може да бъде споделено изразеното от мнозинството на решаващия орган становище, че по отношение потвърждаването на арбитражното споразумение е приложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ, предвиждаща облекчен ред за потвърждаване на действията без представителна власт, извършени от името на търговец. В последователната практика на касационната инстанция, в т. ч. и на настоящия състав (решение № 157 от 11.01.2013 г. по т. д. № 611/2012г. на ВКС, І т. о., решение № 66 от 07.07.2014 г. по т. д. № 4036/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 8 от 08.02.2017 г. по т. д. № 1706/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 223 от 29.01.2018 г. по т. д.№ 1964/2017 г. на ВКС, І т. о., решение № 117 от 31.05.2018 г. по т. д.№ 2592/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 346 от 31.01.2019 г. по т. д. № 1973/2018 г., II т. о. и др.), се приема, че посочената разпоредба е относима към материалното правоотношение между страните, но не и към сключеното между тях арбитражно споразумение. Този извод се обосновава със систематичното място на разпоредбата в Търговския закон – в Част Трета „Търговски сделки“, Глава Двадесет и първа „Общи положения“, Раздел II „Сключване на търговски сделки“, където е регламентирано сключването на търговските сделки, докато арбитражното споразумение не е такава сделка, а специфичен процесуален договор, чиято цел е да бъде учредена правораздавателна компетентност на арбитража. Неприложимостта на чл. 301 ТЗ се аргументира и с това, че по този начин би била игнорирана разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, предвиждаща предпоставките за сключване на арбитражно споразумение в рамките на вече образувано арбитражно производство, общото за които е волята на страната спорът да бъде разгледан от арбитража да е ясно и недвусмислено изразена. Що се отнася до посочените в писмените бележки на ответника две решения на Търговска колегия на ВКС – решение № 106 от 28.10.2011г. по т. д. № 400/2011 г., I т. о. и решение № 7 от 29.01.2015 г. по т. д. № 2540/2014 г., II т. о., в които е застъпено обратното разбиране, същите представляват практика, която, освен че е изолирана, е и отдавна изоставена. Доколкото не касаят арбитражно споразумение, останалите решения на Гражданска колегия, на които се позовава ответникът, не следва да бъдат обсъждани. Становището за приложимост на чл. 301 ТЗ към арбитражното споразумение не може да бъде обосновано и с цитираната от „Грейнстор Трейдинг“ АД практика на касационната инстанция (решение № 193 от 21.01.2021 г. по т. д. № 1510/2020 г., II т. о. и решение № 194 от 14.01.2021 г. по т. д. № 794/2020 г., II т. о.), според която за сключването на арбитражно споразумение не е необходимо пълномощникът да е изрично упълномощен. В посочените актове не е отречено изискването пълномощното да е писмено. Напротив, подчертано е, че писмена форма е задължителна, доколкото такава форма е установена за самото арбитражно споразумение. Формалният характер на упълномощаването предопределя съответно и изводът, че сключеното без представителна власт арбитражно споразумение може да бъде потвърдено само писмено (чл. 42, ал. 2 ЗМТА), но не и по реда на чл. 301 ТЗ. На последно място, предвид надлежно заявеното от “ЧПК Агро“ ЕООД в преклузивния срок по чл. 20, ал. 1ЗМТА оспорване компетентността на арбитражния съд да разгледа спора, арбитражното споразумение между страните не може да се счете за сключено и по реда на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, т. е. чрез прилагане на установената в тази разпоредба презумпция. Поради изложените съображения настоящият състав приема, че атакуваното арбитражно решение е постановено, без да е налице компетентност на сезирания арбитражен съд, което налага отмяната му на релевираното в исковата молба основание. С оглед извода за липса на арбитражно споразумение във връзка с процесната продажба на царевица и предвид самостоятелността на арбитражното споразумение, т. е. независимостта му от материалноправния договор, част от който е то, в производството по чл. 47 ЗМТА не подлежат на обсъждане заявените от страните доводи и възражения, касаещи сключването, валидността и съдържанието на този договор. При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените за разглеждането му разноски в размер на сумата 1 980 лв., включваща 660 лв. – държавна такса и 1 320 лв. – адвокатско възнаграждение (с ДДС), чието уговаряне и заплащане по банков път е установено от представените документи – договор за правни услуги от 15.08.2022 г., фактура № 1535 от 12.10.2022 г. и платежно нареждане до ОББ от същата дата. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 02.06.2022 г. по в. а. д. № 115/2020 г. на Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата. ОСЪЖДА „Грейнстор Трейдинг“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на “ЧПК Агро“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] разноски за настоящото дело в размер на сумата 1 980 (хиляда деветстотин и осемдесет) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: