Р Е Ш Е Н И Е № 370
София, 16.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 896/2018 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. М., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2218 от 30.10.2017 г. по в.гр.д.№ 1686/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 10 състав, с което след частична отмяна на решение № 8855 от 07.12.2016 г. по гр.д. № 15080/2015 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявения против ЗД”Бул Инс” АД иск по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.09.2015 г., за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лева.
С определение № 589 от 04.10.2018 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос, свързан с предпоставките за намаляване на обезщетението по чл.51, ал.2 ЗЗД и приложимите критерии при определяне на обема на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Жалбоподателят счита, че независимо от липсата на категорични доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният съд необосновано е завишил приноса на пострадалия от 20% на 50% и с оглед разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е редуцирал обезщетението за неимуществени вреди. Поддържат се и оплаквания за допуснато нарушение на чл.52 ЗЗД, с искане за касиране на въззивния съдебен акт.
Ответникът по касация – ЗД”Бул Инс” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за правилност на атакуваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
За да постанови атакуваното решение, с което определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди – 80 000 лв. /след приспадане на съпричиняване от 20 % / е редуцирано до 40 000 лв., решаващият съд е извел извод, че ищецът, като пътник в лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] , не е ползвал обезопасителния си колан за мястото, на което е седял и с това си поведение е допринесъл, в равна степен с водача, за настъпване на вредоносния резултат. Този извод е изведен след преценка на доказателствения материал по делото. При определяне на общия размер на претендираното обезщетение, въззивният съдебен състав е посочил вида и характера на получените от ищеца увреждания: закрито счупване на кръстната кост; дислокация, разединяване на срамната кост, изкълчване на става между кръстната и хълбочната кост и счупване на напречния израстък на 5-ти поясен прешлен, голямата продължителност на лечебния и възстановителен период и критериите, визирани в ППВС 4/1968 г.
По материалноправния въпрос, отнасящ се до приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, установяване и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и на делинквента, е налице задължителна за съдилищата практика на Върховния съд - т.7 от ППВС № 17/1963 г., доразвита в създадена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС. Освен в цитираните в определението по чл.288 ГПК решения, така и в други решения по чл.290 ГПК – например, решение по т.д. № 1498/2013 г., решение по т.д. № 3871/2013 г., решение по т.д. № 1834/2016 г., решение по т.д. № 3266/2015 г. и др. е прието, че при определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение дали са установени конкретни действия или бездействия, с които то обективно е допринесло за настъпване на резултата. Нарушаването на правилата за движение по пътищата, вкл. и неизпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан, само по себе си не съставлява основание за намаляване на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, а е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Преценката за това, дали с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, както и за определяне на степента, в която се съотнася към вредата като обективен принос на увреденото лице, следва да се извърши от съда. Тази преценка е обусловена от осъществени от пострадалия конкретни действия или бездействия, с които той е способствал за настъпване на вредоносния резултат, като е ирелеватно дали те са виновни или не. Според възприетото разрешение в цитираната практика на ВКС, при приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се отчете обективния принос на пострадалото лице за настъпване на конкретните вреди.
По същество на касационната жалба:
По делото са безспорно установени : механизмът на настъпилото на 10.09.2015 г. ПТП, при което управляван от М. К. лек автомобил „БМВ” с рег. [рег.номер на МПС] се е отклонил наляво, напуснал е платното за движение по бул.”Ботевградско шосе, гр. София, преминал е през разделителния остров и през платното за насрещно движение и се е блъснал в стълб и указателна табела за спирка на градския транспорт; наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, покриваща отговорността на водача на л.а., както и наличието на причинна връзка между произшествието и множеството травматични увреждания на ищеца, за обезщетяването на които се претендира с предявения срещу застрахователя пряк иск.
В мотивите на атакуваното решение решаващият състав на САС е приел, че механизмът, по който е настъпило ПТП, както вида и характера на получените от ищеца увреждания обосновават фактическите констатации, че ищецът, като пътник в лекия автомобил, не е ползвал обезопасителния колан за мястото, на което е седял и с това си поведение е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, който е определен в съотношение 50% - за водача и 50 % - за ищеца. Изводът, че пострадалият е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, е изведен от въззивния съд след преценка на неоспореното заключение на приетата комплексна експертиза. Същевременно обаче, не е обсъдено доколко това конкретно поведение на пострадалия е допринесло за настъпване на вредоносния резултат и не са изложени конкретни съображения за определената от въззивния съд значително по-висока степен на обективен принос на увреденото лице – 50 % спрямо определените от първата инстанция 20 %.
С оглед безспорно установения пред първата инстанция механизъм на произшествието и липсата на допълнителни данни, даващи основание за определяне на по-висок процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, в сравнение с този, определен в необжалваното от него решение на СГС, следва да се приеме, че в тази част атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 ЗЗД и е необосновано. Поради това, то следва да се отмени в частта, с която приносът на пострадалия ищец е завишен от 20 на 50 %.
Доводите на касатора за неотчитане от въззивния съд отсъствието на категорични доказателства, че при поставен предпазен колан от ищеца, уврежданията не биха настъпили и за липса на предпоставки за редуциране на обезщетението, не следва да се преценяват, доколкото решението на СГС, с което възражението на ответника за съпричиняване е уважено частично – до размер на 20%, е влязло в сила.
Като основателни следва да се преценят и оплакванията на касатора за допуснато от САС нарушение на чл.52 ЗЗД, в резултат на което общият размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен от 100 000 лв. на 80 000 лева. При прилагане на принципа за справедливост не са съобразени в пълна степен установените по делото обстоятелства, релевантни към вида и обема на търпяните от ищеца болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, както и неблагоприятните последици, свързани с невъзможност за пострадалия да се върне на работа в „Зеленчукова борса”, установени съответно от съдебно-медицинската експертиза и от показанията на свидетелката К. В.. За точното приложение на законоустановения принцип за справедливо обезщетяване на вредите, е необходимо да се отчетат в достатъчна степен негативните за ищеца последици, свързани както с лечението, вкл. и оперативно, така и с продължителното страдание и изключително неудобство в рамките на шестмесечния възстановителен период.
Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания, справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване и на конкретните икономически условия към правнорелевантния момент, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане. Възприемайки изцяло формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС в тази насока, надлежно публикувана, следва да се счете, че въззивният съд, макар и да е отчел момента на увреждането, не е съобразил в достатъчна степен значението на нормативно определените лимити / § 27, ал.1 от ПЗР на КЗ, отм./ за отговорността на застрахователя.
С оглед на всички конкретни обстоятелства, съотнесени към чл.52 ЗЗД, справедливото обезщетение за неимуществени вреди трябва да се определи в размер на 100 000 лева, което на основание чл.51, ал.2 ЗЗД полежи на редуциране, или на ищеца е дължима сумата 80 000 лева, ведно със законната лихва от увреждането.
Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, въззивното решение следва да се отмени в отхвърлителните части и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения иск по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ следва да бъде разрешен от ВКС, като на ищеца се присъдят допълнително още 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от ПТП – 10.09.2015г. до окончателното им изплащане.
Обжалваното въззивно решение подлежи на отмяна и в частта, с която М. М. е осъден да заплати на ответника разноски за производството пред САС в размер на 2 000 лв., а с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 1 800 лв. – разноски за въззивното производство, 900 лв. – за адв. М. Т., осъществила безплатна правна помощ на ищеца за касационното производство, а по сметка на ВКС – държавна такса в размер на 800 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2218 от 30.10.2017 г. по в.гр.д.№ 1686/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 10 състав, с което след частична отмяна на решение № 8855 от 07.12.2016 г. по гр.д. № 15080/2015 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от М. М. М. против ЗД”Бул Инс” АД иск по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 10.09.2015 г. ПТП, за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лева, както и в частта, с която в полза на ЗД „Бул Инс” АД са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 2 000 лева, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД да заплати, на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, на М. М. М. допълнително сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева /или общо 80 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.09.2015 г., до окончателното изплащане, както и 1 800 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД да заплати на адвокат М. Б. Н.-Т., ЕГН [ЕГН], гр. София, ул.”Славянска” № 29, ет.3, адвокатско възнаграждение в размер на 900 /деветстотин/ лева, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 800 /осемстотин/ лева държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |