Ключови фрази
отрицателен установителен иск * негаторен иск * право на преминаване * сервитут * тълкуване на договор * нищожност-противоречие на закона


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 349/11

СОФИЯ, 21.05.2012 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 453/2010 година и за да се произнесе, взе предвид :


Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 421 от 30.12.2009 г. по в.гр.д. № 624/09 г. на Хасковския окръжен съд отменено решение № 464 от 17.07.2009 г. по гр.д. № 1708/08 г. на Районен съд Хасково в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] Х. против Е. Я. Х., действуващ като [фирма] иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не притежава вещно право на преминаване през южната част на ПИ с идентификатор 77195.725.57, учредено с нот. акт № 39, т.ІІІ, нот. дело № 367/01.12.2000 г. и в отменената част е постановено друго, с което отрицателният установителен иск е уважен. В частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Х. против [фирма] насрещен иск по чл. 109, ал.1 ЗС за осъждане на първоначалния ищец да прекрати неоснователните действия на своите работници и служители, с които се препятствува упражняването на право на ищеца на преминаване през имота, първоинстанционното решение е оставено в сила.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. М. Р. като пълномощник на Е. Я. Х., действуващ като ЕТ с фирма ”О.-96-Е. Х.” със седалище [населено място]. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съществени съдопроизводствени правила.
С определение от 22.06.2011 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] - Х. против Е. Я. Х., действуващ като [фирма] иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, а правният въпрос, обусловил допускането е свързан с приложението на чл. 20 ЗЗД.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на въззивното решение в обжалваната му част във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното:
Установено е по делото и не е било спорно между страните, че с договор за покупко - продажба, оформен с нотариален акт № 39, т.ІІІ, нот. дело № 367/ 01.12.2000 г., жалбоподателят в настоящото производство Е. Я. Х., действуващ като [фирма] е закупил от [фирма] [населено място] парцел ХІ с площ 1 286 кв.м. в кв. 85 по регулационния план на града от 2000 г., ведно с построената в него масивна сграда / пречиствателна станция/, завършена в груб строеж, при граници: парцели V, VІІ, І и ІІІ. Със същия нотариален акт продавачът учредил в полза на купувача право да преминава през южната част на собствения му парцел ІІІ с площ 7 550 кв.м. при граници: парцели V, ХІ и улици, до прокарване на улица за осигуряване на самостоятелен достъп до продадения парцел. С нотариален акт № 178, т.ІV, дело № 706/15.08.2007 г. ищецът [фирма] закупил от [фирма] - Х. поземлен имот с идентификатор 77195.725.57 по кадастралната карта, идентичен с парцел ІІІ в кв. 85 по плана на града.
Изводът, че към момента на сключване на договора за продажба, от който ищецът черпи права, учреденото в полза на касатора право на преминаване е било прекратено, е обоснован от въззивния съд с обстоятелството, че съществуването на това сервитутно право не е било отразено в нотариалния акт за продажбата, както и при одобряване на кадастралната карта на [населено място] през 2006 г., а също и в издаденото от Агенцията по вписванията – Служба по вписванията [населено място] удостоверение от 15.08.2007 г. Приел е, че със заповед № 1040 от 27.10.2000 г. на Кмета на [община] е било одобрено частично изменение на парцел ІІІ - [фирма], парцел VІІІ - за промишлени нужди и парцел ІХ- за промишлени нужди, като с тази заповед е предвидено прокарване на улица- тупик с ОТ 2594-2629-2630-2631 и по този начин е осигурен пешеходен достъп до собствените на ответника имоти с идентификатор 77195.725.75 и 77195.725.76., образувани след разделянето на парцел ХІ, с което уговореното в нотариалния акт прекратително условие е настъпило и сервитутното право е отпаднало.
При тълкуване волята на страните в сключения между касатора и [фирма] договор в частта му, касаеща учредяване на право на преминаване, въззивният съд е процедирал в противоречие с константната съдебна практика по приложението на чл. 20 ЗЗД, обективирана и в представено към касационната жалба решение № 788 от 15.12.2005 г. по гр.д. № 513/04 г. на ВКС, ІІ г.о., според която действителната обща воля на страните следва да бъде търсена с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението им към момента на сключване на договора.
В случая договорът, с който [фирма] е продало на ответника парцел ХІ с площ 1 286 кв.м. в кв. 85 по регулационния план на [населено място], е сключен на 01.12.2000 г. Към този момент е било в сила одобреното със Заповед № 1040 от 27.10.2000 г. частично изменение на регулационния план за парцели ІІІ- [фирма], VІІІ- “За промишлени нужди” и ІХ- “За промишлени нужди” в кв. 85 по плана на града, с което е предвидено и прокарване на улица- тупик с ОТ- 2594-2629-2630 и 2631. Вещото лице от назначената съдебно - техническа експертиза е констатирало, че улицата - тупик е съществувала и преди това изменение, като е представлявала вътрешнозаводска улица, както и че чрез нея е възможен само пешеходен достъп до имота на ответника, предвид изградения по б. А-Б по скицата на вещото лице триметров тухлен зид с колони през 3 м и стоманобетонов пояс отгоре, както и с оглед разположението на вратите на сградата в парцел ХІ, сега- имот с идентификатор № 77195.725.76, собственост на ответника, до която е възможен достъп с МПС само през имота, собственост на ищеца, идентичен със закупения от него на 15.08.2007 г. парцел ІІІ в кв. 85. Тези обстоятелства са съществували към момента на сключване на договора за продажба на парцел ХІ. Без правно значение по делото е дали ще се приеме, че уговореното в договора за учредяване на право на преминаване “до прокарване на улица за осигуряване на самостоятелен достъп до продадения парцел” представлява прекратително условие или прекратителен срок. Същественото е, че и условието, и срокът представляват бъдещи събития и следователно, след като към момента на сключване на договора за продажба продаденият парцел вече е имал осигурен достъп от улицата - тупик, не може да се приеме, че страните са визирали реализирането на тази улица като факт, обуславящ прекратяване действието на договора. Предвид установеното по делото, че улицата е осигурявала само пешеходен достъп до имота на ответника, логично е да се мисли, че целта на договора за учредяване на право на преминаване през собствения на продавача имот е била да се осигури достъп на МПС. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че през 2001 г. по молба на касатора е било издадено от главния архитект на [община] разрешение за строеж за отваряне на вход- портал на [улица].
Независимо от изложеното, въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, макар и по други съображения. Основателен е поддържаният от ищеца при разглеждане на делото в двете инстанции довод за нищожност на договора за учредяване на право на преминаване през чужд имот, сключен между касатора и [фирма]. В периода след влизане в сила на Закона за собствеността / 1951 г./ до изменението на чл. 192 ЗУТ/ ДВ бр. 65/2003 г./ действуващото законодателство не е предвиждало възможност за учредяване или придобиване на право на преминаване през чужд урегулиран имот за да се достигне до друг урегулиран имот, чрез правна сделка между собствениците на двата имота или по давност. Такова право е било допустимо да се установява само по административен ред и то само по изключение и за определен срок – когато няма друг подходящ начин за осигуряване на проход или когато поради ново строителство временно е бил осуетен достъпът до улица /чл. 208 ППЗТСУ, чл. 192, ал.1 ЗУТ до изм. ДВ бр. 65/2003 г./. В този смисъл е трайно установената съдебна практика. Приетото в решение № 76 от 25.12.1980 г. по гр.д. № 51/80 г. на ОСГК, според което е допустимо ограничено вещно право на преминаване през чужд имот да се придобие чрез правна сделка или по давност, е приложимо само за неурегулирани поземлени имоти. Поради това направеният от въззивния съд извод в обратен смисъл е незаконосъобразен. Договорът за покупко – продажба на парцел ХІ в кв. 85 по плана на [населено място], оформен с нотариален акт № 39, т.ІІІ, нот. дело № 367/ 01.12.2000 г., в частта му, с която продавачът [фирма] е учредил на купувача Е. Я. Х., действуващ като [фирма] право на преминаване през южната част на собствения на продавача парцел ІІІ в кв. 85, е нищожен поради противоречие със закона- чл. 26, ал.1 ЗЗД. Поради това той не е породил желаното от страните правно действие и не легитимира касатора като титуляр на това вещно право върху чуждия имот. Обстоятелството, че след изменението на чл. 192, ал.1 ЗУТ / ДВ бр. 65/2003 г./ е предвидено правото на преминаване през чужд имот да се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, не дава основание да се направи друг извод, тъй като нищожността настъпва по право още в момента на сключване на сделката и последваща промяна в законодателството не може да санира нищожната сделка.
Затова като е уважил предявения против касатора отрицателен установителен иск и е отменил констативен нотариален акт № 155, т.І, нот. дело № 78/2008 г. в частта му, с която в полза на касатора е признато съществуването на вещно право на преминаване през южната част на ПИ с идентификатор 77195.725.57 по КК на [населено място], въззивният съд е постановил правилно по резултат решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед този изход на делото в полза на [фирма] [населено място] следва да бъдат присъдени сторените разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., съобразно направеното от ответника по касация искане и представените от него доказателства за това.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 421 от 30.12.2009 г. по в.гр.д. № 624/09 г. на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Я. Х., действуващ като ЕТ с фирма ”О.-96-Е. Х.” със седалище [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: