4 Р Е Ш Е Н И Е № 40 гр. София, 11 април 2018 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря........Мира Недева...............и в присъствието на прокурора..................................Ивайло СИМОВ..........................изслуша докладваното от съдията Топузова дело № 1308 по описа за 2017 г. Производството е образувано по касационен протест от заместник на Военно – апелативния прокурор при Военно – апелативна прокуратура срещу присъда № 51 от 08.11.2017г., постановена по внохд № 42/17г. на Военно – апелативен съд. С присъда № 13 от 09.06.2017г., постановена по нохд № 47/17 г. Софийски военен съд признал подсъдимия редник Р. П. Б. от в.ф. 22 790 Горна Оряховица за виновен в това, че: 1. За времето от 11,59 часа до 12,02 часа на 29.09.2016 г. в [населено място] явно изразил недоволство против разпореждане на началника си - капитан Й. Н. Н. - заместник командир на в.ф. 22790 - Горна Оряховица, изпълняващ на тази дата длъжността „За командир на в.ф. 22790-Горна О.”, поради което и на основание чл. 374, предл. 1, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание от пет месеца лишаване от свобода; 2. За времето от 12,02 часа до 14,30 часа на 29.09.2016 г. в социалната мрежа „Фейсбук” в „Интернет”, в отсъствие на началника си капитан Й. Н. Н. - заместник командир на в.ф. 22790 - Горна Оряховица, изпълняващ на тази дата длъжността „За командир на в.ф. 22790 - Горна Оряховица”, извършил нещо от естество да накърни достойнството му, като го обидил и деянието е извършено от подчинен срещу началник, по повод изпълнение на задължение по военната служба, поради което и на основание чл. 378, ал. 3, вр. ал. 2 , вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание от осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил на подсъдимия общо наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимия редник Р. Б. да заплати в полза на държавата направените разноски. По жалба на защитника на подсъдимия – адв. К. Г. е образувано внохд № 42/17г. по описа на Военно – апелативен съд. С присъда № 51 от 08.11.2017г. въззивният съд отменил изцяло първоинстанционната присъда и оправдал подсъдимия Б. по повдигнатите му обвинения по чл.374, пр.1 и чл. 378, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК. В протеста се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Различието в правните изводи на съдилищата от двете съдебни инстанции при идентични факти, според прокурора сочи на порок във вътрешното убеждение, дължащ се на изопачаване на доказателствата и представлява съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.14 от НПК. С оправдаването на подсъдимия по повдигнатите му обвинения се твърди, че е нарушен материалният закон. Прави се искане да се отмени изцяло присъдата и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане. Пред настоящата инстанция протестът се поддържа от представителя на В. с аналогични съображения и искане. Защитникът на подсъдимия Б. – адв. К. Г. счита протеста за неоснователен. Изтъква, че в него липсва аргументация кои доказателства не са обсъдени и как това е повлияло на вътрешното убеждение на съда при положение, че е приета същата фактическа обстановка. Излага съображения, че правните изводи на въззивната инстанция са съответни на приетите за установени факти. Моли за потвърждаване на новата въззивна присъда. В последната си дума подсъдимият Б. също моли за потвърждаване на новата присъда. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери подадения протест за неоснователен. Нормата на чл.14 от НПК задължава съда, прокурора и органите на разследването да вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В касационния протест не са посочени конкретни доказателства или обстоятелства, които въззивният съд да е игнорирал или изопачил. Това твърдение поначало не намира опора в доказателствения материал по делото, тъй като въззивната инстанция изцяло е възприела установените от първата инстанция факти, кредитирайки и събраните доказателства. Различните правни изводи на въззивния съд относно виновността на подсъдимия не се дължат на нарушения на процесуални правила, свързани с анализа на доказателствата, а на различна правна оценка на доказателствения материал. В този смисъл не е допуснато нарушение на процесуалните прави, а още по - малко на съществено такова, което да обуслови връщане на делото за ново разглеждане, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон не е подкрепено с конкретни доводи срещу мотивите на въззивната присъда за оправдаването на подсъдимия. Вместо това в протеста е изложена фактическата обстановка по обвинителния акт (която поначало не е спорна и е възприета от съдилищата) и декларативно е посочено, че с описаните действия Б. е демонстрирал несъгласие с отдадено разпореждане на командира му с недопустими тон и лексика и му нанесъл неприсъствена обида, която всички свидетели възприели като унизителна, недопустима и обидна ругатня. Настоящият касационен състав намери, че въпреки изключително оскъдната мотивация на протеста относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК следва да го разгледа по същество в тази част. Мотивът за оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.374 пр.1 от НК е липсата на елемент от обективната страна на престъплението, а именно явно недоволство от заповедта на началника. Изложените в тази насока аргументи от апелативния съд се споделят и от касационния състав. Обществените отношения, които тази норма от НК охранява, са дисциплината и субординацията в армията, които са от принципно значение за дейността й в мирно време и при военновременна обстановка. Именно поради това е инкриминирано не всяко недоволство от заповед на началник, а само това, което е явно – изразено открито и демонстративно на публично място, пред множество хора или пред строя. Изразеното от подсъдимия Б. недоволство от промяната на нарядите му в личен телефонен разговор с командира му не може да се приеме за явно, независимо от обстоятелството, че св. Н. споделил за това и с друг военнослужещ. Липсата на елемент от обективната страна на престъплението, сочи на неговата несъставомерност. Съображенията на въззивния съд за недоказаност на авторството на деянието по чл.378, ал.3 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК също се възприемат от настоящия съдебен състав. От показанията на свидетелите Л. и В. могат да бъдат направени единствено изводи за наличието на пост във Фейсбук в личния профил на подсъдимия с описаното в обвинителния акт съдържание, което впоследствие било изтрито. Както основателно е посочил въззивният съд, за да се установи по несъмнен начин, че подсъдимият е автор на посоченото електронно съобщение, следва да се идентифицира крайното електронно съобщително устройство на потребителя, публикувал съобщението. Преценката на апелативния съд, че наличните доказателства са недостатъчни за установяване на авторството на престъплението, е законосъобразна. Независимо и наред с това касационният съд намира, че инкриминираната фраза „Много поздрави на майката на човека, който ми спря нарядите” не може да бъде приета за обида. В съдебната практика еднозначно се приема, че с обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел (в този смисъл р. № 93 от 22.05.2013г. по н.д. № 163/13г. на ІІІ н.о. на ВКС). Когато обидата е вербална, засягащи честта и достойнството могат да бъдат ругателни думи или изрази. Унизителният характер на казаното или извършеното от дееца се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, зачитане на честта и достойнството на всекиго. В този смисъл казаните думи могат да представляват обида, тогава когато обективно се разминават с общоприетите морални норми. Поради това личните възгледи на лицето, към което се отправя обидата, са без значение за наказателно правната оценка относно характера на казаното. В случая субективната преценка на пострадалия, че спрямо него е употребен ругателен израз се разминава с обективното съдържание на поста в социалната мрежа, което не съдържа епитети, квалификации или ругатни в разрез с общоприетите морални норми. С оглед изложеното касационният съд намира, че законът е приложен правилно. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 51 от 08.11.2017г., постановена по внохд № 42/17г. на Военно – апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.