Ключови фрази
Ревандикационен иск * негаторен иск * допустимост на иск * грешка в кадастрална карта

Р Е Ш Е Н И Е


№ 139/2017 г.


гр.София, 14.03.2018 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА


при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 456 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С определение № 349 от 24.07.2017 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1167 от 06.10.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 368/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ГО, трети състав, за да се провери неговата допустимост.
В подадената чрез адвокат Е. А. от САК жалба, както и в съдебното заседание – чрез адвокат М. Б. от САК, касаторите Т. Н. Г., Б. Д. Г. и М. П. Д. поддържат, че въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Подчертават, че още в исковата молба са заявили, че е налице осъществявано от ответниците владение върху реална част с площ 67 кв.м. от притежавания от ищците имот, обективирано посредством незаконно изградена на място ограда. Съответно – неясно защо, а и в противоречие с ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК въззивният съд приел, че не е необходимо да се установява непълнота или грешка в кадастралната карта. Тъй като наличието на такава е установено от доказателствата по делото, молят въззивното решение да бъде отменено и ВКС да постанови ново, с което да бъде установено, че са собственици на процесната реална част от 67 кв.м., погрешно заснета в кадастралната карта в очертанията на имот с идентификатор 10135.2571.301, вместо в очертанията на собствения им имот с идентификатор 10135.2571.861, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху процесната реална част и да премахнат съществуващата на място ограда. Претендират разноските за трите инстанции.
Ответниците по касация А. С. Д. и К. С. Д. са подали отговор чрез адвокат Т. А. от АК – В., в който, както и в молба вх.№ 12983 от 29.11.2017 г., излагат своя анализ на събраните по делото доказателства, с който аргументират извод, че е налице идентичност и съвпадение на материализираните с оградата граници и тези по кадастралната карта, срещу одобряването на която не са подавани възражения или жалба от страна на ищците (сега – касатори) и техните праводатели, което обосновава отхвърляне на предявените искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС. Тъй като решението на ОС – Варна е мотивирано и правилно, молят същото да бъде потвърдено. Претендират разноските за настоящото производство.

Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, Варненският окръжен съд е потвърдил решение № 5032 от 12.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 6991/2014 г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от Т. Н. Г., Б. Д. Г. и М. П. Д. против А. С. Д. и К. С. Д. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС по отношение реална част с площ от 67 кв. м. от недвижим имот с идентификатор 10135.2571.861, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в [населено място], район П., к.к. „Ч.“, както и предявеният негаторен иск по чл. 109 ЗС за осъждане ответниците да премахнат незаконно построената от тях в имота полумасивна ограда от мрежа и бетонни колове.
Въззивният съд е посочил, че в исковата молба Т. Н. Г., Б. Д. Г. и М. П. Д. са поддържали, че са собственици на ПИ № 10135.2571.861 в [населено място], к.к. „Ч.”, който са придобили чрез публична продан с постановление за възлагане на недвижим имот от 22.04.2013 г. на ЧСИ Н. Д.. След въвеждането им във владение установили, че ответниците, собственици на ПИ № 10135.2571.301, са изградили в имота на ищците полумасивна ограда от телена мрежа на бетонни колове, която по цялото си протежение се намира в имота на ищците, като навлизането в техния имот варира от 50 см. до 239 см. и общата заета с тези неправомерни действия площ е в размер на 67-70 кв.м. Това им се пречи да доизградят водопроводната и канализационна система в имота, както и осъществяване законовото отстояние на изгражданите от тях постройки. По заобиколен и скрит за ищците начин ответниците инициирали процедура по изработване на нов ПУП-ПРЗ по отношение ПИ № 10135.2571.301, целящ узаконяване на незаконно заетите от съседните имоти площи, единият от които собственият на ищците ПИ № 10135.2571.861. Издадената във връзка с процесния ПУП-ПРЗ заповед № Г-77 от 28.03.2014 г. на Зам. кмет на [община] са обжалвали в Административен съд – Варна, а за извършени във връзка с това изменение фалшификации на подписите на заинтересованите лица са сезирали Районна прокуратура - Варна. От своя страна, с отговора на исковата молба ответниците А. С. Д. и К. С. Д. са възразили, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на иск по ЗКИР, поради което исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС са недопустими. Произнасяйки се по исковете, съдът е посочил, че ищците са доказали правото си на собственост по отношение на ПИ № 10135.2571.861 по кадастралната карта, както са го идентифицирали в исковата молба. Действително кадастралната карта не създава вещни права върху недвижимия имот, но по този начин ищците са го индивидуализирали и върху този имот следва да се установи има ли навлизане от страна на ответниците или не. От допуснатите по делото съдебно-технически експертизи се установява, че границата между ПИ 10135.2571.861 и ПИ 10135.2571.301 съответства на границата между двата имота по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, а твърдение, че е допусната грешка при изработването на тази карта и че действителната граница между имотите не съответства на тази, която е отразена в кадастралната карта липсва, поради което и съдът не може и не следва да се произнася по този въпрос. Съответно – твърденията на ищците за неоснователно осъществявано от ответниците владение чрез навлизане в имота им са приети за недоказани, поради което като неоснователни са отхвърлени предявеният ревандикационен иск за предаване на 66 кв.м. от ПИ 10135.2571.861 и негаторен иск за премахване на ограда.
От удостоверените по делото процесуални действия се установява, че с постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение № 12986 от 16.09.2014 г. първоинстанционният съд е дал указания на ищците да индивидуализират имота, по отношение на който поддържат, че са собственици, като го опишат по действащ план, респ. одобрена кадастрална карта, както и на актуална скица по подходящ начин да означат границите на територията, предаване на владението върху която претендират. В отговор на указанията, с молба от 29.10.2014 г. (л. 94/98) ищците са уточнили, че притежавания от тях имот е описания в легитимиращото ги като собственици Постановление за възлагане на недвижим имот от 22.04.2013 г. на ЧСИ Н. Д., като са възпроизвели описанието, а именно - ПИ 10135.2571.861 по действащата КККР с площ по скица 1 723 кв.м., а съгласно действащ ПУП, одобрен със Заповед № Г-5 от 08.01.2008 г. – УПИ ХХІІІ-648 с площ 1780 кв.м. при описани в молбата съседи. На приложената скица № 15-140614-13.05.2014 г. (л. 101) са защриховали претендираната спорна част от имота, за който поддържат, че са собственици, като така означената територия изцяло попада върху ПИ 10135.2571.301 на ответниците.

По основанието за допускане на касационното обжалване:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска (фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право) и петитума (в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита). При непосочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, или при неясното им или непълно посочване, както и при неконкретизиран петитум, исковата молба е нередовна, тъй като е невъзможно да се индивидуализира спорният предмет.
С т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК бе разяснено, че е възможно искът за собственост, който включва и твърдения за допуснати непълноти или грешки в кадастралната карта, да може да се предяви самостоятелно и без да е проведен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда, въпреки че претендираната от ищеца част представлява по плана реална част от урегулирания поземлен имот на ответника, като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Произнасянето по този въпрос с диспозитива на съдебния акт е подчертано и в т. 5 от ТР по тълк.д.№ 8/2014 г., аргументирано с разбирането, че искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, се поглъща от иска за собственост.
Съобразявайки посочената задължителна практика, настоящият състав на съда приема, че в хипотези на искове по чл. 108 ЗС относно реални части от имоти, заснети в кадастрална карта, предметът на спора е по-широк, като обхваща и проблема за евентуалното наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта. Това налага при съмнение съдът да изисква уточняване на ищцовата претенция при условията на чл. 129 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК в смисъл поддържа ли се твърдение за съществуването и заявено ли е искане за установяването на подобна грешка или непълнота като предпоставки за изследване на този въпрос в съответствие с разясненията по т. 4 от ТР по тълк.д.№ 8/2014 г., ОСГК, както и за произнасяне в диспозитива на решението. В подобни хипотези, решението, постановено при предявена искова молба, която не съдържа изрични твърдения и искане по смисъла на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР , съставлява произнасяне на нередовна искова молба.

По приложението на чл. 293 ГПК:

Настоящият състав намира, че и след депозирането на молбата от 29.10.2014 г. за уточняване на исковата молба, заявената от ищците претенция е останала нередовна от гледна точка изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Несъответствието е между съдържанието на исковата молба, съгласно което се търси защита на правото на собственост относно ПИ 10135.2571.861, а от друга страна - имплицитно съдържащото се в поправената искова молба твърдение, че собственият на ищците терен включва и реална част, включена в очертанията на съседния ПИ 10135.2571.301. С оглед тази нередовност и изяснения по-горе предмет на иска по чл. 108 ЗС относно реални части от имоти, заснети в кадастрална карта, за първоинстанционния съд е възникнало задължение при условията на чл. 129 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК да даде указания на ищците да уточнят претенцията си, като направят изрично изявление по въпросите поддържат ли твърдение за съществуването на несъответствие между пространствените предели на правото на собственост, произтичащи от съответното придобивно основание и правата на праводателите им – от една страна, а от друга - отразеното в кадастралната карта, в какво се изразява несъответствието и поддържат ли искане за установяването на правото им на собственост върху процесната реална част като погрешно заснета в границите на записания на името на ответниците поземлен имот, вместо в границите на записания на името на ищците поземлен имот. Обстоятелството, че районният съд не е упражнил правомощията си по чл. 129, ал. 2 ГПК и при съобразяване на разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС (запазили своята приложимост и при сега действащия ГПК, съгласно т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК), означава, че за въззивния съд е възникнало задължението да остави исковата молба без движение с указания до ищците да отстранят нередовностите по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Като не е процедирал по този начин, досежно иска по чл. 108 ЗС въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което решението му подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Варна. Същото разрешение следва да се приложи и по отношение произнасянето по иска по чл. 109 ЗС, спрямо който изхода на спора по чл. 108 ЗС има обуславящо значение.
При новото разглеждане на делото въззивния съд следва да съобрази разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, съгласно които при неотстраняване на нередовността обжалваното първоинстанционно решение подлежи на обезсилване, а производството – на прекратяване, а при отстраняване на нередовността поправената искова молба се счита редовна от деня на подаването й, като производството следва да продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба. Следва да се има предвид още, че отстраняването на дефектите на исковата молба посредством релевирането на твърдения и искане, попадащи в приложното поле на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, в случая не биха съставлявали недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция, доколкото в случаи от вида на разглеждания искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, се поглъща от иска за собственост.
По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата пред ВКС, следва да се произнесе новия състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 1167 от 06.10.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 368/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ГО, трети състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: