Р Е Ш Е Н И Е № 374 гр. София, 21 октомври 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1055/ 2014 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата С. Ж., подадена чрез упълномощения от нея защитник срещу въззивно решение №14 от 16.04.2014г., обявено по внчхд №194/2013г., по описа на Кърджалийския окръжен съд /ОС/. В депозираната касационна жалба на подсъдимото лице се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция и за необоснованост на постановения и атакуван съдебен акт. В подкрепа на визираните основания се излагат доводи за незаконосъобразно произнасяне на решаващия орган по граждански иск, който не е приет по надлежния ред и в изискуемата форма за разглеждане в наказателния процес. Аргументират се накърнени процесуални права чрез разглеждане на въззивното дело от незаконен състав, чийто председател е бил предубеден по казуса и чрез ограничаване на личното участие и защита на С. Ж. пред ОС-Кърджали, поради неуважаване на молбата на упълномощения от нея адвокат за отлагане на насроченото на 20.03.2014г. съдебно заседание, който бил във влошено здраве, удостоверено с медицинска бележка. Декларира се и липса на мотиви във въззивното решение за претърпените от частния тъжител М. неблагоприятни последици, свързани с компрометиране на неговото добро име в обществото и предпоставящи отмереното обезщетение за причинените му вреди от неимуществен характер. Фрагментарно, чрез въпроизвеждане на цитати от въззивния акт, съпроводено със собствен прочит и произволно тълкуване, се очертава несъответност на приетата от Кърджалийски ОС фактология на събраните по делото гласни и писмени доказателства, сочещи на настъпили събития и на установени обстоятелства по отношение на А. М. и трети лица, с последващи инкриминираното с тъжбата деяние, постановления и присъди. В съдебно заседание на 14.10.2014г. подсъдимата С. Ж., редовно призована не се явява, като нейните процесуални права и интереси се охраняват от договорен адвокат, който устно и чрез представени по делото бележки обективира воля в насока поддържане на касационната жалба. Частният тъжител и граждански ищец А. М., и упълномощеният му повереник, уведомени, не участват в касационната процедура, като в писмено изложение мотивират законосъобразност на въззивното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава убедително заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №17 от 14.02.2011г., постановена по нчхд №83/2009г., Елховски районен съд е признал С. Т. Ж., за невиновна в това, през месец юни 2008 година, в писмо /жалба/ до Министъра на земеделието и горите, с копие до Председателя на АЗПБ, до Директора на ДФ ”Земеделие”, до Комисията по „Земеделие и гори” в Народното събрание, до Областната дирекция „Земеделие и гори”-гр.Ямбол, и до вестник „168 часа” и телевизия „Скат”, да е разпространила позорни за честта и достойнството на А. Я. М. обстоятелства и да му е приписала престъпления - рекет /изнудване/, измама и участие в организирана престъпна група, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по повдигнатото й с частната тъжба обвинение по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.2, пр.2, вр.чл.147, ал.1 от НК. В съответствие с изискванията на чл.45 от ЗЗД е отхвърлен и предявеният от А. Я. М., и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от инкриминираното престъпно деяние, като неоснователен и недоказан. С решение №7/13.06.2012г., по внчхд №1341/2011г., ОС-Стара Загора, определен по реда на чл.43, т.3 от НПК да се произнесе, в рамките на инициираната от частния тъжител въззивна проверка, и след изрично заявена от С. Ж. воля за правоприлагане на института на абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.5, вр.чл.2, ал.2 от НК, е отменил на основание чл.334, т.4, вр.чл.24, ал.1, т.3 от НПК изцяло първоинстанционния акт и воденото срещу подсъдимата производство за престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.2, вр.чл.147, ал.1 от НК е прекратено. По депозирана от А. М. касационна жалба, с решение №431 от 11.12.2012г. на ВКС, първо наказателно отделение, цитираният въззивен акт е отменен, в частта, с която ОС-Стара Загора е отменил присъда №17 от 14.02.2011г. на Елховски РС в гражданската й част и прекратил производството по гражданския иск, като върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Кърджалийски ОС, определен в процедура по чл.43, т.3 от НПК като компетентен въззивен съд, в изпълнение на дадените от касационната инстанция указания се е произнесъл с обжалваното решение от 16.04.2014г., с което отменил първоинстанционната присъда в частта, с която е отхвърлен предявения от частния тъжител граждански иск и уважил същия за сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева, като осъдил С. Ж. да заплати отмерената неимуществена обезвреда на частния тъжител за причинените му болки, страдания и неудобства от разпространените клеветнически твърдения, ведно със законната лихва и направените по делото разноски. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. При осъществения инстанционен контрол настоящият състав не констатира допуснати процесуални нарушения, обективирани в дерогиране на императивните предписания при произнасяне на съда по гражданския иск Гражданският иск на А. М. срещу С. Ж. за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от инкриминираното престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.2, пр.2, вр.чл.147, ал.1 от НК вреди от неимуществен характер, в съответствие с процесуалните изисквания на чл.85, ал.3 от НПК, е предявен с подадената в Елховски РС частна тъжба. С разпореждане на определения съдия-докладчик М. М. от 17.02.2009г. по образуваното нчхд №83/2009г.,гражданскоправната претенция е приета за съвместно разглеждане в наказателния процес и А. М. е конституиран в качеството на граждански ищец, като препис от съдебния акт при съблюдаване на чл.254, ал.2 от НПК е връчен на подсъдимото лице. След направеният отвод на съдия М. и нейното отстраняване от разглеждане на делото на 08.12.2009г., на принципа на случайния избор е определен нов докладчик - В. А., разгледала нчхд №83/2009г. по същество, която с последващо разпореждане от 09.12.2009г. е приела предявеният от частния тъжител срещу Ж. иск, конституирала М. като граждански ищец и изпълнила процедурата по чл.254, ал.2 от НПК. Действително на 31.05.2010г., когато е даден ход на нчхд №83/2009г., в присъствието на явилите се процесуално представени страни, първостепенният съд не е постановил изрично определение по чл.271, ал.6 от НПК, но осъщественото от съда в стадия - подготвителни действия за разглеждане на делото в открито заседание е създало нужната яснота досежно предявяването на гражданската претенция и нейните параметри, и афиширало волята на решаващия орган по отношение на допустимостта й в наказателното производство, което обосновава категорично заключение за липса на ограничени права и злепоставени интереси на подсъдимата. Логическо следствие от това е и отразената в съдебните протоколи процесуална дейност по нчхд №83/2009г. на Елховски РС - предявеният граждански иск е поддържан от частния тъжител пред съда, за същия са събирани подкрепящи и оборващи го доказателства, като в хода на съдебните прения на 14.02.2011г., договорният адвокат на С. Ж. е заявил безусловно позиция за отхвърлянето му като неоснователен. В допълнение към изложената аргументация за законосъобразно произнасяне на съда по предявения и надлежно приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, са и съдържимите се в решение №431 от 11.12.2012г. на ВКС, по нд №1359/2012г. указания, неспазването на които от въззивната инстанция е недопустимо. Процесуалните права на подсъдимата не са нарушени от ОС-Кърджали и с разглеждането на внчхд №194/2013г. от незаконен състав с предубеден председател, и с отказа му да уважи молбата на упълномощения от С. Ж. адвокат, за отлагане на насроченото на 20.03.2014г. заседание. Въззивното дело е гледано от независим и безпристрастен съд. За председателстващия състава съдия Г. М. не са били налице абсолютни процесуални пречки за участие по чл.29, ал.1, т.т.1-8 от НПК и не са съществували основания по чл.29, ал.2 от НПК за отвеждане. Акцентираното обстоятелство за произнасяне по друго подобно дело, заведено от А. М., явяващо се доказателствено необезпечено по изискуемия се начин волеизявление, не е достатъчно за извеждане на заключение за предубеденост или заинтересованост, доколкото всеки казус има своята специфика; при изследването на релевантните факти за вземане на решение се събират различни доказателства, по почин на съда или по направени искания на участващите страни, от чието процесуално поведение и проявена активност зависи развитието и финализирането на производството. В подкрепа на очертаната позиция е и реализираната от председателя на въззивния състав процесуална дейност, в обсега на която са осъществени функциите по ръководство в съдебната фаза на производството, илюстриращи съчетание на стриктно спазване на предписанията на закона и на демонстрирана толерантност към страните; взето и изготвено решението, обективиращо изчерпателност и пълнота на изложението по фактите, юридически усет и професионализъм при формиране на правните изводи. До възпрепятстване личното участие и професионална защита на Ж. във въззивното производство не е довело и неуважаването на молбата на упълномощения от нея адвокат за отлагане на делото, съпроводена с медицинска бележка за влошено на 20.03.2014г. здравословно състояние. ___________________________________________________________________ 1.Р №572 от 08.02.2013г., по нд №2122/2013г. на III-то н.о. на ВКС; Р №86 от 17.07.2013г. по нд №140/2013г. на на III-то н.о. на ВКС ; Видно от приложената по делото писмена документация подсъдимата и договорният й представител Д. са били надлежно уведомени, съответно на 19.02.2014г. и 24.02.2014г. за датата на процесното заседание. На 18.03.2014г., в регистратурата на ОС-Кърджали е постъпила поредната молба от защитника на С. Ж., за отлагане на делото, придружена с издадена от МЗ- [фирма], [населено място], медицинска бележка, че лицето страда от неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения и се нуждае от домашно лечение. В открито съдебно заседание на 20.03.2014г. подсъдимата и адвокат Д. не са се явили, като съдът вземайки предвид редовната процедура по призоваване на процесуалните участници и липсата на убедително доказани съгласно чл.6, ал.2 и чл.18, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза, уважителни причини за отсъствието им, дал ход на разглежданото дело. Визираните разпоредби императивно предписват необходимост от оформяне на отпуска за временна трудоспособност с болничен лист по утвърден от МС образец и въвеждат задължения за явяване на осигуреното лице пред разследващите и съдебни органи, при определен домашен амбулаторен или свободен режим, през периода на разрешения отпуск поради временна нетрудоспособност, освен при представяне на удостоверение, формулярът за което е одобрен от министрите на здравеопазването и правосъдиетото, отбелязващо, че заболяването не позволява това. Очертаната конкретика, преценена в контекста на установеното за многократно отлагане на внчхд №194/2013г. /на 28.11.2013г., 16.01.2014г. и 13.02.2014г./, поради служебни ангажименти на адвокат Д. или влошено здраве на Ж. и нейният защитник, доказани по аналогичен начин, при неспазване на цитирания нормативен акт, е индиция за процесуално шиканиране и злоупотреба с права, предоляно чрез решението на Кърджалийски ОС на 20.03.2014г. по чл.271 от НПК, който с оглед принципа на равнопоставеност на страните в чл.12, ал.2 от НПК и в изпълнение на изискванията на чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, за справедлив процес, включващ и разумен срок на провеждане на съдебното производство, отказал да уважи молбата на договорния представител на подсъдимата и разгледал делото по същество. Не е налице и бланкетно поднесената в касационната жалба липса на мотиви в постановения от въззивната инстанция акт, изразяваща се в отсъстващи съображения за претърпените от частния тъжител А. М. неблагоприятни последици, свързани с компрометиране на доброто му име в и обосноваващи отмереното обезщетение за неимуществени вреди. Решението на съда е изготвено, при съблюдаване на чл.339 от НПК. Буквалната, логическа и семантична трактовка на разпоредбата обосновава установен стандарт на формата и съдържанието на въззивния акт. В обсега на възложената компетентност на въззивния съдебен състав, при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият го правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствена позиция по депозираните оплаквания, базираща се на формираното, въз основа на приобщените по делото доказателства, вътрешно убеждение. Тези процесуални задължения са изпълнени от ОС-Кърджали . След обсъждане на инкорпорираната в хода на наказателното производство доказателствена съвкупност въззивната инстанция е описала значимата фактология, очертаваща правни изводи за деликтно поведение на С. Ж., обективирано в разпространени за М. клеветнически твърдения, в причинна връзка с което е настъпилия вредоносен резултат. В обсега на изложената мотивация на л.56 от внчхд №194/2013г., въззивният съд е визирал изчерпателно и точно, че изнесеното за тъжителя с инкриминираното писмо е повлияло негативно на контактите с хората, отразило се е неблаготворно при работата му в бизнес средата и със съответните институции и почтеността му в обществото е била поставена под съмнение, което безспорно сочи на уронване на неговите чест и достойнство, и ценено в корелация с предизвиканото от това и доказано влошаване на здравословното състояние /хипертонични и нервни кризи/, наложило специализирана медицинска помощ и предприемане на лечение, обусловило заключение за необходимост от репариране на вредните последици от неимуществен характер чрез определеното обезщетение от 1000/хиляда/ лева. Упражняване на претендираните от защитата на подсъдимото лице касационни правомощия по чл.354, ал.1, т.т.3 и 4, вр.ал.2, т.5 и ал.3, т.2 от НПК, не предпоставя и наведената в жалбата несъответност на приетите от Кърджалийски ОС фактически положения на събраните по делото гласни и писмени доказателства, индициращи на последващи и неотносими към инкриминираното с частната тъжба деяние събития и обстоятелства. Стриктното тълкуване на установения в чл.346-чл.350 от НПК нормативен регламент очертава определени предели на касационната проверка, детерминирани от легитимираните процесуални субекти; срока за подаване на жалбата и протеста; от актовете, подлежащи на инстанционен контрол; и лимитираните в чл.348 от НПК касационни основания. Посочената в коментирания смисъл конкретика в жалбата сочи на необоснованост и е извън обхвата на компетентност на настоящия съд. Върховният касационен съд не може да подменя вътрешното убеждение на първоинстанционния и въззивен състав по фактите, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Той не е оторизиран да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт и се произнася в рамките на приетата от съдебните инстанции фактология, доколкото не се релевира и констатира несъблюдаване на процесуалните предписания при събирането, интерпретацията и оценката на доказателствата по наказателното дело. Лансиранатата и поддържана в хода на касационната процедура теза, че съдържанието на приобщените гласни и писмени доказателствени източници налагат други фактически изводи, различни от тези в обявения въззивен акт, обуславя заключение за неспазване на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на съда по отношение на наличната доказателствена маса, което е извън обсега на осъществявания касационен контрол. По изложените съображения, настоящият състав намира, че при предоставените му правомощия, следва да остави в сила обявения на 16.04.2014г., по внчхд №194/2013г. съдебен акт на Кърджалийски ОС. С възражение по чл.351, ал.3 от НПК, гражданският ищец А. М., чрез повереника си В. К. е направил искане да присъждане на направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от приложения договор за правна защита и съдействие са в размер на 600 лева, и на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъдат възстановени от подсъдимата С. Ж.. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №14 от 16.04.2014г., постановено по внчхд №194/2013г., по описа на ОС-Кърджали. ОСЪЖДА подсъдимата С. Т. Ж. да заплати на А. Я. М. направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестотин /лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.