5 Р Е Ш Е Н И Е № 249 София, 19 септември 2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на десети май две хиляди и тринадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Пламен Томов Елена Величкова при секретар Аврора Караджова ........................ и с участието на прокурора Петя Маринова ........... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 763/2013 год. Частният обвинител и граждански ищец И. М. В. чрез повереника си обжалва по касационен ред въззивно решение № 14 от 4.ІІ.2013г. по внохд 531/2012г. на АС-Пловдив с доводи за всички касационни основания по съображения, че липсват категорични доказателства, които да установяват факти, които да обосноват квалификация на деянието като извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана. Искането е въззивното решение да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд – ОС-Хасково. Жалбоподателката не изразява становище по жалбата. Защитата поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да остане без уважение, а подсъдимият не изразява становище, но изказва съжаление за случилото се. Прокурорът намира въззивното решение за правилно и законосъобразно, поради което и следва да се потвърди. След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на обжалваното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С въззивно решение № 14/4.ІІ.2013г. по внохд № 531/2012г. на АС-Пловдив е потвърдена присъда № 237 от 9.ХІ.2012г. по нохд № 306/2012г. на ОС-Хасково, с която подсъдимия Д. М. Р. е признат за виновен и осъден по чл. 119 във вр. с чл. 115 и чл. 54 от НК на 4(четири) години и 10(десет) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим за изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип за това, че на 3.ІV.2010г. в [населено място], Хасковска област умишлено умъртвил И.М.И., като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана, а по обвинението по чл. 116, ал.1, т.11 и т.12, предл.ІІ-ро във вр. с чл. 115 от НК за това, че деянието е по хулигански подбуди и след като направил опит за друго умишлено убийство, за което не е постановена присъда и че на същото място и по същото време е направил опит умишлено да умъртви Б.И.Б. е признат за невинен и оправдан; осъден е да заплати на И.М.В. 50000лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици, като искът в останалата му част до 100000лв. е отхвърлен; осъден е и да заплати на Б.И.Б. 3000лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните последици от причинената му лека телесна повреда на същите дата и място, като искът за разликата до 30000лв. е отхвърлен. Жалбата на частния обвинител и гражданска ищца В. е неоснователна. Решението на въззивния съд съответства на нормата по чл. 339, ал.2 от НПК – доводите и възраженията на касационната жалбоподателка повтарят съдържанието на въззивната жалба и изразените в нейна подкрепа съображения, които са преценени внимателно и е посочено защо не са възприети. Взето е след разкриване на обективната истина и по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Изводите по фактите са в съгласие с правилата на формалната логика и резултат на внимателна преценка на доказателствата по отделно и в съвкупност. При приетото за установено, че между подсъдимия и пострадалия, в т.ч. и компанията на последния, започнал конфликт, който първоначално бил прекратен от съдържателя на дискотеката Н., а по-късно избухнал отново с агресия на пострадалите Б. и И., която подсъдимият възприел като сериозна заплаха за себе си и резултат на това е извадения нож и размахването му срещу пострадалите, за да преустановят с действията си – Б. с хватки от борбата премятал във въздуха подсъдимия и го хвърлял на пода, а И. му нанасял удари с ритници и ръце, при което на Б. причинил прободна рана в гърдите без проникване, а на И. две наранявания – прободно-порезна рана, непроникваща в гръдната кухина и второ – с проникване в коремната кухина, при което срязал дръжката на тънките черва и така е предизвикан масивен кръвоизлив; това е причината за настъпилата малко след нараняването смърт на този пострадал, законосъобразно съдът е приел, че подс. Р. е действал при превишаване пределите на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 119 във вр. с чл. 115 от НК. Правилно е отдадено съответно значение на вида и степента на агресия от пострадалите и предприетата защита от подсъдимия и най-вече на начина и средството да отбрана. А това, че в жалбата повереничката на жалбоподателката във въззивната инстанция и неин автор е заявила, че не …„споделя направените от съда изводи, за категорични доказателства, че подсъдимия Д.М.Р. умишлено умъртвил И.М.И., като деянието е извършено при прешиване пределите на неизбежна отбрана…” не налага обратни изводи за правната квалификация. Неоснователността на жалбата относно правото, прави неоснователно и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Между впрочем, доводи и съображения по него няма наведени. Възражения в гражданската част не се поддържат. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 14 от 4.ІІ.2013г. по внохд 531/2012г. на АС-Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: