1 Р Е Ш Е Н И Е № 16 гр.София, 06.02.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 878/ 2012 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1072/ 12.10.2012 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 878/ 2012 г. по жалба на Д. И. Б., Л. Г. Начева, М. Г. М., К. М. Г. и В. К. П. (последните двама като правоприемници на починалата след постановяване на въззивното решение Е. И. Г.) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3162 от 09.05.2012 г. по гр.д.№ 11289/ 2011 г. С него е оставено в сила решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 6540/ 2009 г. и по този начин по отношение на касаторите (по предявени от С. Т. В. и В. С. В. искове) е признато за установено, че в заявление-декларация за внасяне на земеделски земи в ТКЗС, подадено от братя С. и Т. В. Ф. от [населено място], е извършено допълнително вписване на името на В. Х. Ф., с което е осъществен съставът на престъпление по чл.309 ал.1 НК. Обжалването е допуснато по въпроса за предпоставките, при които е допустим иск за установяване на престъпно обстоятелство, в частност налице ли е интерес от установяване на документно престъпление за обстоятелството кой е внесъл земите в ТКЗС, при наличие на неоттегляемо решение за реституция на земеделска земя. По този въпрос съдът намира, че интерес от предявяване на иска за установяване от престъпно обстоятелство е налице тогава, когато това обстоятелство е от значение за правоотношение, засягащо правната сфера на ищеца, или когато това обстоятелство съставлява основание за отмяна на влязло в сила решение, което обвързва ищеца със сила на пресъдено нещо (при спазване на ограниченията, предвидени в ТР № 5/ 14.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС). В тази насока има установена практика, която настоящият съдебен състав възприема. Когато се иска установяване на извършено документно престъпление във връзка със земеделската реституция по ЗСПЗЗ, с твърдения, че стабилните административни актове за възстановяване на собственост са издадени въз основа на подправен документ относно лицето, внесло земите в ТКЗС, ищецът всъщност заявява спор за правото на собственост към минал момент (този, към който земите са внесени в ТКЗС). Надлежният ред за разрешаване на този спор е по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. Интерес от установяване на документно престъпление в този случай ищецът може да обоснове, само ако биха били налице предпоставките въз основа на влязлото в сила решение по иска по чл.124 ал.5 ГПК да бъде ревизирано решението на Общинска служба „Земеделие” (ОСЗ) за възстановяване на собствеността. В конкретния случай ищците са предявили иск за установяване на документно престъпление – подправка на частен документ (заявление-декларация за внасяне на земи в ТКЗС), извършена с цел да се установи съществуването на право на възстановяване на земеделски земи на праводателите на ответниците. Според твърденията им в исковата молба, наследодателите на ищците (братята С. и Т. Ф.) са внесли притежаваната от тях земеделска земя в ТКЗС, но в заявлението, с което това е сторено, неизвестно лице е допълнило след съставяне на документа името на общия наследодател на братята - В. Ф.. По този начин издадените от ОСЗ решения за възстановяване на собствеността облагодетелствали всички наследници на В. Ф., включително на праводателите на ответниците, докато правоимащи по земеделската реституция били само ищците. При тези твърдения съществуващият спор между ищците и ответниците е такъв за материално право по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ – т.е. за принадлежността на правото на собственост върху земите, възстановени с решения на ОСЗ, към момента на внасянето им в ТКЗС. Именно по този начин първоинстанционният съд (в с.з. от 18.11.2009 г.) е квалифицирал иска, но ищците са възразили срещу тази квалификация и в следващото съдебно заседание процесуалният им представител изрично е поискал съдът да се произнесе за наличието на престъпно обстоятелство, а не по установителен иск за собственост към минал момент. В молба от 21.04.2010 г. това е подчертано още веднъж, като ищците са обосновали интереса си с факта, че престъпното обстоятелство е послужило на ответниците като основание за неправомерно придобиване на собствеността върху имотите, възстановени от ОСЗ. Така предявеният иск е недопустим, тъй като от установяването на престъпното обстоятелство не съществува друг интерес, освен изключването на ответниците от кръга на правоимащите по земеделската реституция лица. Обаче решенията на ОСЗ за възстановяване на собствеността са постановени не въз основа на оспореното от ищците заявление – декларация. Противно на заявеното от процесуалният им представител, подправеният документ не е приложен по административната преписка за възстановяване на собствеността. По тази преписка е приложен оригинал на заявлението-декларация, в което добавка няма – в него като вносители са посочени само братята С. и Т. В. Ф. (л.129 от първоинстанционното дело). Това е посочено и в заключението на вещото лице. Така че ОСЗ е издала решенията за възстановяване не въз основа на подправения документ, представен с исковата молба, а въз основа на оригиналния документ, в който името на В. Ф. не е добавено (т.е. документът, въз основа на който са издадени административните актове не е този, чиято неистинност ищците искат да бъде установена в настоящето производство). Доколкото ищците оспорват документ, който не е представен пред ОСЗ и не въз основа на него са издадени решенията на административния орган, установяването на неистинността на този документ не би дало основание да бъдат ревизирани решенията на ОСЗ. Всъщност ОСЗ е възстановила собствеността на наследниците на В. Ф., макар заявлението – декларация за внасянето им в ТКЗС да изхожда от братя С. и Т. Ф., въз основа декларация, съставена от самите ищци С. Т. В. и В. С. В. на 10.02.1995 г. и приложена в реституционната преписка. В нея ищците са заявили, че спорната земя следва да бъде възстановена именно на наследниците на общия на страните наследодател В. Ф., а не само на наследниците на синовете му Т. и С. Ф.. Този документ не е оспорен, нито е претендирана неговата неистинност. А именно въз основа на него е определен кръгът на правоимащите по земеделската реституция в стабилните административни актове на ОСЗ. Видно от изложеното, въззивното решение е постановено по недопустим иск и следва да бъде обезсилено, като производството по делото се прекрати. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.4 вр. чл.270 ал.3 изр.1 ГПК съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийски градски съд № 3162 от 09.05.2012 г. по гр.д.№ 11289/ 2011 г., потвърждаващо решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 6540/ 2009 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по исковете, предявени от С. Т. В., ЕГН [ЕГН], [населено място] [улица] В. С. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк]бл.вх. ет. ап., против Д. И. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] вх.А, Л. Г. Начева, ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], М. Г. М., ЕГН [ЕГН], [населено място] [улица], К. М. Г., ЕГН [ЕГН] и В. К. П. ЕГН [ЕГН] (последните двама като правоприемници на починалата в хода на производството Е. И. Г., с общ адрес за двамата [населено място],[жк], [жилищен адрес]0), за признаване за установено, че в заявление-декларация за внасяне на земеделски земи в ТКЗС, подадено от братя С. и Т. В. Ф. от [населено място], е извършено допълнително вписване на името на В. Х. Ф., с което е осъществен съставът на престъпление по чл.309 ал.1 НК. ОСЪЖДА С. Т. В. и В. С. В. да заплатят на Д. И. Б., Л. Г. Начева, М. Г. М., К. М. Г. и В. К. П. сумата 70 лв (седемдесет лева) разноски по касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: