О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 313 София, 04.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3816/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Я. Й. чрез неговия пълномощник адв. Н. Н., срещу въззивно решение № 63 от 03.06.2021 г. по гр.д. № 15/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, е постановено друго, с което жалбоподателят е осъден да заплати на А. К. О. сумата от 13 000 лв., представляваща разликата над присъдено обезщетение от 12 000 лв. до 25 000 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради необоснованост, допуснати съществени нарушения при преценка на доказателствата и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е изложил съображения защо приема, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на посочената сума от 25 000 лв., като не е посочил кои конкретно установени обстоятелства обосновават по- висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следния въпрос: Следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди да извърши задължителна подробна преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливост и да обоснове какво точно е тяхното значение за определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В подадения писмен отговор на касационната жалба ответницата А. К. О. изразява становище, че при постановяване на решението въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, като е съобразил всички факти и обстоятелства, от които може да се почерпи информация относно физическото и психическото състояние на пострадалата от инцидента, поради което не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено и не е било спорно между страните, че на 03.09.2017 г. ищцата А. О. е пострадала при ПТП, причинено от ответника Т. Й.. В резултат на инцидента е получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на крилото на дясната тазова /илиечна/ кост, контузия /натъртване/ на меките тъкани в областта на гръдния кош, без вътрешни кръвоизливи и счупване на ребра. Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че в резултат на травмите ищцата е претърпяла болки и страдания, които могат да бъда определени като силни в първия месец, месец и половина след травмата, средни през следващите два месеца и слаби за период от още два месеца. Счупването на тазовата кост налага лечение, което основно се състои в пълно обездвижване на легло за период от месец-месец и половина, през което време пациентът се нуждае от ежедневни грижи-хранене, обличане, обръщане, почистване, дезинфекция и талкиране на кожата, смяна на памперси и пр., тъй като не може да се самообслужва. Според вещото лице в случая няма данни за усложнения, обуславящи удължаване на оздравителния период. Посочило е също, че не се очакват бъдещи неблагоприятни последици за здравето на ищцата. Събрани са гласни доказателства, след преценката на които въззивният съд е приел за установено, че първоначално ищцата е била приета в болницата в [населено място], след което е била транспортирана в болница в София, където престоят й бил 3 дни. След като станало ясно, че възстановяването й може да продължи в домашни условия, тя е била транспортирана с линейка до дома си, като при предвижването изпитвала силни болки. Ищцата останала обездвижена на легло за период около месец и половина, като през това време е разчитала изключително и само на грижите на своите близки за осъществяване на ежедневните си битови и физиологични потребности. Този първоначален етап бил съпроводен със силни болки в областта на получената травма, както и с неудобства при обслужването си и притеснения от необходимостта да ползва грижите на близките си и да разчита само на тях. Впоследствие ищцата започнала да се движи, използвайки близо четири месеца помощни средства. Продължила е да изпитва постоянни болки в период около пет месеца, особено при извършване на определена физическа активност и при промяна на времето. В резултат на инцидента ищцата дълго време изпитвала страх при пътуване с кола, като през втората половина на 2018 г. е започнала да шофира в София с придружител, но продължава да не шофира извън града. Възззивният съд е приел, че характерът и обемът на причинените на ищцата неимуществени вреди са правилно установени от първата инстанция в съответствие със събраните по делото доказателства, но присъденото обезщетение от 12 000 лв. е в занижен размер, тъй като не е съобразена в достатъчна степен продължителността на оздравителния период, както и отражението на инцидента върху нейната психика. Като е посочил, че ищцата е продължила да изпитва постоянни болки за период от около 5 месеца, че през първия месец те са били интензивни, че за около 1 месец е била напълно обездвижена на легло и не е могла да се самообслужва, а е разчитала изключително на своите близки за осъществяване на обикновени физиологични нужди, че понастоящем също изпитва болки, макар и с намален интензитет, съдът е преценил като справедливо за претърпените от ищцата неимуществени вреди обезщетение в размер на 25 000 лв. Поставеният от жалбоподателя правен въпрос, касаещ задължението на съда при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства от значение при прилагане на принципа на справедливост и да обоснове какво точно е тяхното значение за определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, е обуславящ изхода на делото, но не се установява да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС- решение № 196 от 03.02.2021 г. по гр.д. № 925/2020 г. на ІV г.о. Не се подкрепя от съдържанието на обжалвания съдебен акт твърдението на жалбоподателя, че въззивният съд не е изложил съображения кои релевантни за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди обосновават присъждане на обезщетение в по-висок размер от присъдения от първата инстанция. В решението си въззивният съд изрично е посочил, че иначе правилно установените от първата инстанция обстоятелства относно вида на увреждането и причинените в резултат на същото болки, страдания неудобства и страхови изживявания, не са оценени в достатъчна степен, тъй като не е съобразена продължителността на възстановителния период от близо 5 месеца, както и интензивността на свързаните с травмата болки и неудобства през първия месец, през който ищцата е била обездвижена на легло, както и обстоятелството, че през това време е била изцяло зависима от чужда помощ за да задоволява елементарните си битови и физиологични нужди. Преценката на въззивния съд относно справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди не е декларативна, а се базира на конкретно установени и посочени в мотивите обстоятелства, съвкупността от които е мотивирала съда да определи обезщетение в по-висок размер. По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 63 от 03.06.2021 г. по гр.д. № 15/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, в частта жалбоподателят Т. Я. Й. е осъден да заплати на А. К. О. допънително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13 000 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: