Р Е Ш Е Н И Е №287 гр. София, 11 януари 2017 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1227 по описа за 2016г. Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по касационни жалби от подсъдим чрез защитник срещу въззивно решение № 154/19.10.2016г. по ВНОХД № 178/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд. В жалбата се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и необходимост от приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, както и чувствително да се намали наложеното наказание. Изтъкват се доводи за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства,безупречно процесуално поведение и допринасяне за разкриване на обективната истина по делото. Твърди се, че деянието било провокирано от агресивното поведение на пострадалия, а вредоносния резултат бил причинен едва след нападението на пострадалия върху подс.Е., който е въоръжен с нож и брадва, видимо за нападателя. Посочва се съжалението на дееца. Иска се приложението на чл.55, ал.1,т.1 от НК, като се иска смесване на процедурите по чл.58а, ал.1 и ал.4 от НК. Прокурорът от ВКП В съдебното заседание се спира на твърдението за допуснато нарушение на материалния закон, пледира че е неоснователно искането за намаляване на наказанието. Изключва твърдението за отбранителни действия при така възникналата обстановка. По отношение на твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание, прокурорът се позовава на действително извършената редукция па чл.58,а ал.1 от НК. Наложеното наказание не е много над минимума от 6 години и половина, поради което наказанието е в рамките на справедливото наказване, като прокурорът се позовава и на алкохолното опиване на дееца. Частните обвинители и граждански ищци К. Р. М. и нейните деца от съжителството с пострадалия К. Ф., Г. и У. К. М. , редовни призовани, не се явяват. От техният повереник и особен представител е постъпила молба делото да се разгледа в тяхно отсъствие, като се заявява, че те са доволни от постановената присъда и решение. Подс.Е. се явява, представлява се от служебен защитник, който пледира, като поддържа касационната жалба. Акцентира на неприето наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, което изисквало наказанието да бъде определено на минимума от 10 години, което да бъде намалена с една трета. Иска промяна на атакуваното решение в тази посока. Подс.Е. в лична защита моли да му се намали наказанието, като изразява съжаление за стореното. При последната си дума подс.Е. потвърждава личната си защита. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 122/13.06.2016г. по НОХД № 460/2016г. на Бургаски окръжен съд, подс.Е. е признат за виновен в това, че на 30.08.2015г., около 22.30.23.00ч. в [населено място], [община] умишлено е умъртвил Г. А. К. , поради което и на основание чл.115 от НК и чл.58,ал.1 от НК му е наложено наказание от 8 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор и е зачетено предварителното задържане на дееца. С присъдата са уважени предявените в пълен размер граждански искове в размер на по 50 000 лева, представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, като деецът е осъден да заплати и направените разноски по делото ведно с дължимите държавни такси. С решение № № 154/19.10.2016г. по ВНОХД № 178/2016г. , състав на Бургаския апелативен съд е потвърдил изцяло атакуваната само по жалба на подс.Е. присъда. Касационната инстанция намери, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество, жалбата се явява неоснователна. Въззивната инстанция по време на процеса е възприела установената от първостепенния съд фактическа обстановка, като е изложила свои доводи в тази връзка. Съдилищата са били ограничени от възприетата процедура по глава 27-ма от НПК, тъй като производството в съдебната фаза е протекло по реда на чл.371,т.2 от НПК, а подс.Е. е признал изцяло фактите по обвинителния акт. Съдът от първата инстанция се е позовал на събраните по делото доказателства, които подкрепят изложената фактическа обстановка и съответно направеното в тази връзка самопризнание на дееца. Процесуалната дейност на съда е в съответствие с установеното по делото, касационният състав не намира основание за критика, а също така не намира основание за това и по отношение на потвърдителните действия на контролиращата въззивна инстанция. Оценката на самопризнанието във връзка с доказателствената основа по делото и на двете предходни инстанции е в съответствие със закона. Материалният закон е приложен правилно от въззивната инстанция, неоснователни са възраженията за неправилното му приложение. Няма конкретно позоваване за приложение на разпоредбите на чл.118 или чл.119 от НК, но по смисъл се твърди нападение от страна на пострадалия. Ако и в обстоятелствената част на обвинителния акт да са описани факти, свързани с агресивно поведение на пострадалия, то е необходимо да се отбележи, че носената от него метална пръчка не е била използвана, пострадалият е замерял с камъни сестра си и подс.Е.. Не се установява това замеряне да е застрашавало по някакъв начин двамата. Така или иначе св.К. е останала да „се разправя“(както е по обвинението) с брат си, докато подс.Е. се прибрал в домът си. Факти по отношение на деяние по чл.118 от НК не са изложени, а не бива да се забравя, че деецът с признанието си по чл.371, т.2 от НПК се е съгласил с това. Поведението на постр.К. не е продължило с твърдяната агресивност, той не е последвал подс.Е.. От изложените факти може с положителност да се заключи, че нападението с камъни, ако и доколкото е било застрашаващо, е приключило с прибирането на подс.Е. в дома му. От фактите по обвинението се установява, че той се е въоръжил с нож и брадва и в този си вид се е върнал обратно на улицата, приближавайки се към постр.К. и държейки ножа с лява ръка, а брадвата- с дясна. Поведението му е било недвусмислено и в тази връзка (пак съгласно обвинителния акт и неговата обстоятелствена част) св.К. е решила да застане между тях двамата, за да ги разтърве. Несъмнено е, че от това поведение на подс.Е. следва неминуемо нападение, с оглед на това замахването на постр.К. може да се преценява само и единствено като защита срещу предстоящото нападение с нож и брадва, както се е и случило в действителност. Обвинението е напълно съобразено с разрешението, дадено в ППВС № 12/73г. по н.д. № 11/73г. на ВС на Република България- раздел І-ви, т.4, първи абзац. Фактите по делото са безспорно установени. Контролираната инстанция е анализирала деянието от фактическа и правна страна, проверила е в съответствие с правомощията си и по жалба на подсъдимия изводите в тази връзка на съда от първата инстанция. Тази и дейност е извършена съобразно закона и следва да бъде изцяло възприета. Поради това касационният състав приема че доводите за нарушение на материалния закон изцяло за неоснователни. По отношение на възведеното касационно основание относно явна несправедливост на наложеното наказание съставът на ВКС счита, че изложените доводи и направените възражения също не са основателни. Наказанието е определено към минимума, на 12 години лишаване от свобода преди законовата редукция. Това е справедливо отмерване, а в известна степен и снизходително, тъй като подс.Е. в сравнително спокойна обстановка, след прибирането в дома си, е взел решението си да лиши от живот постр.К., въоръжавайки се нарочно за това, с предмети, срещу които убития не е имал реални възможности за съпротива. Това обстоятелство не може и не бива да бъде пренебрегвано, тъй като решението за лишаване от живот е взето относително лесно, степента на борба на мотивите за и против деянието не разкрива толкова ниска обществена опасност на дееца, както се претендира- поради чистото съдебно минало, добри характеристични данни, изразено съжаление и самопризнание извън това по чл.371,т.2 от НПК, агресивното поведение на пострадалия. Не може да бъде игнорирано обстоятелството, че деецът с такава лекота може да преодолее волевите и социални задръжки, за да лиши от живот едно човешко същество, по един не особено значителен повод. Наложеното наказание, особено с използваната законова възможност за редукция, не е несправедливо. За да постигне целите не само на личната, но и на общата превенция, наказанието следва да съответства на настъпилия вредоносен резултат, при който е отнето висшето човешко благо-живота на пострадалия в случая. Искането за намаляване на наказанието не може да бъде удовлетворено, тъй като по-нататъшна снизходителност би обезсмислила стойността на човешкия живот. В заключение може да се отбележи, че наложеното наказание не е явно несправедливо, липсва очевидно несъответствие на обществената опасност на дееца и на деянието. По отношение на останалата част от присъдата съставът на ВКС намери, че по отношение на уважените в пълен размер граждански искове няма постъпили жалби или протест, изводите на съдилищата в този аспект не се оспорват, поради което тя следва да бъде потвърдена изцяло. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 254/19.10.2016г. по ВНОХД № 178/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове