РЕШЕНИЕ № 265 София, 05. декември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1661 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 23/20.08.2018 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1689/2017, в частта, с което е отменено решение № 1130/27.07.2017 на Бургаския районен съд по гр. д. № 1560/2016, като е отхвърлен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД по отношение на ответника Г. Д. за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос противоправни ли са действията по организиране на протест в нарушение на правилата за провеждането му (чл. 8 и 9 от Закона за събранията митингите и манифестациите) и накърняване правото на свобода на вероизповеданията, недопускане на дискриминация и гарантирани от чл. 4, чл. 6 и чл. 39 от Конституцията на Република България права и свободи. По повдигнатия материалноправен въпрос e постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 48/20.03.2019, ВКС, IV ГО, в което е прието, че организаторите на събрание, митинг, манифестация или друга масова публична проява са длъжни да предприемат необходимите мерки за осигуряване на реда при провеждането й. В чл. 9, ал. 1 ЗСММ това задължение е уредено изрично за лицата, подписали уведомлението, когато проявата е осъществена по надлежния уведомителен ред, но то важи и за лицата, които фактически са организирали масова публична проява, която не е осъществена по надлежния ред. Разликата е, че във втория случай организаторите отговарят и за нарушението на обществения ред със самото осъществяване на проявата, ако от това са произлезли вреди. Отговорността на организаторите е деликтна и се носи солидарно от тях и преките причинители на отделните увреждания (чл. 6, ал. 2 ЗСММ, когато проявата е осъществена по надлежния ред). Противоправността на деянието може да се състои, както в неуведомяването на кмета на общината по местоосъществяването на проявата съгласно чл. 8, ал. 1 ЗСММ (то осуетява възможността общината да вземе необходимите мерки), така в предприемането на действия, при осъществяването на проявата, които смущават правата на трети лица, още повече на лицата, срещу чието поведение тя е насочена. Вредата може да се състои, както в нарушаване на телесната неприкосновеност на неучастващи в проявата лица, така и в смущаване на свободното упражняване на техни права и свободи, като е необходимо да съществува причинна връзка между противоправното поведение и вредата. Вината в гражданското право се предполага, доколкото деецът не е доказал по несъмнен начин, че е положил дължимата грижа: уведомил е кмета на общината в срок и е посочил целта, мястото и времето на проявата, за да може общината да предприеме необходимите мерки; при провеждането на проявата е направил необходимото за отстраняване на лицата, които пречат на проявата или нямат право да участват в нея; своевременно и по подходящ, според конкретната обстановка, начин е давал необходимите указания на участниците за запазване на обществения ред и в случай на неподчинение е направил необходимото за отстраняването на тези от тях, които с поведението си грубо нарушават обществения ред и др. действия според спецификата на всеки отделен случай. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вечерта на 17.04.2011 г., в молитвения дом на вероизповедание „Свидетелите на Йехова“ в [населено място], е било насрочено събрание по повод празник на изповеданието, на което събрание присъствал и ищецът, като в близост до молитвения дом на вероизповеданието на неразрешен по надлежния ред протест се събрала група от хора, включително членове на ВМРО, носещи знамена на организацията, включително ответниците. От събраното множество започнали да обиждат членовете на вероизповеданието, да отправят към тях закани с убийство, а част от групата се отправила към сградата и било извършено нападение срещу сградата и събраните в нея хора. От показанията на свидетелите е прието за установено, че ищецът пристигнал в хода на случващото се, като веднага се включил към останалите мъже от вероизповеданието, които се опитвали да попречат на нападателите да влязат в залата, където имало събрани много хора, включително жени и деца. Нападателите (с качулки и очила) хвърляли камъни, един от които ударил ищеца по главата, при което той се строполил на земята, бил окървавен и държал главата си в ръце. По-късно дошли представители на полицията и линейка, като пострадалите, сред които и ищеца били откарани в болницата, за да им се окаже медицинска помощ. От раната на главата на ищеца останал голям белег, а продължително време същият изпитвал силни болки както в главата, така и по тялото (последица от поетите удари при опита му да задържи вратата на тоалетната на мястото на входната врата и да възпрепятства нападателите да влязат в залата). Съгласно показанията на съпругата на ищеца хематомите по тялото му са изчезнали след около месец – два, а за затварянето на раната се наложило да му направят шевове, като в болницата той бил видимо уплашен, тъй като знаел, че тя с детето им ще отидат за второто събрание, което било предвидено да се проведе същата вечер на същото място; а първите няколко вечери приемал медикаменти, за да може да се успокои и да заспи, но често продължавал да има главоболие, а емоционалните рани все още не били заздравели. От представените медицински документи е установена получената надлъжна рана и охлузване на главата на ищеца, както и три броя фактури за направените от ищеца разходи във връзка с медицинската обработка на раната. Съгласно назначената съдебно-техническа експертиза не могат да бъдат идентифицирани лицата, извършили нападението срещу молитвения дом и хората в него – не се установява, че конкретния удар с камък по главата на ищеца, както и травмите по тялото му от ударите по придържаната от него врата, са били нанесени от ответниците, но участието на ответниците (с изключение на ответника Д.) в тълпа, атакувала молитвения дом с изключително агресивни действия (хвърляне на камъни, саксии и пиратки, блъскане и ритане на вратата на сградата) е установено с влезли в сила споразумения по наказателни дела. Въззивният съд е приел, че липсват събрани доказателства за това, че някой от ответниците е извършил деянието – удар с камък по главата на ищеца, поради което искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат от описаното по-горе физическо насилие е приет като неоснователен и недоказан, но участието им в тълпата, атакувала молитвения дом на вероизповеданието, чието поведение е било изключително агресивно, макар да не доказва извършването от някой от тях на деянието нанасянето на удари и причинени физически болки конкретно на ищеца, доказва основателността на иска за вреди, изразяващи се в изживян силен психически и емоционален стрес, обида, унижение и страх, от непозволено увреждане, причинено на ищеца от ответниците, без ответника Д.. Предвид изложеното, въззивният съд е приел като основателен и доказан иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата в размер на размер на 4.500,00 лв. Макар да е прието, че няма съмнение, че ответникът Д. е участвал в нерегламентирания протест, изразявайки негативното си отношение към вероизповеданието „Свидетели на Йехова“, наред с други членове на ПП „ВМРО“, съдът е счел, че липсват конкретни доказателства той да е бил организатор на протеста, доколкото фактите, описани в постановлението за прекратяване на наказателното преследване (което няма доказателствена сила) спрямо него - че е посещавал клубове и заведения, където се събират екстремистки настроени футболни фенове, раздавал е брошури, обещавал е да им предостави пиратки, както и че именно той ги е осигурил. Видно от отговорите на исковата молба всички останали ответници са отрекли да се познават с Д., а прокуратурата е прекратила наказателното преследване спрямо него. Прието е, че от страна на водените от ищеца свидетели не е установено конкретно изречени обидни квалификации към ищеца или други насилнически действия спрямо него от страна на Д., а тъжбите и писмените показания, дадени от пострадалите, приложени към исковата молба не съставляват годни доказателствени средства. Статиите в пресата и интернет установяват единствено негативното мнение на Д. спрямо дейността на вероизповеданието, но не и конкретни негови действия, относими към причиненото над ищеца насилие на процесната дата, а ищецът не е доказал и авторството на ответника върху тези материали, които са оспорени като доказателство. В заключение въззивният съд е посочил, че деликтната отговорност не може да почива на предположения, а следва да бъдат установени всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане, съобразно чл. 45 ЗЗД, което по отношение на ответника Д. не е сторено, поради което предявените спрямо него искове са отхвърлени като неоснователни. Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е за обезщетение на вредите от смущаването на религиозен празник, но неправилно е приел, че ответникът не е сред организаторите на масовата обществена проява, чиито участници са осъществили смущението. Също правилно съдът е приел, че деянията на преките причинители на смущенията на религиозната служба, повредите по молитвеното помещение и телесните увреждания на богомолците са противоправни и виновни. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че като не е причинил пряко повредите по молитвеното помещение и телесните увреждания на богомолците, ответникът не е осъществил противоправни деяния, причинили процесните увреждания. По делото е установено, че ответникът е сред организаторите на масова обществена проява, предназначена да се проведе по времето и в непосредствена близост до мястото на извършване на богослужение, без да уведоми кмета на населеното място за проявата и нейната цел, с което е осуетил възможността общината да вземе необходимите мерки за опазване на обществения ред. Неговото място сред организаторите е безспорно установено от признанието му, че ръководената от него организация е сред първите присъединени към инициативата, т.е. участието в проявата е организирано. При провеждането на проявата ответникът е участвал активно при смущаването на богослужението, ползвал е мегафон, по който са отправяни не само апели за сваляне на напрежението, но преди това са пускани сигнали за тревога (сирени), патриотични песни и лозунги за скандиране, които да породят и увеличат напрежението, така че богомолците да се почувстват по-застрашени. За да бъде ангажирана отговорността на ответника, не е необходимо той да е участвал пряко във всяко вредоносно деяние (включително нараняването на главата на ищеца), достатъчно е с поведението си той да е причинил само част от вредите. Като част от организаторите на проявата ответникът отговаря и за бездействията си, в т.ч. за неуведомяването на кмета на общината за проявата и нейната цел, както и за непредприемането на адекватни мерки за отстраняването на участниците, които нарушават обществения ред по-грубо от него самия. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск – уважен от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК и срещу ответника, който отговаря солидарно с останалите причинители на вредата до размера на дължимото от тях обезщетение 4.500 лева със законната лихва; и сам – останалата част до размера на пълното обезщетение за причинените вреди 6.200 лева със законната лихва и разноските по компенсация за всички инстанции в размер на 1.854,50 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 23/20.08.2018 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1689/2017 в частта, в която са отхвърлени до размера на 6.200 лева предявените от Д. А. С. срещу Г. П. Д. искове по чл. 45 и 86 ЗЗД, както и в частта за разноските. ОСЪЖДА Г. П. Д. да заплати на Д. А. С. сумата 6.200 лева на основание чл. 45 ЗЗД със законната лихва от 18.04.2014 г. на основание чл. 86 ЗЗД, от която сума – 4.500 лева със законната лихва – солидарно с М. Г. П., Д. Т. Ч., С. С. Г., Т. Я. Т., С. В. С. и Я. М. Г.,; както и да плати сам на Д. А. С. сумата 1.854,50 лева разноски по компенсация за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.