11 Р Е Ш Е Н И Е № 75 гр. София, 20.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1608 по описа за 2015г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на молителя Министерство на земеделието и храните, [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Г. срещу решение № 19/20.01.2015г. по т. дело № 29/2014г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което след отмяна изцяло на решение № 95 от 30.10.2013г. по т. дело № 67/2011г. на Хасковски окръжен съд е отхвърлена като неоснователна молбата на Министерство на земеделието и храните по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], отменена е наложената с определение от 29.06.2012г. по т. дело № 67/2011г. на Хасковски окръжен съд предварителна обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 200887404001170 на ЧСИ С. П. с взискател правоприемника на [фирма] – [фирма], [населено място], и е отменена обезпечителната заповед, издадена в полза на Министерството на земеделието и храните въз основа на отмененото определение от 29.06.2012г. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за необоснованост на извода, че Министерство на земеделието и храните няма качество на кредитор по отношение на [фирма] поради неправилно тълкуване на разпоредбите на договора за заем от 21.10.1999г. между Кредитната институция за възстановяване – Ф. на М. и Република България, представлявана от М., и допълнително кредитно споразумение от 09.08.2000г., като въззивната инстанция не се е съобразила с действителната воля на страните. Поддържа, че изводите са в противоречие със събраните по делото доказателства, включително с доказателствата за първоначално образуваното пред Окръжен съд Хасково т. дело № 58/2011г. по молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от самия длъжник. Касаторът излага доводи, че неправилно въззивният съд е приел, че МЗХ не е обявило задължението на ответното дружество за предсрочно изискуемо, като не е съобразил писмо до длъжника от министър проф. И. С. рег. № 70-1815/19.03.2013г. и не е взел настъпилите в хода на производството обстоятелства. Моли въззивното решение да бъде отменено изцяло, вместо това да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд и да му бъдат присъдени направените разноски. Ответникът [фирма], [населено място] чрез „Адвокатско съдружие Ч. и К.”, представлявано от адв. И. Василева Т. – Ч. и адв. И. Х. К., оспорва касационната жалба и поддържа становище за законосъобразност на въззивното решение. Излага съображения, че правилно въззивният съд е приел, че твърдяното от МЗХ неизпълнение на задължения за плащане на парични суми не произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 608 ТЗ. Поддържа, че претендираното вземане не представлява публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската дейност на дружеството, нито задължение по частно държавно вземане; по делото липсват доказателства за реално предаване на сумите от МЗХ на ответното дружество; към датата на депозиране на молбата за образуване на производството няма доказателства за упражнено от страна на МЗХ право за обявяване на предсрочна изискуемост на суми по договора с ненастъпил падеж. Ответникът [фирма] /с предишни наименования [фирма] и [фирма]/ чрез процесуален представител адв. Х. М. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Излага съображения, че правилно въззивният съд е изследвал действителната воля на страните и осъществяването на „проекта”, начина на финансиране, за да стигне до извод, че се касае за финансиране от Немска кредитна институция на проект „М.”, а не за бюджетно финансиране. Релевира доводи, че твърденията на касатора за „преотдаване” на заема са необосновани и неподкрепени с доказателства, както и че няма данни дали договорът с KFW и допълнителното споразумение са изпълнени. Ответникът [фирма] моли въззивното решение да бъде оставено в сила. С определение № 625 от 11.11.2015г. по т. дело № 1608/2015г. настоящият състав на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1. Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения? 2. Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение и при формиране на правните и фактически изводи да търси общата воля на страните, произтичащи от тези договори? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното: По първия процесуалноправен въпрос е създадена постоянна практика на ВКС, обективирана в множество съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, например решение № 212/01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 206/31.07.2015г. по гр. д. № 6832/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 134/30.12.2013г. по т. д. № 34/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, съгласно която въззивният съд е длъжен да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички допустими, относими и представени своевременно доказателства и релевирани своевременно възражения на страните, както и техните доводи съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство и спорните пред въззивния съд факти – чл. 269 ГПК. Посочената съдебна практика се възприема от настоящия съдебен състав. По втория процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 20 ЗЗД и създадения със закона правен режим за тълкуване на съдържанието на договорите също е формирана постоянна практика на ВКС, създадена с множество решения по реда на чл. 290 ГПК /решение № 80/8.05.2012г. по гр. д. № 1315/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 89/17.07.2009г. по т. д. № 523/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 103/6.11.2012г. по т. д. № 632/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 115/1.11.2010г. по т. д. № 939/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 546/23.07.2010г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 16/28.02.2013г. по т. д. № 218/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/30.10.2012г. по т. д. № 696/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/, включително посочените от касатора решение № 105/30.06.2011г. по т. д. № 944/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 81/07.07.2009г. по т. д. № 761/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 502/26.07.2010г. по гр. д. № 222/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 347/11.10.2011г. по гр. д. № 290/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о. В своята постоянна практика ВКС приема, че когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, действителната обща воля на съконтрахентите се установява чрез тълкуване на отделните уговорки при спазване на въведените с чл. 20 ЗЗД критерии - във връзка една с друга, в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите. При изясняване на действителната воля на страните освен общото тълкувателно правило на чл. 20 ЗЗД решаващият съд следва да отчете и съпостави свързаните със сключването на договора факти, да изследва обстоятелствата, при които е сключен договора, и въз основа на относимите към тях доказателства да установи релевантните за договорното правоотношение факти и обстоятелства и изясни възникналите между страните правоотношения. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 10/07.09.2010г. по т. д. № 241/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 38/27.02.2012г. по гр. д. № 1227/2011г. на ВКС, ГК, II г. о. Настоящият съдебен състав възприема изцяло посочената практика на ВКС. Изводът на въззивният съд, че Министерство на земеделието и храните не се легитимира като кредитор по допълнителното кредитно споразумение от 09.08.2000г. и че не е установило активната си материално-правна легитимация с изискуемо вземане, произтичащо от търговска сделка, а такова изискуемо вземане има Кредитна институция за възстановяване, Ф., е неправилен. Този извод е направен при тълкуване на волята на страните въз основа на някои клаузи от допълнителното кредитно споразумение /преамбюла, раздели 3.02, 3.09, 4.01, 4.02, б. „д“, 4.1 и 6.02/, без да са съобразени разпоредбите на раздели 3.05, 3.12, 5.01, 5.03, 6.01, 6.03, 7.01 във връзка с останалите договорни клаузи, без да са анализирани и съпоставени свързаните със сключването на процесния договор факти. Правилно съдебният състав е приел, че допълнителното кредитно споразумение не следва да се разглежда изолирано от кредитното споразумение между Кредитна институция за възстановяване /К. фюр Видерауфбау/, Ф. на М., което е сключено по силата на Междуправителствена спогодба за финансово сътрудничество между правителствата на Федерална Република Германия и Република България от 08.09.1999г., но при изясняване на фактическата обстановка неправилно не е обсъдил клаузите на посочената спогодба, която е ратифицирана със закон за ратифициране на спогодбата, обнародван в ДВ, бр. 114/30.12.1999г., не е съобразил, че сключеният между Република България и Кредитната институция за възстановяване – Федерална Република Германия, Ф. на М. /KfW/ на 21.10.1999г. въз основа на спогодбата договор за заем /Програма „Пазари на едро/ е одобрен от Министерския съвет с решение № 741/26.11.1999г. и е ратифициран със закон за ратифициране на посочения договор, обнародван в ДВ, бр. 114/30.12.1999г., и не е съпоставил тези факти с процесното допълнително кредитно споразумение. За да установи действителната воля на страните по сключеното между тях на 09.08.2000г. допълнително кредитно споразумение въззивната инстанция е следвало да анализира всички представени доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност и да изясни основанието, на което са осчетоводени от ответното търговско дружество по счетоводна сметка 152 „Дългосрочни заеми“ от KfW суми в размер общо 7 267 406,62 лв. Като не е извършил посочените съдопроизводствени действия въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от сключената на 08.09.1999г. Спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална Република Германия за финансово сътрудничество /1999г./, ратифицирана със закон, приет от 38-то Народно събрание на 22.12.1999г., обнародвани в ДВ, бр. 114/30.12.1999г., правителството на Федерална Република Германия е предоставило възможност на правителството на Република България и/или на други, избрани съвместно от двете правителства получатели, да получат заем от Кредитната институция за възстановяване /К. фюр Видерауфбау/, Ф. на М. на обща стойност максимално 9 000 000 ДМ /германски марки/ при срок 40 години, от които 10 години без погасяване, при лихвен процент ¾ % годишно за проекта „Програма за изграждане на тържищни структури за плодове и зеленчуци“, ако след проведено проучване бъде установена годността му за насърчаване. Съгласно ал. 2 на чл. 1 от спогодбата този заем е предвиден за изграждането и оборудването на тържища и пазари на производители на плодове и зеленчуци в [населено място]. Правителствата на двете договарящи държави са постигнали взаимно съгласие използването на дадените на заем суми, условията на тяхното предоставяне и процедурата на възлагането на поръчки да бъдат установени с договори, които трябва да се сключат между Кредитната институция за възстановяване и получателите на заемите, като за тези договори е уговорено приложимо право - действащата във Федерална Република Германия правна уредба /чл. 2 от спогодбата/. С разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Спогодбата е уговорено, че правителството на Република България, доколкото не е заемополучател, след съгласуване с министъра на финансите ще гарантира пред Кредитната институция за възстановяване всички плащания в германски марки по задълженията на кредитополучателите въз основа на договорите, които следва да бъдат сключени съгласно ал. 1 на чл. 2. В изпълнение на чл. 2, ал. 1 от спогодбата между Република България, представлявана от Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, и Кредитната институция за възстановяване /KfW/, Ф. на М., Федерална Република Германия на 21.10.1999г. е сключен договор за заем /Програма „Пазари на едро“/, с който Кредитната институция за възстановяване се е съгласила да отпусне кредит на Република България за сума в размер 9 000 000 ДМ, а Република България от своя страна е натоварила Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа /Министерство на земеделието и горите/ да изпълни Проект „М.“, описан в кредитното споразумение /договора за заем между Република България и KfW/, т. е. Програма „Пазари на едро” по договора за заем, респективно Проект „Програма за изграждане на тържищни структури за плодове и зеленчуци“ по междуправителствената спогодба, и да сключи допълнително кредитно споразумение при удовлетворителни за KfW условия. Необходимостта условията да бъдат удовлетворителни за Кредитната институция за възстановяване произтича от целта на отпускане на кредита на Република България – за изграждане и оборудване на пазари на едро в рамките на Проект „Програма за изграждане на тържищни структури за плодове и зеленчуци“ /чл. 1 от спогодбата/. С подписаното между Министерство на земеделието и горите и [фирма], [населено място] на 09.08.2000г. допълнително кредитно споразумение МЗГ се е съгласило да отпусне на [фирма] / [фирма]/ заем в размер 8 392 000 ДМ за срок 15 години при 5-годишен гратисен период. Отпускането на заема на ответното дружество е обусловено и е във връзка с отпускането на заема от KfW на българската държава чрез МЗГ, поради което всички уговорени в допълнителното кредитно споразумение условия за отпускане на кредитните траншове, /раздели 3.02, 4.01 и 4.02/, лихвата по кредита /раздел 3.03/, използването на паричния ресурс /раздел 3.12/, изпълнението на проекта /раздели 5.01 и 5.02/, предоставянето на информация /раздел 5.05/ и временното преустановяване на ползването на суми по кредита /раздел 6.01/ е следвало да бъдат съобразени и да удовлетворяват, както МЗГ, така и KfW. Крайната дата за усвояване на суми по кредита е обвързана и съобразена с крайната дата за усвояване на суми по кредита на KfW, предвидена в раздел 2.2. на кредитното споразумение с KfW, т. е. договора за заем между Република България и KfW /раздел 3.09/. Връзка между договора за заем и допълнителното кредитно споразумение съществува и по отношение на възможността МЗХ да увеличи наказателната лихва до основния лихвен процент на Д. Б., респективно на Европейската Ц. банка плюс три пункта годишно, и да прилага условията на чл. 3, т. 3.5 от договора за заем между РБ и KfW – раздел 3.08. Обстоятелството, че правоотношението по допълнителното кредитно споразумение е възникнало между МЗГ /понастоящем МЗХ/ и ответното дружество, а не между Кредитна институция за възстановяване, Ф. на М. /KfW/ и ответника, но е свързано с договора за заем, сключен въз основа на междуправителствената спогодба между българската държава и KfW, се установява и от разпоредбите, уреждащи предсрочното плащане на заема /раздел 3.10/, плащанията /раздел 3.11/ и предсрочната изискуемост на кредита и нейното обявяване от МЗГ, сега МЗХ /раздел 6.02/. Отпуснатият от МЗГ на [фирма] заем /8 392 000 германски марки/ съгласно раздел 3.01 от допълнителното кредитно споразумение е в рамките на отпуснатия от Кредитната институция за възстановяване на Република България чрез МЗГ заем /9 000 000 германски марки/ и в рамките на предвидената обща максимална стойност на заема съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от междуправителствената спогодба. Целта и предназначението на отпускане на заема от KfW на българската държава, както и на заема от МЗГ на [фирма] е една и съща – за изграждане и оборудване на пазари на едро в рамките на Проект „Програма за изграждане на тържищни структури за плодове и зеленчуци“ по междуправителствената спогодба /Програма „Пазари на едро”/. Финансирането на изпълнението на програмата/проекта е осъществено от Федерална Република Германия чрез Кредитната институция за възстановяване, като заемополучател е българската държава, която е задължена да върне отпуснатите парични средства по ратифицирания от Народното събрание договор за заем, сключен на 21.10.1999г. между Кредитната институция за възстановяване, Ф. на М. и Република България, а ответното дружество [фирма] е длъжно да върне получените на заем суми за осъществяване на проекта на Министерство на земеделието и храните въз основа на допълнителното кредитно споразумение. Възникналото по силата на сключения въз основа на чл. 2, ал. 1 от Спогодбата между правителството на РБ и правителството на Ф. договор за заем правоотношение не е между Кредитна институция за възстановяване, Ф. на М. и [фирма], [населено място]. Страни по този договор за заем са Кредитна институция за възстановяване, Ф. на М. /KfW/ и Република България чрез МЗГ, а осчетоводяването на преведените от KfW на ответното дружество по счетоводна сметка 152 „Дългосрочни заеми“ суми в размер общо 7 267 406,62 лв. удостоверява, че сумите по договора за заем, сключен между KfW и РБ, са преведени от KfW директно на дружеството, избрано да осъществи изпълнение на проекта, за който е отпуснато финансирането от Федерална Република Германия чрез Кредитна институция за възстановяване, Ф. на М.. За предоставянето на заем от МЗГ /сега МЗХ/ на ответното дружество на парични средства по Програма „Пазари на едро” /Проект „М.”/ не е необходимо МЗГ /сега МЗХ/ да бъде самостоятелна кредитна институция, след като тези финансови средства преди това са предоставени на българската държава на заем по силата на сключен въз основа на междуправителствената спогодба между Кредитна институция за възстановяване, Ф. на М. и Република България договор за заем. Директното превеждане на паричните средства от KfW на ответното дружество не обуславя извод за наличие на възникнало между KfW и [фирма] правоотношение по договор за заем, предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от междуправителствената спогодба от 08.09.1999г., договора за заем /Програма „Пазари на едро”/ от 21.10.1999г., допълнителното кредитно споразумение от 09.08.2000г. и липсата на договор за заем между Кредитна институция за възстановяване, Ф. на М. /KfW/ и [фирма] съгласно чл. 2, ал. 1 от междуправителствената спогодба. Ако такъв договор за заем беше сключен между KfW и ответника, към него би било приложимо правото на Федерална Република Германия съгласно чл. 2, ал. 1 от междуправителствената спогодба между двете държави и в разпоредбата на раздел 7.01 от допълнителното кредитно споразумение не би било предвидено приложение на българското законодателство при разрешаване на възникнали спорове. Осчетоводените от ответното дружество по счетоводна сметка 152 „Дългосрочни заеми“ суми в размер общо 7 267 406,62 лв. не са предоставени на търговското дружество като финансова субсидия, а като заем, който подлежи на връщане при условията на сключеното с МЗГ /сета МЗХ/ допълнително кредитно споразумение. Въззивната инстанция не е съобразила, че ответникът [фирма] е признал обстоятелството, че дължи връщане на вноските по заема на МЗХ по допълнителното кредитно споразумение - извънсъдебно в доклад изх. № 0129/04.07.2011г. до МЗХ, в подадената от дружеството до ОС Хасково молба за откриване на производство по несъстоятелност вх. № 5747/05.07.2011г. и в изготвения списък на кредиторите на [фирма], в който дори задължението по заема е посочено в по-голям размер – 7 354 706,62 лв. Неоснователно [фирма] аргументира възражението си за неоснователност на молбата на МЗХ за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] с обстоятелството, че има разминаване между сумите, посочени в молбата на МЗХ за откриване на производство по несъстоятелност, справката /известие/ от МЗХ за задължението на [фирма] към 03.06.2010г., счетоводната справка към молбата за откриване на производство по несъстоятелност и счетоводните отчети на ответното дружество. От една страна, предмет на настоящото производство не е установяване на точния размер на вземането на МЗХ към ответното дружество. От друга страна, предоставеният с допълнителното кредитно споразумение заем е с петгодишен гратисен период, поради което преди да е обявен за предсрочно изискуем, дължимите суми са в значително по-нисък размер. За [фирма] сделката е търговска, тъй като е във връзка с осъществяваната от него търговска дейност и с упражняваното от него занятие съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ. Достатъчно е сделката да е сключена от търговец в процеса на осъществяване на търговската му дейност, т. е. свързана с упражняваното от него занятие, за да се приложи субективния критерий. Ако ответникът е считал, че допълнителното кредитно споразумение не попада в кръга на този критерий, той е следвало да опровергае законовата презумпция и да докаже, че сделката не се намира в причинна връзка с упражняваното от дружеството търговско занятие. По отношение на предсрочната изискуемост на кредита въззивният съд неправилно при необсъждане на представеното в първоинстанционното производство писмо № 70-1815/19.04.2013г., изходящо от Министъра на земеделието и храните до председателя на Съвета на директорите на [фирма], е приел, че не са представени писмени доказателства кредитът да е станал предсрочно изискуем и това да е осъществено преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ. От посоченото писмо се установява, че Министерство на земеделието и храните е упражнило правото си по раздел 6.02 от допълнителното кредитно споразумение да обяви кредита за предсрочно изискуем. Този факт следва да бъде взет предвид съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил след предявяване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ и е от значение за спорното право. В производството по чл. 625 ТЗ разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК е приложима предвид чл. 621 ТЗ и като не е съобразил направеното с писмото уведомление за предсрочна изискуемост на предоставения заем решаващият съдебен състав е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като е необходимо събиране на доказателства на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото трябва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да допусне съдебно-икономическа експертиза за установяване на актуалното икономическо и финансовото състояние на длъжника, предвид изтеклия тригодишен срок от заключенията на съдебно-икономическата експертиза и динамиката в търговската дейност, като вещото лице следва да определи стойността и структурата на дълготрайните и краткотрайните активи на длъжника, краткосрочните задължения /изискуемите задължения/, текущите задължения /краткосрочните задължения и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил падеж/, с оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи да се изчислят коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, финансова автономност, рентабилност и задълженост на ответника към кредиторите му, финансовите резултати от дейността на дружеството. Ако за изчисляване на съответните коефициенти е необходимо по-точно определяне размера на задължението на ответното дружество към молителя, вещото лице следва да извърши проверка на преведените суми в обслужващата търговското дружество банка, като при необходимост с оглед останалите доказателства и установените факти има право да допълни задачата на съдебно-икономическата експертиза. По отношение на претендираните разноски касационната инстанция не следва да се произнася, а същите трябва да бъдат съобразени от въззивната инстанция при решаване на спора по същество. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 19/20.01.2015г. по т. дело № 29/2014г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав. ВРЪЩА делото на Апелативен съд П. за ново разглеждане на делото от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.