Р Е Ш Е Н И Е № 23 гр. София, 22.02. 2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1277/2017 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 625 от 31.10.2017 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 229 от 21.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 324/2013 г. на Габровски окръжен съд. С посоченото решение е прогласено за нищожно решение № 214 от 30.04.2013 г. по гр. д. № 221/2013 г. на Габровски районен съд, с което ДФ „Земеделие” е осъден да заплати на И. П. Х. сумата 24 446 лв. - второ плащане по т.2.4 от договор № 07/112/00932 от 14.11.2008 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 07.02.2013 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК, прекратено е производството по делото и същото е изпратено по подведомственост на Габровски административен съд. В касационната жалба на ДФ „Земеделие” - [населено място], се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като при постановяването му не е съобразено влязлото в сила решение по гр. д. № 484/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което договорът от 14.11.2008 г. е обявен за нищожен и ищцата И. Х. е осъдена на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да върне получената като първо плащане финансова помощ в размер на 24 446 лв. Навежда се и оплакване за постановяване на решението в нарушение на материалния закон - § 10, ал.3 ПЗР на З., предвид обстоятелството, че производството по делото е образувано преди влизане в сила на З. и спорът за изпълнение на договора подлежи на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Ответницата по касация И. П. Х. от [населено място], обл. Г., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в отговор по чл.287, ал.1 ГПК и в открито съдебно заседание, и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Изразява становище, че с оглед административния характер на договора и липсата на издаден от страна на ДФ „Земеделие”, по реда на Наредба № 9/03.04.2008 г. на М., индивидуален административен акт за корекции по повод на одобреното финансиране компетентен да разреши спора за действителност на договора и за дължимост на претендираното второ плащане е административният съд. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Производството пред Габровски районен съд е инициирано с подадена на 07.02.2013 г. искова молба, с която И. П. Х. е предявила против ДФ „Земеделие” осъдителен иск за заплащане на сумата 24 446 лв. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че претендираната сума представлява дължимо второ плащане по т.2.4 от договор № 07/112/00932/14.11.2008 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., която ответникът неоснователно отказва да заплати, позовавайки се на нищожност на договора поради сключването му в нарушение на чл.9, ал.1, т.3 от Наредба № 9/2008 г. на М.. С решение № 214 от 30.04.2013 г. Габровски районен съд е осъдил ДФ „Земеделие” да заплати на ищцата сумата 24 446 лв., след като е приел, че договорът между страните е действителен и че отказът на ответника да изпълни задължението си по т.2.4 за второ плащане е неоснователен. Сезиран с въззивна жалба от ДФ „Земеделие”, Габровски окръжен съд е постановил обжалваното с касационната жалба решение, с което е прогласил за нищожно решението на Габровски районен съд, прекратил е производството по делото и е изпратил спора за разглеждане по подведомственост на Габровски административен съд. При постановяване на решението въззивният съд е констатирал, че предмет на сключения между страните договор е отпускане на финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. и че с предявения иск ищцата търси изпълнение на задължението на ДФ „Земеделие” по т.2.4 за т. нар. второ плащане от финансовата помощ в размер на 24 446 лв. Въззивният съд е изложил съображения, че договорът за отпускане на финансова помощ не е между равнопоставени правни субекти и не е сключен в резултат на свободно договаряне, а представлява правна форма за индивидуализация на правата и задълженията на ползвателя на помощта и на административния орган, разрешаващ отпускането й, които права и задължения следват императивно от нормативен акт и характеризират договора като източник на административни правоотношения. Оттук съдът е направил решаващия извод, че първоинстанционното решение е нищожно, тъй като разрешава спор с административен характер, подведомствен съгласно чл.128 АПК на административните съдилища. В хода на разглеждане на делото ответникът ДФ „Земеделие” е уведомил съда за наличието на влязло в сила решение № 1192 от 05.06.2015 г. по гр. д. № 484/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което сключеният между страните договор от 14.11.2008 г. е обявен за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и ищцата И. Х. е осъдена на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да върне полученото първо плащане от отпуснатата й финансова помощ. Предвид извода за нищожност на първоинстанционното решение въззивният съд не е обсъждал решението и не се е произнасял относно неговото значение за спора. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС по значимия за изхода на делото правен въпрос за подведомствеността и процесуалния ред за разглеждане на иск, предявен от бенефициент по договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, с който се претендира заплащане на уговорената в договора финансова помощ. По поставения правен въпрос : В решение № 66/21.03.2017 г. по гр. д. № 60146/2016 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 17/23.03.2017 г. по гр. д. № 50176/2016 г. на ВКС, ІІ г. о., е прието, че исковете за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от Европейския съюз със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, предявени преди 25.12.2105 г. - датата на влизане в сила на З., обн. в ДВ бр.101/2015 г., са подведомствени на гражданските съдилища и постановените по тях решения са допустими; Създадената със З. и З., обн. в ДВ бр.74/2016 г., нова правна уредба на отношенията по повод предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми със средства от Е. не изключва съдебната защита по общия иск в ред в случаите, уредени с § 10, ал.3 ПЗР на З., чийто обхват включва гражданскоправни производства по подадени до 25.12.2015 г. искови молби, с които са предявени осъдителни искове за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и отрицателни установителни искове за оспорване основанието за налагане на финансови корекции по тези договори. С решение № 68 от 29.06.2017 г. по т. д. № 378/2016 г., чрез препращане към предходните две решения, състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл, че по силата на § 10, ал.3 ПЗР на З. предприетата от бенефициента защита по гражданскоправен ред чрез предявяване до 25.12.2015 г. на искова молба пред общия съд за изпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ или за обезщетение за неизпълнение на договора, следва да се извърши по досегашния ред, като под „досегашен ред” законодателят е имал предвид продължаване на исковото производство пред гражданския съд. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло обективираната в посочените решения задължителна съдебна практика и препраща към нея за отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. Д. на ответницата по касация, че решение № 68/29.06.2017 г. по т. д. № 378/2016 г. на ВКС, І т. о., е постановено след подаване на касационната жалба и от него не могат да се черпят аргументи за конкретния спор, е неоснователно, тъй като в стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд има правомощия да съобразява всички актове с характер на задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, постановени преди произнасяне на определението по чл.288 ГПК. По съществото на касационната жалба : Въззивното решение е валидно и допустимо /по съображения, подробно изложени в определението за допускане на касационно обжалване/, но е постановено в отклонение от цитираната задължителна практика на ВКС и е неправилно поради нарушение на закона - § 10, ал.3 ПЗР на З.. Преди всичко следва да се отбележи, че според Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на О. от ГК и ТК на ВКС и О. от І и ІІ колегия на ВАС, съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим. В противоречие с указанията в постановлението в обжалвания въззивен акт е прието, че първоинстанционното решение, с което е разгледан осъдителният иск срещу ДФ „Земеделие”, е нищожно, тъй като с него гражданският съд е разрешил правен спор, подведомствен на административните съдилища. В резултат на неправилната преценка на последиците от нарушаване на правилата за подведомственост при разпределяне на делата между гражданските и административните съдилища въззивният съд е прогласил решението на първата инстанция за нищожно, вместо да го обезсили като недопустимо. Неправилен е и изводът на въззивния съд, че спорът по делото е подведомствен на административните съдилища и че компетентен да разгледа делото е Габровски административен съд. Производството по делото е образувано по предявен на 07.02.2013 г. осъдителен иск за заплащане на парична сума, претендирана като дължимо второ плащане по договор за отпускане на финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от П. за периода 2007 - 2013 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Искът е за реално изпълнение на задължението на ДФ „Земеделие” за изплащане на втората част от отпусната финансова помощ и след като същият е предявен преди 25.12.2015 г. - датата на влизане в сила на З., по силата на § 10, ал.3 ПЗР на З. въведеният с него правен спор е подведомствен на гражданските съдилища и подлежи на разглеждане по реда на общия граждански исков процес. Изводът на въззивния съд, че административният характер на договора и на породените от него отношения между страните предпоставя компетентност по спора на административния съд, е изграден в противоречие с разпоредбата на § 10, ал.3 ПЗР на З.. При неговото формиране не е съобразено съдържанието на търсената с иска защита, както и обстоятелството, че спорът за изпълнение на сключения между страните договор е бил висящ пред гражданския съд към 25.12.2015 г. Неоснователен е доводът на ответницата по касация, че липсата на издаден индивидуален административен акт за налагане на финансова корекция по договора изключва спора от обхвата на § 10, ал.3 ПЗР на З.. Като се има предвид основанието на исковата претенция, от значение за преценката на кой съд е подведомствен спора и по кой ред следва да се реализира защитата срещу отказа на ДФ „Земеделие” да изпълни задължението си по т.2.4 от договора е моментът на предявяване на иска. Този момент предхожда датата на влизане в сила на З. и обуславя приложимостта на § 10, ал.3 ПЗР на З.. Настоящият състав не споделя и довода на ответницата, че компетентността на гражданския съд да се произнесе по предявения срещу ДФ „Земеделие” осъдителен иск е отречена с Тълкувателно решение № 8/11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на О. на І и ІІ колегия на ВАС, в което е прието, че споровете, възникнали по повод съществуването, прекратяването и изпълнението на договорите по чл.21, ал.2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. на М. /в каквато хипотеза е сключен договорът от 14.11.2008 г./, са подведомствени на административните съдилища. Разпоредбата на § 10, ал.3 ПЗР на З., на която законодателят е придал обратно действие към датата на влизане в сила на З., е създадена след приемане на цитираното тълкувателно решение и с нея по законодателен път е определен процесуалния ред за довършване на заварените към 25.12.2015 г. производства пред гражданските съдилища по искове на бенефициенти за реално изпълнение на задължения по договори за отпускане на финансова помощ, включени в приложното поле на закона. Производството по конкретното дело е заварено като висящо пред гражданския съд към датата 25.12.2015 г. и с оглед на неговия спорен предмет попада в обхвата на § 10, ал.3 ПЗР на З.. Поради това искът подлежи на разглеждане по реда, по който е предявен, от сезирания граждански съд. П. на договора от 14.11.2008 г. за нищожен с влязло в сила решение е нов факт, настъпил в хода на процеса. Правните последици от този факт за отношенията между страните, в т. ч. и издаването на индивидуален административен акт от страна на ДФ „Земеделие” за връщане на полученото от бенефициента първо плащане от финансовата помощ, са ирелевантни за преценката на кой съд е подведомствен инициираният преди 25.12.2015 г. спор за изпълнение на договора. Като е прогласил нищожността на първоинстанционното решение, вместо да разгледа въззивната жалба на ДФ „Земеделие” и да се произнесе по съществото на правния спор, Габровски окръжен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази влязлото в сила решение № 1192 от 05.06.2015 г. по гр. д. № 484/2015 г. на Софийски апелативен съд, по повод на което касаторът - ответник е направил възражение за недопустимост на иска за изпълнение на задължението по т.2.4 от договор № 07/112/00932/14.11.2008 г. При повторното разглеждане на делото и в зависимост от неговия изход въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВКС - чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 229 от 21.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 324/2013 г. на Габровски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Габровски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :