12
Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
София, 22 април 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар: Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 2069/2013 година
Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на ВЧНД № 441/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд и отмяна на постановеното по него определение № 168 от 13.08.2013 г.
В искането се твърди, че при постановяване на въззивното определение съдът е допуснал съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Обвиняемите В. И. М., Е. Н. Б., Й. П. Г., Г. С. Н., Й. Т. Б. не се явяват, редовно призовани. В производството участват техни процесуални представители, които считат, че искането за възобновяване е неоснователно.
С. Я. В. като управител на [фирма] не се явява, редовно призована. Явява се процесуален представител, който счита, че искането за възобновяване е основателно.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното :
Софийска градска прокуратура на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК с постановление от 08.02.2013 г. прекратила наказателното производство по ДП № 24/2011 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 15808/2009 г. по описа на СГП, водено срещу : В. И. М. за престъпление по чл. 206, ал.4 във вр. с ал. 1 от НК; Й. П. Г. за престъпления по чл. 206, ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.4 от НК и по чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.4 от НК; Е. Н. Б. за престъпления по чл. 206, ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.4 от НК и по чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК; Г. С. Н. за престъпления по чл. 206, ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.4 от НК и по чл. 309, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; Й. Т. Б. за престъпления по чл. 206, ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.4 от НК и по чл. 316 във вр. с чл. 309 от НК.
Софийски градски съд с определение №1046/02.04.2013 г. по ЧНД № 1317/2013 г. потвърдил постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство.
Софийският апелативен съд с определение № 168/13.08.2013 г. по ВНЧД № 441/2013 г. отменил определението на СГС в частта, с която е допусната до разглеждане жалбата на Е. Н. Б. против постановлението на прокурора за прекратяване на основание чл. 243, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК, и вместо това е оставил без разглеждане жалбата му. Отменил е същото определение в частите, с които е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на основание чл. 243, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК на наказателното производство, водено срещу Г. С. Н. за престъпление по чл. 309, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК и срещу Й. Т. Б. за престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309 от НК, като вместо това е оставил без разглеждане жалбата на С. Я. В., управител на [фирма], против постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство в тези му части. В останалата част определението на СГС е било потвърдено.
Искането за възобновяване е направено в законния срок от процесуално легитимирана страна и се отнася до определение, непроверено по касационен ред, поради което е допустимо.
І. Преди всичко следва да се вземе отношение по доводите на защитата за недопустимост на искането за възобновяване. Твърди се, че искането на главния прокурор следва да се остави без разглеждане като недопустимо, защото в разпоредбата на чл. 419, ал.1 от НПК изчерпателно са изброени съдебните актове, които подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета и сред тях липсва определението на въззивния съд по чл. 243, ал. 7 от НПК – тоест, на възобновяване подлежи само пъровинстанционното дело, по което е постановено определение по чл. 243, ал.5 от НПК.
Аргументите са неоснователни. Върховният касационен съд е имал повод да се произнесе по поставения и сега въпрос, а основанията за отхвърлянето на идентични възражения не намира за необходимо да преповтаря – виж в този смисъл Р № 530/30.11.2012 г. на ВКС по н.д. №[ЕИК] г., ІІ н.о.
Не може да не се отбележи също, че за разлика от първата инстанция, въззивният съд е отграничил правомощията, които съдът има при осъществяване на контрол върху досъдебното производство, провеждан по реда на чл. 243, ал.4-7 от НПК, лицата, които имат право да инициират такъв контрол, както и значението на въпроса за компетентността на съдебния орган.
Въпреки процесуалната прецизност, проявена от апелативния съд в посочените насоки, въззивният съдебен акт подлежи на отмяна.
Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243 от НПК е проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване, като обхватът на този контрол включва проверка дали установените от прокурора факти в постановлението се подкрепят от събраните доказателства на досъдебното производство, дали при формиране на фактическите и правни изводи са спазени изискванията на процесуалния закон и дали материалният закон е приложен правилно.
В конкретния случай при постановяването на постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът избирателно е кредитирал и приемал за установени определени факти и не е проверил всички събрани доказателства.
Съдебните инстанции, осъществили контрол върху постановлението на прокурора, не са констатирали тези процесуални пороци.
ІІ. По отношение на престъплението по чл. 206 от НК.
1. Изводът на апелативния съд, че процесуалната дейност на прокурора е в съответствие с принципната норма на чл. 13 от НПК е силно преувеличен, доколкото липсва задълбочен анализ на всички събрани доказателства, в отклонение от изискването за всестранност, пълнота и обективност на разследването, като са пренебрегнати съществени за изхода на делото обстоятелства.
Според въззивния съд, съставомерността на деянието при престъплението „обсебване” е свързано с наличието на вещно право на пострадалия (ощетеното юридическо лице), върху вещта, предмет на обсебването, и в тази връзка съществени по делото са обстоятелствата дали и в кой момент е преминала собствеността върху уговореното количество слънчоглед от продавача [фирма] в купувача [фирма]. А тъй като този въпрос е останал спорен разрешаването му следва да стане само в гражданско производство, а не от наказателен съд.
Това виждане на съда е в отклонение от разбирането, застъпено в Р № 82/99 г. на ВКС по н.д. № 35/99 г., І н.о. – „Предмет на престъпно обсебване може да бъде само вещ, на която деецът не е или не е единствен собственик. Затова в наказателния процес съдът е длъжен да се произнесе и по гражданско правни въпроси, свързани със собствеността” , от което разбиране настоящият състав не намира основание да отстъпи.
На следващо място, макар и да е изразил становище, че въпросът за собствеността следва да се разреши в гражданското производство, всъщност съдът го е разрешил, приемайки, следното : „Обстоятелствата, че сключеният договор не е консенсуален, и че няма предаване на стоката с изричен документ, обуславят несъставомерност от обективна страна на обвинението по чл. 206 от НК” – мотиви, л. 66 от делото. След като отсъства документ за обективирано съгласие между страните за индивидуализация на престацията по смисъла на закона, съответно предаване на вещите, определени по своя род, то въпросът за собствеността не е спорен, а разрешен, така както е приел и прокурорът. В постановлението за прекратяване на наказателното производство е формулиран извод, че липсва годен обект на посегателство, каквато е чуждата вещ, защото „нито един от разгледаните по-горе договори не е довел до прехвърляне на правото на собственост върху този слънчоглед от 1803,820 тона, съхраняван в складовата база в [населено място], в полза на [фирма]” (виж постановление , л. 12 от приложената папка към делото).
Иначе казано, налице е известно разминаване в съображенията, изложени в постановлението за прекратяване и тези на съда, послужили за утвърждаване на направения извод за несъставомерност от обективна страна. Затова и обяснимо в искането за възобновяване се акцентира, че в постановлението за прекратяване не са обсъдени всички относими към предмета на доказване факти и същите не са анализирани в тяхната взаимовръзка, а тези, които са били предмет на обсъждане са тълкувани превратно и едностранчиво.
В съдебния акт, а преди това и в постановлението за прекратяване, е прието, че между дружествата [фирма] и „К. София” са съществували търговски отношения по повод продажба на зърно. Изяснени са предметът на дейност на всяко дружество, представителството им в инкриминирания период, както и взаимоотношенията на тези две дружества с [фирма], представлявано от обвиняемия М.. Изяснени са и търговските взаимоотношения между [фирма], [фирма] и [фирма].
Изброени са договорите, сключени между [фирма] и [фирма], както и тези, сключени между двете дружества и [фирма] за наем на складови площи в зърнобазата в [населено място], без обаче същите да бъдат анализирани и съпоставени с останалите данни, установени по делото, за да се изяснят обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото.
Извън вниманието са останали клаузите по договора за наем от 22. 05. 2009 г. и анекс към същия, сключен между [фирма] и [фирма]. Съгласно който за удостоверяване на приетите и експедирани количества [фирма] (наемодател) се е задължил да изготвя ежедневна справка за дните, в които е имало постъпило (извозено) количество стока, а съгласно чл. 4, т. 3 към последната дата на месеца да изпрати и да предаде на [фирма] (наемател) подписаната справка по чл. 4, т. 2 с приложените към нея кантарни бележки . В изпълнение на тези задължения [фирма] е издавал потвърждения за складовата наличност по партидата на [фирма] и ги е изпращал по електронен път (технически експертизи).
По делото присъстват множество писмени данни за водената кореспонденция между трите дружества, при това не само свързана с договореностите по наемния договор. Установени са данни за плащане на наем от [фирма] на [фирма] за съхранение на процесния слънчоглед (виж, справката към платежното нареждане по издадената фактура №3498/01.10.2009 г. от [фирма] и нейното съдържание - т.7ж, л. 96).
Фактите, изводими от кореспонденцията между трите дружества, съответно издадените фактури, не са обсъждани, без да е посочено, дали те са приети за неотносими към предмета на изследване по делото, и/или има някакви процесуални пречки да бъдат включени в доказателствените материали.
Обсъждането на тези данни в контекста на сключения договор за наем и на експертните заключения по назначените експертизи – техническа, финансовосчетоводни, биха дали възможност да се изяснят съществени въпроси, които са свързани с предмета на делото - какво количество слънчоглед се е водело по партидата на [фирма] във времевите периоди, складовата вместимост на плосък склад № 1, както и движението на съхраняваните от [фирма] наличности в последно посочения склад.
На следващо място, основателно се поддържа в искането за възобновяване, че без задълбочен анализ са останали и доказателства, които имат отношение към предмета на доказване – договор № 54 от 04.09.2009 г., сключен между [фирма] и [фирма] и извършените действия по неговото изпълнение.
Тук е мястото да се посочи, че съдът, а преди това и прокурорът, макар да са излагали съображения за момента на прехвърляне на собствеността, в частност липсата на приемателно-предавателен протокол, не са направили конкретен извод, че процесният слънчоглед е предмет на сочения договор. Във въззивния съдебен акт са изложени съображения по повод същия само, за да се онагледят антагонистичните позиции на двете дружества (мотиви, л. 65 от делото).
В тази връзка не е обсъдено значението на факта, че индивидуализацията на процесния слънчоглед (по количество, транспортно средство, кантарни бележки), отразено в справките, разменени между трите дружества и въз основа на които са издавани от [фирма] фактури № 294 и № 296 (с корекцията за 19.580 т.) е напълно съответна на : посоченото в кантарните бележки за приемане по партидата на [фирма] за периода на м. 08.2009 г.; на описа на кантарни бележки и самите кантарни бележки, приложени към придружителното писмо от 17.12.2009 г., изпратено от [фирма] до [фирма], ведно с предоставените оригинал на кредитно известие № 465/15.12.2009 г.(фактури № 294 от 11.09.2009 г. и по № 296/15.09.2009 г. – разваляне на сделка) по договор № 54/04.09.2009 г. за 1803,820 тона слънчоглед (т. 1, л. 11 и сл..); на описа на кантарни бележки, приложен към приемателно-предавателен протокол от 16.12.2009 г. между [фирма] и [фирма] въз основа на договора, сключен между тях (т. 1, л. 5 и сл.).
Така без коментар са останали клаузите на договора, определящи мястото на прехвърляне на собствеността, характеристиките на стоката, кога се установява тегло, качество и състояние на зърното като обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на родово определената вещ. В договора не присъства клауза, която да задължава страните да изготвят приемателно-предавателен протокол. Липсата на такъв протокол е тълкувана от прокурора в посока, че липсва предаване на стоката от продавача на купувача, съответно последният не е придобил право на собственост върху същата, без обаче да са обсъдени договореностите между страните във взаимовръзка с посочените данни.
Напълно са пренебрегнати заключенията по финансово-счетоводните експертизи относно фактурите за доставка по този договор - № 290, 291, 292, 293, 294 и 296, както и че последно посочените две фактури са включени към кредитното известие от 15.12.2009 г., изпратено с вече посоченото писмо от 17.12.2009 г. Без коментар са останали извършените плащания по тях от [фирма] към [фирма], с платежните нареждания, включително и това от 14.10.2009 г. (погрешно сочено от прокурора и съда 14.10.2010 г.) В последното нареждане е отразено – доплащане по договор № 54. Тези обстоятелства са подлежали на обсъждане и в контекста на уговорения начин на плащане по договора, доколкото в същия не е уговорено авансово такова, както е прието, а плащане след доставка .
2. Приетата теза, че спорът е гражданскоправен, е предопределила и липсата на анализ на установените обстоятелства за извършените действия от обвиняемите, както и дали те (действията им) могат да се свържат с противозаконно разпореждане с процесния слънчоглед.
Макар да е споменат фактът, че на 15.12.2009 г. от името на [фирма] е съставена фактура № 465/15.12.2009 г. с получател [фирма] за 1 803,820 тона слънчоглед, в която в колоната наименование на стока/услуга било отразено „слънчоглед КИ към ф. № 294/11.09.2009 г. и ф. № 296/15.09.2009 г., развалена сделка”, същият не е обсъждан.
Обсъждането на този факт е било наложително, наред с останалите установени по делото факти – че издаването на известието е значително след извършеното плащане по цитираните фактури и че договорът между [фирма] и [фирма] е от същата дата. Така очертаните обстоятелства имат своето значение. Първо, известно е, че от данъчноправна гледна точка развалянето на договора, с оглед възстановяването на правомерното развитие на данъчното правоотношение, има за последица издаването на данъчно кредитно известие - чл. 115, ал.1 и ал. 3 от ЗДДС – доставчикът издава кредитно известие при разваляне на договора. За издаване на кредитно известие следва да са налице законосъобразно развили се отношения, при които счетоводното отразяване на стопанските операции отговаря на реално извършени такива, при възникване впоследствие на обстоятелства, водещи до разваляне на доставката. Тоест, издаването на кредитното известие не е юридически факт, който прекратява възникналото гражданско правоотношение. Второ, развалянето на договор може да се постигне по реда на чл. 87 от ЗЗД и да настъпи само в случай, че едностранното волеизявление на едната страна е достигнало до другата, като след изтичане на дадения в уведомлението срок е налице неизпълнение (сравн. и чл. 201 от ЗЗД).
Няма съмнение, че предмет на престъплението обсебване е чужда движима вещ, която деецът държи на някакво правно основание. Поведението му спрямо тази чужда вещ трябва да е съобразено с това, което му е позволено от правното основание. По отношение на обвиняемия М., слънчогледът е бил чужд, с оглед приетите основания, на които го е държал (без значение чия е собствеността – на [фирма] или на [фирма] - за това виж, Р № 546/2010 г. по н.д. № 595/2009 г. І н.о.).
В тази връзка с основание в искането за възобновяване се възразява, че без обсъждане са останали и други установени факти : относно извършеното на 09.04.2010 г. претърсване на плосък склад № 1 (т. 5, л. 128 и сл.) и изземване на процесното количество слънчоглед, както и че с протокол, основан на чл. 110, ал.4 от НПК, същото е оставено на съхранение на обвиняемия М., представляващ [фирма]; относно сключения на 28.04.2010 г. договор между [фирма] и последно посоченото дружество договор за продажба на слънчогледа и констатираната липса на същия на 17. 05.2010 г. С оглед на това съдът, а преди това и прокурорът, е следвало да даде отговор на въпроса дали обвиняемият М. може да извършва действия/бездействия (фактически или юридически) със слънчогледа, след като той е веществено доказателство (чл. 109 от НПК), дадено му за съхранение (отговорно пазене) по чл. 110, ал.4 от НПК. В постановлението на прокурора и съдебните актове не се коментира какъв е статутът на възложеното съхранение по чл. 110, ал.4 от НПК, отменено ли е то, с какъв акт, след като е неразделна част от протокола за претърсване и изземване. А няма спор, че правното основание за владеене или пазене на предмета на посегателството може да бъде и акт на държавен орган.
Накрая, въпросът за субективната несъставомерност на извършеното е преждевременно направен, доколкото не са изследвани всички обстоятелствата, свързани с обективните елементи на престъпния състав по чл. 206 от НК.
ІІІ. По отношение на престъплението измама, повдигнато срещу подсъдимите Б. и Г..
Прокурорът възразява, че не са обсъдени всички налични доказателства, поради което и изводът за облигационни правоотношения между търговските дружества е неверен.
Безспорно е, че обясненията на обвинените лица са доказателствено средство. Позоваването само на тях, без да се извърши анализ и на останалите доказателства - свързани с превоза, броят на превозните средства и направлението за разтоварване в други складове, правят необоснован изводът, че недоставянето на 600 тона е в резултат на лошите атмосферни условия. Отделен е въпросът, че съдът е коментирал оплакванията на В., отразени в жалбата й, а не дали доказателствата по делото позволяват да се утвърди изводът, направен в постановлението за прекратяване. Няма спор, че сам по себе си фактът на частично неизпълнение не означава предварително формирано намерение за неизпълнение на сделката, тоест използване на договорните отношения с измамлива цел. Изводът, че не са установени никакви конкретни измамливи действия от страна на обвиняемите Б. и Г., които да са от естество да заблудят или да поддържат у В. невярна (различна от действителната) представа в съзнанието й относно обстоятелствата, при които са постигнати договорките между страните без да са коментирани и останалите писмени и гласни доказателства, е направен в нарушение на процесуалния закон.
ІV. Няма как да не се спомене, че прокурорът, а после и съдебните инстанции, осъществили контрол по реда на чл. 234 от НПК, е следвало да съобразят рамките на повдигнатите обвинения и формите на съучастие, така както те са определени в последните постановления за привличане на обвиняеми, за да избегнат грешките (пропуските) при възпроизвеждането им в постановените актове.
V. Изложеното в предходните пунктове обосновава, че са допуснати нарушения на чл. 14 и чл. 107 от НПК, задължаващи прокурора да извърши обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и да подложи всички събрани доказателства на внимателна проверка и анализ. Тези недостатъци не са били констатирани от съдебните инстанции и не са преодолени по съответния предвиден за това ред. Допуснатите процесуални нарушения са отстраними по пътя на възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА ВНЧД № 441/2013г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ постановеното по делото определение от № 168/13.08.2013 г. в частта, с която е потвърдено определение № 1046/02.04.2013 г. по ЧНД № 1317/2013 г. на Софийски градски съд за потвърждаване на постановлението на СГП от 08.02.2013 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 24/2011 г. на НСлС (пр. преписка № 15808/2009 г. на СГП).
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
|