Р Е Ш Е Н И Е № 91 гр. София, 10 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на десети март, две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №126 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационен протест на прокурор при Софийска апелативна прокуратура и касационна жалба от частните обвинители Т. Ц. Д. и В. Н. Д. срещу решение №344 от 27.10.2014 г., постановено по ВНОХД №338/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр. София. С присъда от 19.11.2013 г., постановена по НОХД №10/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр. Монтана подсъдимият С. Т. П. е признат за невиновен в това, че на 02.12.2011 г. в [населено място], на [улица]при управление на влекач „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] e нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост e причинил смъртта на Ц. Т. Ц., като след извършване на деянието e избягал от местопроизшествието и е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, във вр. с ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК. С въззивното решение №344 от 27.10.2014 г., постановено по ВНОХД №338/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр. София първоинстанционната присъда е оставена в сила. В касационния протест се посочва касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, като се твърди, че предходните съдебни състави са допуснали съществено нарушение на процесуални правила, като са преценили, че подсъдимият страда от епилепсия и към момента на извършване на инкриминираното деяние не е имал възможност да възприеме заобикалящата го действителност (предвид състоянието на парциален припадък) и са приели, че той не е осъществил престъплението от субективна страна. Моли се да бъде отчетено това, че непосредствено преди произшествието П. е намалил рязко скоростта, като след удара я е увеличил, което е индиция, че той е съзнавал случващото се, разбрал е извършването на престъплението и след като е ударил пострадалия е избягал от местопроизшествието. Предлага се да бъде отчетено, че липсват обективни доказателства, който да установяват наличието на заболяване у подсъдимия, като се моли да не бъдат кредитирани в цялост показанията на съпругата му, като се предлага същите да бъдат преценени на плоскостта на нейната заинтересованост от изхода на делото. На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационната жалба на частните обвинители се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Поддържа се, че решаващите съдилища са допуснали съществени нарушения на процесуални правила, като не са обсъдили всички, събрани в хода на производството доказателства и не са уважили доказателствени искания, свързани с допускането на съдебно авто- техническа експертиза, която да установи какви конкретни движения трябва да бъдат осъществени от подсъдимия, за да управлява автомобила в състояние на епилептичен припадък. Твърди се, че е следвало в хода на производството да бъде осъществен следствен експеримент, като по този начин би могло да се намери отговор на въпроса дали подсъдимият е имал възможност да управлява автомобила без да възприема заобикалящата го действителност. Моли да бъде отчетено и това, че неправилно съдът е преценил, че подсъдимият П. е осъществил състава на престъплението при условията на невменяемост, като е приел, че той е страдал от епилепсия. Поддържа се, че това не е установено от обективно проверими доказателства и сведения за заболяването се съдържат само в показанията на неговата съпруга. Оспорва се и правилното приложение на материалния закон, като се твърди, че подсъдимият е следвало да бъде признат за виновен в извършване на престъплението- предмет на производството, а дори да бъде преценено, че той е страдал от епилепсия и се е намирал в условията на припадък, е трябвало да бъде ангажирана отговорността му за извършено престъпление по чл.122 НК. На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде изцяло отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение възпроизвежда отново аргументите, отразени в касационния протест. Поддържа, че липсват доказателства за съществуването на заболяване при подсъдимия и изводите на предходните съдебни състави в тази насока са погрешни. Предлага касационния протест да бъде уважен, а касационната жалба-не, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Повереникът на частните обвинители поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Моли да бъде преценено, че решаващите съдилища са направили погрешен извод за съществуването на заболяване при подсъдимия и осъществяването на инкриминираното деяние при условията на невменяемост. В случай, че бъде прието, че П. е страдал от епилепсия се поддържа, че той е осъществил престъпление по чл.122 НК. На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитата на подсъдимия моли и касационния протест и касационната жалба да бъдат оставени без уважение. Поддържа, че по делото съществуват множество доказателствени източници, които установяват, че към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил в състояние на комплексен парациален епилептичен пристъп. На тези основания се твърди, че той не е осъществил състава на престъплението от субективна страна и правилно е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Подсъдимият П. твърди, че е невинен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба и касационния протест са основателни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Касационният съдебен състав прецени, че нито първостепенния нито въззивния съдебен състав са направили пълен анализ на доказателствените източници и са установили факти от съществено значение за правилното решаване на делото. При внимателен преглед на постановените съдебни актове може да бъде направен извод, че решаващите съдилища са приели, че при навлизане в населеното място- [населено място] подсъдимият се е движил със скорост около 83 км/ч, като това е била и скоростта, с която той се е движил към момента на удара на автомобила с тялото на пострадалия. След това скоростта на движение на товарния автомобил е била рязко намалена до 22 км/ч и впоследствие увеличена на около 60 км/ч. Решаващите съдилища са установили тези факти, като са кредитирали заключението на изготвената авто-техническа експертиза, която е изследвала намираща се в товарния автомобил тахо шайба. В съдебните си актове те пространно са анализирали доказателствените източници и по отношение на съществуването на заболяването на подсъдимия П., като се приели, че той страда от „епилепсия- комплексни парациални пристъпи“ и към момента на произшествието се е намирал именно в такъв пристъп и не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Изводите за приетото краткотрайно разстройство на съзнанието съдебните състави са обосновали въз основа на приетите по делото комплексни медицински и психиатрични експертизи и разясненията на изготвилите ги експерти, дадени в хода на проведените първоинстанционно и въззивно съдебно следствие. Касационната инстанция приема, че посочените по- горе фактически изводи почиват на неточен доказателствен анализ. На първо място по делото липсват обективни доказателствени източници, които да установяват по несъмнен и категоричен начин съществуването на заболяването „епилепсия“ към инкриминираната дата. Видно от приетите по делото съдебно- медицински и съдебно- психиатрични експертизи изводите за наличието на заболяването почиват единствено на информация, съдържаща се в обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга. Няма доказателства -медицински изследвания, наблюдавани от други лица пристъпи или каквито и да е други обективно проверими белези за съществуването на това заболяване. Вярно е, че всички експерти сочат, че съобщената симптоматика е съответна за епилепсия, но е вярно и това, че същата никога не е възприемана от лице, извън семейството на подсъдимия. Касационният съд приема, че дори да бъдат възприети изводите на решаващите съдилища за това, че П. е страдал от епилепсия към инкриминираната дата, не могат да бъдат възприето изводите, че подсъдимият към момента на произшествието се е намирал в състояние на парациален пристъп. В това състояние (видно от посочените експертизи) той не е имал възможност да възприема заобикалящата го действителност и да извършва волеви действия, съобразени с промените в нея. От същите заключения следва и извод, че ако П. се е намирал в такъв пристъп в това състояние той е могъл да извършва определени обичайни за нормалната му дейност движения, които се осъществяват при условията на т.нар „автоматизъм“. Експертите са категорични, че тези действия трябва да са обичайни и макар и усложнени да съответстват на дейността му преди изпадането в това състояние. Ако бъде кредитирано заключението на изготвената авто- техническа експертиза, установила скоростта на движение на товарния автомобил непосредствено преди, по време и след произшествието (настъпването на удар с тялото на пострадалия пешеходец) може да бъде направен извод, че водачът на товарното превозно средство след удара е предприел аварийно спиране, след което отново е ускорил движението и е напуснал населеното място. Няма как да бъде преценено, че осъщественото аварийно спиране е обичайно действие, което е осъществено при липса на възможност да бъде възприета заобикалящата действителност. Такова спиране винаги е в резултат на волево действие на водача на превозното средство, предприето въз основа на информация, обичайно свързана с пътната обстановка. Не може спирането да бъде осъществено при условията на „автоматизъм“, тъй като рязкото намаляване на скоростта на движение на автомобила не е действие, което е обичайно при управлението му. Няма как да бъде преценено, че то е осъществено от П. в хипотеза на парациален пристъп и то непосредствено след като товарния автомобил е ударил пешеходеца. Предвиди изложеното съдът прецени, че въззивната инстанция (а и първостепенния съд) са допуснали неточности при анализа на доказателствената съвкупност, като са нарушили разпоредбата на чл.14 НПК. Доколкото допуснатото нарушение на процесуални правила е свързано с коректното установяване на фактите по делото, а въззивната инстанция е последна инстанция по фактите, атакувания въззивен съдебен акт трябва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предвид изхода на делото и констатираното съществено нарушение на процесуални правила е безпредметно в настоящото производство да бъдат обсъждани останалите оплаквания, относими към правилното приложение на материалния закон. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №344 от 27.10.2014 г., постановено по ВНОХД №338/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр. София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- гр. София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.