Ключови фрази
иск за установяване на престъпно обстоятелство * допустимост на иск


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

450

София, 27.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на  две хиляди и  девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
          ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
  СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова
дело № 379/2009   година.


Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Г. Я. К. от гр. С. е подала частна жалба против определението на Хасковския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 32/2009 год. и приложила изложение на обстоятелствата по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът М. Т. Ц. от гр. Х. счита за недопустима частната жалба поради липса на основания за допускане на касационното й разглеждане.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на Г. К. срещу М. Ц. , Я. Я. и Х. търговско-п. палата, предявен на основание чл. 124, ал. 5 ГПК, да се признае за установено по отношение на Ц. и Я. , че като съизвършители, умишлено, са внесли неверни обстоятелства и изявления в протокол от общо събрание на ХТПП от 16. 07. 2001 год., тъй-като за това престъпно обстоятелство не може да бъде възбудено наказателно преследване на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. Хасковският районен съд с определение от 7. 8. 2008 год. по гр. д. № 670/2008 год. е прекратил производството поради недопустимост на предявеният иск. Хасковският окръжен съд, като въззивна инстанция, с определение от 22. 1. 2009 г. по гр. д. № 32/2009 год. е оставил без уважение частната жалба на ищцата срещу определението на районния съд. Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд, че установителният иск по чл. 124, ал. 5 ГПК е допустим в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 НПК, но не и при прекратяване на наказателното преследване по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, т. е. когато деянието не съставлява престъпление, какъвто е случаят по настоящото дело. Съдът се е позовал на приложените по делото две постановления от 25. 9. 2006 г. и от 10. 10. 2005 г. на Районна прокуратура – Хасково, с които е отказано да се образува наказателно производство срещу М. Ц. и Я. Я. , поради липса на данни за извършено престъпление. С оглед на тези актове на прокуратурата, въззивният съд е приел, че ищцата неоснователно се позовава на чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, тъй-като в случая не се касае за погасяване на престъпление по давност, а за липса на данни за извършено престъпление.
Преценката на въззивния съд относно допустимостта на предявения иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, е произнасяне по процесуалноправен въпрос, който има определящо значение за спора по делото, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Произнасянето е в противоречие с практиката на ВКС и касае точното прилагане на закона – основания за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 , т. 1 и т. 3 ГПК.
Съгласно ТР № 142/1966 г. ОСГК, постановлението на прокуратурата, с което е прекратено наказателно преследване, поради това, че обвиняемият е счетен за невиновен да е извършил престъпление, не е задължително за гражданския съд. Този принцип важи и когато наказателното производство е прекратено от прокуратурата, поради липса на данни, че съответното деяние е престъпление. Прекратяването на гражданското производство с оглед на актовете на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство поради липса на данни за извършено престъпление, е в противоречие с посоченото търкувателно решение и представлява неточно прилагане на закона.
Определението на въззивния съд е неправилно.
Съгласно принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото се определя от страните. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК определянето на предмета на спора от ищеца се осъществява чрез изложение на обстоятелствата, които са основание на иска и конкретизация на самото искане. Обстоятелствата, представляващи основание на иска, определят решаващата дейност на съда, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК. Преценката за процесуалната допустимост на установителния иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, също е подчинена на посочените от ищцата обстоятелства - съставяне на документ с невярно съдържание от ответниците, т. е. престъпно обстоятелство, имащо значение за граждански правоотношения, за което не може да се възбуди наказателно преследване на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК – наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. При това основание на иска, гражданският съд следва самостоятелно да прецени наличието на предпоставките по чл. 124, ал. 5 ГПК, без да се съобразява с актове на прокуратурата относно наказателното преследване.
Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:


ОТМЕНЯ определението на Хасковския окръжен съд от 22. 1. 2009 г. по ч. гр. д. № 32/2009 г. и определението на Хасковския райионен съд от 7. 8. 2008 г., с което е прекратено производството по гр. д. № 670/2008 год. и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на разглеждането му.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: