Р Е Ш Е Н И Е № 184 гр. София, 21 май 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 333 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК. Постъпила е касационна жалба на подсъдимия И. Т. М., чрез защитника му адв.В. Д. против въззивно решение № 187/18.12.2014 г., постановено по ВНОХД № 222/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд. В жалбата се поддържа наличието и на трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК. Твърди се, че във въззивното решение не са обсъдени наведените доводи и възражения пред апелативния съд, като не е направен анализ на всички обстоятелства от значение за изясняване на фактическата обстановка по делото, което представлява липса на мотиви. Неизлагането на собствени – различни от тези на първоинстанционния съд съображения относно приета фактическа обстановка от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Според защитника не са взети предвид и всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Претендира се да бъде отменено въззивното решение и алтернативно - подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или да бъде намален размера на наложеното му наказание и изпитателния срок, в който същото е отложено за изпълнение, до предвидения в закона минимум, както и размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му адв.Д. поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена по изложените в нея съображения, като в последната си дума М. акцентира на желанието си да бъде оправдан. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Гражданският ищец С. С. въпреки предоставената и от съда възможност не се явява. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 14/20.06.2014 г., постановена от Окръжен съд - Шумен по НОХД № 426/2013 г. подсъдимият И. Т. М. е признат за виновен в това, че на 11.07.2013 г. в [населено място], [област] по непредпазливост е причинил смъртта на Е. Ф. Ф., следствие на умишлено нанесена на 07.07.2013 г. лека телесна повреда - болка и страдание, поради което и на основание чл.124 ал.1 предл.3 и вр. с чл. 54 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение - смъртта да е настъпила следствие на умишлено нанесена средна телесна повреда – черепно-мозъчна травма, довела до образуване на епидурален хематом в ляво на главата, съставляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати гражданския ищец - майката на пострадалия – С. А. С. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди и 500 лв. за имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2013 г. до окончателното им заплащане. На основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, както и дължимото възнаграждение на повереника на гражданския ищец. По жалба единствено на подсъдимия, чрез защитника му адв.Д. е образувано ВНОХД № 222/2014 г. по описа на Апелативен съд гр. Варна. С Решение № 187/18.12.2014 г. постановено по същото дело е изменена първоинстанционната присъда, като е намален - размерът на наложеното наказание на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и изпитателният срок, в който същото е отложено за изпълнение на ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Не почива на обективните данни по делото твърдението на защитата на подсъдимия за опороченост на въззивния съдебен акт поради липса на мотиви, изразяващи се в липса на самостоятелен анализ на доказателствата и отговор на направените възражения. Мотивите към въззивното решение са съобразени с изискванията на закона и в частност с разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК. От тях е видно какви факти е приел за установени въззивният съд, които не се различават от приетите от първоинстанционния такъв и въз основа на какви доказателства. В случая следва да се има предвид, че мотивите към присъдата са изключително подробни, включително и относно показанията на кои свидетели и в какъв обем се възприемат от съда за достоверни и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства и най-вече на заключението на назначената съдебно - медицинска експертиза относно причините, довели до смъртта на Е. Ф.. В решението, предмет на касационната проверка макар и пестеливо е посочено в какво се състои несъгласието на съда с възраженията на защитата, които по същество са били същите, като тези, съдържащи се в касационната жалба. При образуваните няколко групи свидетели, неразпитаните на досъдебното производство, още повече – „писмено”, свидетели М. Д. и З. З., както се претендира в жалбата, не представлява нарушение на процесуалните правила. Двамата по искане на защитата са допуснати в качеството им на свидетели и са разпитани от окръжния съд в същинската – съдебната фаза на процеса, като заявеното от тях е обсъдено в мотивите към присъдата. Не съответства на съдържанието на въззивния съдебен акт и твърдението, съдържащо се в касационната жалба, за неправилно игнориране на показанията не само на свидетелите И. Ю., М. З. и К. Х.. В тази връзка следва да се посочи, че право на инстанцията по същество е да реши кои от доказателствените средства с оглед съдържанието им могат да бъдат определени като годни да установят относимите обстоятелства. В случая апелативният съд е обсъдил показанията не само на тези свидетели, но и на останалите разпитани по делото, като е стигнал до извода за липсата на еднозначност и убедителност в тях по отношение на основния факт, включен в предмета на доказване по делото – кой е нанесъл фаталния удар на пострадалия следствие, на който е настъпила смъртта му. Изразеното от страна на защитата несъгласие относно кредитирането на една група свидетели за сметка на друга не означава, че инстанциите по фактите не са изпълнили процесуалните си задължения аналитично да разгледат показанията на свидетелите по отделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници. С оглед на гореизложеното настоящият касационен състав счита, че в осъществяваната от съдилищата доказателствена дейност не е допусната едностранчивост, с приоритетното изтъкване на едни от доказателствените източници за сметка на други, които да са се оказали практически игнорирани от подлежащата на оценка формирана доказателствена съвкупност. Неоснователно е и претендираното нарушение на материалния закон като последица от твърдените за допуснати процесуални нарушения при извеждането на правно значимите факти по делото, каквито не се установиха при проверката на атакуваното въззивно решение. Съдът не е направил изводи относно авторството на престъплението и действието, с което е било осъществено то въз основа на предположения, а на доказателства, събрани по надлежния процесуален ред. В пределите на така надлежно извлечените факти по чл.102 от НПК първоинстанционният и въззивният съд са приложили правилно материалния закон. Законосъобразно е прието, че поведението на подсъдимия с оглед установените данни за начина на нанасянето на удара и упражнената сила при него, може да се приеме, че М. е действал умишлено по отношение на причинената лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, следствие на която по непредпазливост е настъпила смъртта на пострадалия. Законосъобразно и двете предходни инстанции са приели, че на подсъдимия следва да му бъде определено и наложено наказание при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Въззивният състав е привел размера на определената санкция лишаване от свобода в съответствие с разпоредбата на чл.124 ал.1 предл.3 от НК, като не само е коригирал допуснатата неточност от окръжния съд относно предвидения в закона размер на наказанието за това престъпление, но го е и редуцирал до размер от една година и два месеца лишаване от свобода. В случая липсват основания за проява на по-голямо снизхождение. Не следва да се забравя, че все пак в резултат на нанесения от страна на подсъдимия удар с юмрук е причинена макар и по непредпазливост смъртта на едни млад човек, още повече, че така наложеното наказание лишаване от свобода е и отложено за изпълнение с изпитателен срок от четири години. Ето защо така наложеното на М. наказание е съответно на тежестта на извършеното и на обществената опасност на дееца и в максимална степен ще съдейства за постигане целите, визирани в чл.36 от НК. Неоснователно е и възражението в жалбата по отношение на размера на присъденото на гражданския ищец обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Правилно инстанциите по фактите са отчетели, че гражданската ищца – майката на починалия, макар от няколко години да не е живеела заедно със сина си, който поради носталгия се е завърнал от Република Турция в България, е претърпяла болка и страдание следствие загубата на сина си. Двамата са били в близки отношения, поддържали са ежедневни контакти и той е бил нейна морална опора. Въз основа на правилно оценените свидетелски показания за наличните близки отношения и емоционална връзка между майка и син, за търпените от нея негативни последици от смъртта му размерът на присъденото обезщетение не показва несъответствие с критериите за справедливост. В този смисъл доводите за нарушение на закона при решаване на въпроса за гражданската отговорност са неоснователни. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, първо наказателно отделение приема, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати визираните в жалбата нарушения и същото следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 187/18.12.2014 г. по ВНОХД № 222/2014 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: