3 РЕШЕНИЕ № 261 С., 12.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №795/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №238/14.02.2011 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №1509/27.11.2009 г. и на въззивно решение по чл.247 ГПК №130/01.02.2010 г. по гр.д.№2151/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, десети., по подадена от ответника по исковата молба Д. Ж. Ж., касационна жалба, вх.№41943/14.12.2009 г., в частта с която посоченото лице осъдено да заплати на Х. В. И. сумата 7221 лева, представляваща част от неизплатена вноска, дадена по сключен между страните договор за заем от 04.4.2003 г., целият за сумата 250000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.8.2008 г. до окончателното й изплащане, по материалноправния въпрос “Налице ли е периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД при договор за заем, с който е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати ?”. По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос. Отговорът на поставения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос е отрицателен по следните съображения: С разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД е прогласено, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В случая поставеният въпрос е относим само към последната хипотеза на посочената правна норма. За да е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен характер, или да е установено като такова със закон. Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. По основателността на касационната жалба. С основното въззивното решение в обжалваната част и решението по чл.247 ГПК Варненският окръжен съд е приел, че ответникът по исковата молба дължи на ищеца сумата 7221 лева. В касационната жалба ответникът по исковата молба Д. Ж. Ж. навежда доводи за незаконосъобразност за обжалваното решение и твърди, че дължимата от него сума е в размер на 7221 лева. Моли за уважаване на касационна жалба. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател – адв. П.. Ответникът по касация – Х. В. И., чрез процесуалния си представител – адв. Х., е депозирал писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на касационния жалбоподател, писмената защита на ответника по касация и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Основното решение и решението по чл.247 ГПК на Варненския окръжен съд в обжалваните части са правилни. От допълнителното решение на въззивната инстанция е видно, че по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение, с което касационният жалбоподател е осъден да заплати на ответника по касация сумата 7221 лева. За тази сума е налице изрично признание в касационната жалба, че е дължима от ответника по исковата молба на ищеца. Поради това касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а двете въззивни решения – в сила. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа и чл.280, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №1509/27.11.2009 г. и решение №130/01.02.2010 г., постановено по чл.247 ГПК, по гр.д.№2151/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, осми., в частта, с която Д. Ж. Ж. от [населено място] е осъден да заплати на Х. В. И. от [населено място] сумата 7221 лева, представляваща част от неизплатена вноска, дадена по сключен между страните договор за заем от 04.4.2003 г., целият за сумата 250000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.8.2008 г. до окончателното й изплащане. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: