3 Р Е Ш Е Н И Е № 469 гр. София, 6 февруари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Захарова при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Чобанова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1526 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения И. В. Д. за възобновяване на н. о. х. д. № 1181/2014 г. по описа на Сливенския районен съд. Искането е основано на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК. Твърди се, че при определяне на наказанието не са били отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, които не само са многобройни, но някой от тях имат изключителен характер. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитниците на осъдения (адв. П. и адв. М.) поддържат искането за възобновяване на наказателното дело. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е било допуснато съществено нарушение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 193 от 28.07.2014 г. по н. о. х. д. №1181/2014 г. Сливенският районен съд е признал подсъдимия И. В. Д. за виновен в това, на 19.07.2014 г., на километър VІІІ от път II-66, община – Сливен, да е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда - 1,53 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда на 26.06.2013 г. за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода и наказание глоба в размер на сто лева. Определен е първоначален строг режим и затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение условното наказание от шест месеца лишаване от свобода по н. о. х. д. № 617/2013 г. по описа на Сливенския районен съд. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Присъдата не е обжалвана и същата е влязла в сила на 13.08.2014 г. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. На първо място, в искането се съдържат пространни съображения относно института на чл. 58а НК, който случая няма приложение. Делото е било разгледано по общия ред, докато разпоредбата на чл. 58а НК въвежда специални правила при проведена процедура на съкратено съдебно следствие с признание на фактите от подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК. Причина за аргументацията на осъдения може да се отрие в отделно взети съображения от мотивите на съда, които обаче нямат отношение към релевираното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК за възобновяване на наказателното дело. На следващо място се твърди, че при индивидуализация на наказанието съдът не е отчел многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства – самопризнанието, изразеното съжаление и критичност, малкото количество алкохол, семейното положение и влошеното здравословно състояние на тримесечното дете на осъдения, което има характер на изключително смекчаващо обстоятелство. Доводите в това отношение не могат да бъдат възприети. При индивидуализация на наказанието Сливенският районен съд е отдал решителна тежест на доказаните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства (проявата на съжаление от подсъдимия и влошеното здравословно състояние на тримесечното му дете, обусловило престъпното поведение) при съпоставка с констатираните отегчаващи отговорността обстоятелства. Степента на изражение на концентрацията на алкохол в кръвта от 1,53 на хиляда, значително надхвърляща минималната граница, не смекчава отговорността на подсъдимия, а самопризнанието, което поначало не води задължително до намаляване, при установената конкретика на протеклото събитие не оказва влияние върху справедливия избор на наказание. Смекчаващите отговорността обстоятелства нито са многобройни, нито някое от тях е изключително, а разгледани в съчетание с останалите обстоятелства (предходно осъждане по чл. 183 НК и многократно налаганите административни санкции на подсъдимия като водач в период, относително близък до датата на деянието) не позволяват заключение, че най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното престъпление се явява несъразмерно тежко. Определените наказания в своята съвкупност отговарят на степента на обществена опасност на деянието, данните за личността на дееца и необходимостта да се постигнат целите по чл.36 НК, включително чрез коригиращия ефект на глобата, която по размер е съобразена с имущественото състояние и семейното положение на осъдения. Предвид отсъствието на основание, което да оправдава възобновяване на наказателното дело, искането следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. В. Д. за възобновяване на н. о. х. д. № 1181/2014 г. по описа на Сливенския районен съд. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: