Р Е Ш Е Н И Е №.86 гр. София,26.03.2025 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ КРАСИМИР МАШЕВ като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№780 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Линкос“ ООД срещу решение №831 от 30.12.2022 г. по в.т.д.№153/2022 г. на САС. С обжалваното решение /постановено след частична отмяна на решение №777 от 15.04.2020 по в.т.д.№5808/2019 г. на САС с решение №60 173 от 15.02.2023 г. по т.д.№1724/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС/ е потвърдено решение №797 от 24.04.2019 г. по т.д.№3182/2017 г. на СГС, в частта, с която на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, „Линкос“ ООД осъдено да заплати на Фонд „Научни изследвания“ сумата от 111 300 лв., дадена на основание развален по право договор №ДФНИ МО 1/0005 от 20.11.2012 г. за финансиране на представен съвместно с Научноизследователски сектор при Технически университет - София /НИС при ТУ/ и проф. д-р инж. П. Б. научноизследователски проект №FFNN1PO-12-01386, класиран в националния конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области“, организиран през 2012 г. в област „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление“, заедно със законната лихва от 22.11.2017 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е разгледал своевременно въведено и допустимо евентуално възражение за прихващане, като не е допуснал събиране /отменил е определението за събиране/ на своевременно поискани доказателства. Ответникът по касация Фонд „Научни изследвания“ заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение №1231 от 13.05.2024 г. решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно допустимостта на възражение за прихващане с претърпени от страната вреди от отпадането с обратна сила на договорна връзка, поради отмяна на административен акт, изразяващи се в намаляване на имуществото на страната със сумата на направените в изпълнение на договора разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор е със смесен фактически състав, тъй като съдържа както гражданскоправни елементи (волеизявленията на страните), така и административноправен елемент (властническо изявление на органа по предоставяне на финансовата помощ - решение на ИС на Фонда, с което съобразно съставения от заседанието на 09.11.2012 г. протокол № 11, проектът на ответника е одобрен за финансиране). Установил е, че решението на ИС на Фонда е отменено със заповед на министъра на образованието, като с отмяната на решението и заличаване на последиците му, отпада и основанието за предоставяне на финансовата помощ или за сключването на договора - юридическия факт на отмяната на административния акт, представлява настъпване на прекратително условие, при което, поради невъзможност за изпълнение задължението на Фонда, в съответствие с чл.89, ал.1 ЗЗД, договорът се прекратява по право. Изразил е становище, че развалянето на договора по право, заличава не само основанието за престиране на финансовата помощ от възложителя, но и всички ония действия, които е направил изпълнителя, като разтурянето на облигационната връзка е последица от отмяната на административния акт, която не може да бъде приравнена с тази при разваляне на договора, защото по естеството си, тя е резултат от унищожаемостта на административния акт с оглед неспазването на закона и има обратно действие дори и при договори за продължително или периодично изпълнение. В този смисъл е достигнал до извод за основателност на предявения иск, като е посочил, че твърдените от ответника изпълнител разходи, могат да бъдат релевирани като вреди от отмяната на административния акт, но в производството пред административния съд по реда на чл.128, ал.1, т.6 АПК. Счел е, че същите не могат да бъдат претендирани като основание за задържане на получените суми, респективно е преповторил становището си, дадено в протоколно определение от 09.12.2022 г. (с което е оставил без разглеждане направеното от ответника възражение за прихващане и е отменил определението за допускане на своевременно поискани доказателства). Становището на въззивния съд за недопустимост на направеното от ответника възражение за прихващане (с претърпени вреди от отпадането с обратна сила на договорната връзка, изразяващи се в намаляване на имуществото на ответника със сумата на направените в изпълнение на договора разноски) е в противоречие със споделяното от настоящия състав разрешение, дадено в решение №165 от 11.02.2021 г. по т.д.№2279/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. В цитираното решение при сходна с настоящата хипотеза (отмяна на решението на Изпълнителния съвет на ФНИ за утвърждаване на класирането от конкурс и отпадане с обратно действие основанието за плащане на исковата сума по договор за финансиране на научноизследователски проект, сключен между страните), е прието, че възражението за прихващане на ответника с претърпени от него вреди от отпадането с обратна сила на договорната връзка, изразяващи се в намаляване на неговото имущество със сумата на направените в изпълнение на договора разноски, е допустимо и същото следва да бъде разгледано по същество. В процесния случай като не е разгледал посоченото възражение и е отменил определението си за събиране на своевременно поискани доказателства, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е рефлектирало върху правилността на въззивното решение. В този смисъл решението на въззивния съд следва да бъде отменено, като на основание чл.295, ал.2 ГПК се даде ход по същество пред ВКС, като се назначи поисканата експертиза и се изискат от ищеца представените му от ответника документи, входирани при ищеца с вх.№100/22.12.2013 г. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №831 от 30.12.2022 г. по в.т.д.№153/2022 г. на САС. ДАВА ХОД на делото по същество пред ВКС. ДОПУСКА изслушването на комплексна съдебно-счетоводна-техническа експертиза, която да отговори на следните въпроси: Изпълнени ли са дейностите от първи етап от процесния договор от страна на „Линкос“ ЕООД и в какъв размер са сторените разходи от ответника във връзка с изпълнението на първи етап от договора. Определя депозит в размер на 1000 лв., вносим от касатора в едноседмичен срок от връчване на решението. Определя за вещо лице Б. Д. Б., тел.[ЕГН], като вещото лице се уведоми за поставената задача след представяне на доказателства за внесения депозит. ЗАДЪЛЖАВА Фонд „Научни изследвания“ на основание чл.190 ГПК, да представи документите, депозирани от ответника-касатор и входирани в деловодството на фонда с вх.№100/22.12.2013 г., а именно: 1. Научен отчет на хартиен носител и записан на компакт диск. 2. Финансов отчет /Приложение №1/ 3. Опис на разходни документи /Приложение №3/ и приложени копия от разходни документи. 4. Справка за ДМА /Приложение №4/. 5. Финансов план за следващ етап. 6. Работна програма за следващ етап. 7. Поименен списък на научния колектив. 8. Координати на изпълнителя на проекта, като указва, че непредставянето на документите ще бъде преценявано по реда на чл.161 ГПК. Насрочва делото за 27.05.2025 г. от 09.00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, след внасяне на депозита. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.