Р Е Ш Е Н И Е
№ 224
София, 06.11.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
с участието на секретаря Албена Рибарска ,разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1060/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция национален строителен контрол /ДНСК/, представлявана от началника инж.М. М. Г. и процесуални представители старши юрисконсулт А. П. М. и юрисконсулт А. Т. , срещу решение от 03.11.2014 г. по гр.д.№362/2014 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
В касационната жалба се правят оплаквания за нищожност и недопустимост на въззивното решение,без да се излагат аргументи в тяхна подкрепа, а така също за нарушение на материалния закон.Поддържа се,че обжалваното решение противоречи на разпоредбата на чл.225 ал.5 ЗУТ, с която е уредена възможността въз основа на влязла в сила заповед за премахване на строеж и протокол за извършените разходи същите да се събират от нарушителя по реда на заповедното производство, т.е. по гражданскоправен ред; че създадените правоотношения не са административноправни и че въззивният съд неправилно е квалифицирал исковата претенция.Касаторът иска да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение и да се върне делото за произнасяне по съществото на спора.Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът по касационната жалба И. Г. С. в писмен отговор,подаден чрез пълномощника адв.Ю. С. я оспорва.Отправя искане въззивното решение да бъде потвърдено.
По делото съдът констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил постановеното на 09.05.2014 г. по гр.д.№1854/2013 г. на Районен съд-Дупница и е оставил без разглеждане предявеният от ищеца-касатор в настоящото производство иск за признаване за установено,че ответникът му дължи извършените от него разходи за премахване на незаконен строеж в размер на сумата 5 761,33 лв.,ведно със законната лихва от 12.02.2013 г. до окончателното й плащане,за която му е била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по гр.д.№247/2013 г. на Районен съд-Дупница и е прекратил производството по делото.За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че ответникът е изградил незаконен строеж,който прехвърлил на трето лице –Т. К. Б., с договор за продажба, оформен с нотариален акт № 88,т.VІ, нот.дело №1013/2007 Със заповед № ДК-02-КН-21/04.08.2008 г. е разпоредено премахването му.Собственицата е получила покана за доброволно изпълнение,но строежът не е бил премахнат.Поради това ищецът провел процедура за определяне на изпълнител , сключил договор и строежът бил премахнат в по-голямата си част, останали са само колони и части от стена.Ответникът е възразявал,че не му е изпратена покана за доброволно изпълнение и че заплатената сума надхвърля размера на необходимите разходи, тъй като събарянето е извършено ръчно. При тези обстоятелства въззивният съд е направил извод,че предявеният иск е недопустим, а така също и постановеното от първоинстанционния съд решение,тъй като спорните правоотношения нямат гражданско-правен характер.Намерил е, че спрямо тях следва да се приложат нормите на административното правораздаване.
С определение № 675/16.06.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос дали спорните правоотношения между страните имат гражданскоправен характер и дали характерът на вземането и взаимоотношенията между страните обуславят прилагане на законите на административното правораздаване, при наличие на противореча съдебна практика-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Приложил е влезли в сила решения по гр.д.№ 92/2014 г. на Окръжен съд-Кърджали, гр.д.№ 503/2013 г. на Окръжен съд-Хасково, гр.д.№ 130/2014 г., гр.д.№ 1523/2013 г. и гр.д. №401/2014 г.на Окръжен съд-Бургас, гр.д.№874/2014 г. на Окръжен съд-Варна, по които идентични спорове са разгледани по общия исков ред.
ВКС, състав на ІІІ г.о. ,в съответствие със задълженията, визирани от чл.291 ал.1т.1 ГПК , намира приложена съдебна практика за правилна. По поставения въпрос счита следното:
Отношенията между страните в административноправни отношения са на власт и подчинение, те се развиват по вертикала въз основа на административноправни норми. Тези норми регулират издаването , обжалването и изпълнението на административните актове. Административният акт е властническо волеизявление на изпълнителен или приравнен нему орган, който едностранно поражда правни последици, а волята на адресата няма правно значение. Изпълнителните органи могат да прилагат принуда за да наложат изпълнение на техните властнически разпореждания. Административните актове подлежат на административен и съдебен контрол за законосъобразност. В процесуалните административни правоотношения спорещите страни са равнопоставени , т.е. имат еднакви процесуални възможности. Административноправни са например споровете за отмяна на порочни административни актове, за задължаване на администрацията да издаде дължим акт, административни са притезанията за данъци, мита, акцизи, такси, глоби или за дължими от гражданите действия по силата на административни задължения.
Обратно, в гражданскоправните отношения субектите са равнопоставени. Тези отношения се регулират от гражанскоправни норми. При тях няма йерархическа, служебна или друга подчиненост , страните участват без да упражняват властнически правомощия, извършват правни действия, които имат последици в гражданско-правната сфера. Гражданскоправните отношения възникват от конкретен юридически факт, предвиден в хипотезата на правна норма и съдържат субективни права и съответните им правни задължения.Едва в случай на неизпълнение на задълженията, при поискана съдебна защита, ще възникнат властнически правоотношения с участието на правораздавателните органи, които прилагат държавна принуда като санкция за нарушението на материално гражданско субективно право. Правозащитният орган не участва в нуждаещото се от защита правоотношение, той организационно напълно отделен от неговите субекти. В създадените процесуални граждански правоотношения спорещите страни са също равнопоставени.
Между изпълнителните органи и гражданите освен по вертикала, могат да възникнат отношения и по хоризонтала.Когато задълженията по тях не се изпълняват от гражданите, административният орган не прилага принуда, а търси съдебна защита, като чрез съдебния орган да бъде осъществена защита-санкция на нарушеното му материално право .
Съгласно чл.225 ал. 5 ЗУТ въз основа на влязла в сила заповед за премахване на строежа и протокол за извършените разходи по премахването, се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК.Отношенията между органите на ДНСК и граждани осъществили незаконно строителство във връзка с разходите за премахването му са гражданскоправни.Те възникват след приключване на процедурата по установяване на нарушителя и незаконността на извършен строеж с влязъл в сила на административен акт, евентуално след принудителното му изпълнение ,при която отношенията са административноправни. Правопораждащият гражданските правоотношения юридически факт е незаплащането на разноските по премахване на строежа от нарушителя, когато липсва доброволно изпълнение на заповедта. В условие на равнопоставеност административният орган търси съдебна защита на своето субективно право да получи направените разходи за отстраняване на незаконното строителство.Процесуалният ред за осъществяването й е в заповедно производство с всички възможни последващи отклонения, а административното правораздаване няма приложение.
При така дадения отговор на поставените въпроси следва изводът ,че решението на въззивния съд е неправилно.Предявеният иск и решението на първоинстанционния съд не са недопустими.Следва съдебният акт,постановен от второстепенния съд да бъде отменен и делото върнато за произнасяне по оплакванията изложени във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба.
Относно исканията за разноски в настоящото производство на основание чл.294 ал.2 ГПК следва да се произнесе въззивният съд.
По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 03.11.2014 г. по гр.д.№362/2014 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
ВРЪЩА делото на същия за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: