Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
гр.София, 03 май 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА
ВЕРОНИКА ИМОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОИВА, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 75/2012 г. на ВКС , трето наказателно отделение и въз основа на данните по делото и закона, прие следното:
Касационното производство е образувано : по КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ на прокурор при Апелативна прокуратура гр.Пловдив и допълнение към него; КАСАЦИОННА ЖАЛБА от защитата на подсъдимия С. Л. П. - адвокат И. Л. от САК и допълнение към нея и КАСАЦИОННА ЖАЛБА от частните обвинители и граждански ищци С. П. и Н. П., чрез повереника им адвокат Д. Я. от САК, срещу НОВА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА №164 / от 18. 10. 2011 год. по ВНОХД № 1/2011 год. на Апелативен съд гр.Пловдив, с която е отменена първоинстанционна присъда № 6 / от 26.02.2009 год. по нохд № 6/2009 год. на Окръжен съд гр.Смолян в наказателно-осъдителната й част, с която подсъдимия С. Л. П. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2, във вр. с чл. 115, вр. с чл. 18 от НК и вместо това е признат за ВИНОВЕН за престъпление по чл. 119 НК , вр. с чл. 115 НК и вр. с чл. 54 НК, и е осъден на четири години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим , в затворническо общежитие от открит тип като е оправдан по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр., чл. 115, вр. чл. 18 НК. Първоинстанционната присъда е изменена в гражданско-осъдителната й част само за размера на присъденото обезщетение за причинените на гражданските ищци С. Р. П. и Н. Н. П. неимуществени вреди от деянието, което подсъдимият С. Л. П. е осъден да заплати, като същото е намалено от по 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, за всеки един от тях, на по 50 000 /петдесет хиляди/ лева за всеки един от тях , както и в частта за дължимата държавна такса, която е намалена от 4 800 /четири хиляди и осемстотин/ лева, на 4 000 /четири хиляди/ лева. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства.Присъдил е разноските, направени пред ПАС и е потвърдил присъдата на първостепенния съд в останалата й част.
В касационния протест и в допълнението към него се сочат всички касационни основания и доводи в тяхна подкрепа. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане делото за ново разглеждане. По основанието по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК се изтъква, че е допуснато нарушение на закона като резултат от неправилната оценка на събраните по делото доказателствени източници. Няма доказателства в подкрепа на извода, че подсъдимият е действал при превишаване пределите на неизбежна отбрана. Според протеста, пострадалият П. не е извършил нападение спрямо сина на подсъдимия П. и спрямо неговия лек автомобил. Безкритично са кредитирани показанията на свидетелите С. П., В. П., както и обясненията на подсъдимия, без те да се съпоставят с останалите гласни и писмени доказателствени източници, с протокола за оглед и със заключенията на изготвените съдебно-медицински експертизи за механизма на увреждането и причината за смъртта на пострадалия. Дори да се приеме, че е налице действие по хвърляне на кофа с вода и да са нанесени удари върху колата на подсъдимия, тези действия не представляват противоправно нападение, нито непосредствено и непрекъснато нападение. То е било прекратено към момента , когато подсъдимият е започнал да рита и да поваля на земята пострадалия като му нанася удари. Целта на подсъдимия П. не е била да отблъсне противоправно нападение, а да се саморазправи с пострадалия П., като след прекъсването му, е започнал да го удря и души, в резултат на което е настъпила смъртта на пострадалия. Сочи се съдебна практика на ВС и ВКС в подкрепа на доводите за липса на фигурата на неизбежна отбрана, респ. на превишаване нейните предели.
Като явна несправедливост на наложеното наказание се изтъква несъобразяване степента на обществена опасност на дееца и тежестта на извършеното деяние.
В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа протеста и допълнението към него, с искане за отмяна и връщане делото за ново разглеждане за отстраняване допуснатите нарушения при проверката и оценката на доказателствата. Възприемайки действията на подсъдимия като отмъщение, а не по отблъскване на противоправно нападение от страна на пострадалия, прокурорът иска деянието да се квалифицира по първоначалното обвинение. Подкрепя оплакванията в жалбата на частните обвинители и граждански ищци. Оспорва основателността на жалбата на защитата.
В касационната жалба на защитата на подсъдимия и допълнението към нея се изтъкват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1,т.т. 1, 2 и 3 НПК. Подсъдимият С. П. и защитата му - адвокат Л. поддържат жалбата в съдебно заседание. Оспорват механизма на причиняване вредоносния резултат - смъртта на пострадалия, като считат, че той не е в причинна връзка с поведението на подсъдимия и той не следва да отговаря за деянието, за което е признат за виновен. Оспорва достоверността на доказателствата, въз основа на които съдът е приел, че подсъдимият е отговорен за умъртвяването на пострадалия. Свидетелите, както и подсъдимият в обясненията си, не установяват да е имало душене на пострадалия от подсъдимия, както е прието в атакуваната въззивна присъда. Съдът е приел, че смъртта на пострадалия е настъпила с ефективен натиск върху шията на пострадалия, с последващо притискане и душене, единствено въз основа на твърденията на вещите лица от седморната СМЕ. Експертизата не е източник на доказателствени факти и не може да запълва доказателствени празноти, а само може да обясни и уточни с помощта на знанията в областта на науката, техниката или изкуството съществуването или не на определени факти. Не е обсъдена липсата на типичните за душенето счупвания на хрущялите на ларингса и на подезичната кост. Вместо това, съдът е трябвало да даде вяра на заключението на СМЕ по внохд№131/09 г. на ПАС, според което смъртта е настъпила в резултат на необратимите исхемични процеси в организма на пострадалия. Алтернативно се иска намаляване размера на наказанието и прилагане на чл. 66 НК. Съдът не е оценил като решаващо смекчаващо обстоятелство цялостното процесуално поведение на подсъдимия на даване подробни обяснения и съдействане за разкриване обективната истина.
Относно протеста, защитата го намира за неоснователен, тъй като доказателствата са ценени съгласно правилата на НПК.
В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се изразява общо недоволство от присъдата на ПАС, без да се посочат в какво се състоят касационните основания и данните , които ги подкрепят. В съдебно заседание частните обвинители и граждански ищци се явяват лично и с повереника адвокат Я.. Поддържат жалбата и подкрепят доводите в протеста. Оспорват жалбата на подсъдимия като неоснователна.
В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА подсъдимият С. П. иска оправдаване, тъй като се счита за невиновен.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ В ПРЕДЕЛИТЕ по чл. 347 от НПК, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
ВКС намери за необходимо да очертае пределите на касационна проверка.
Делото се разглежда за втори път пред Върховния касационен съд. Преди това, по касационна жалба от защитата на подсъдимия П. и по касационна жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци срещу въззивна присъда № 139 /21.06.2010 год. по внохд №131/2009г. на ПАС, с която е била отменена първоинстанционната присъда в частта й за признаването на подсъдимия за виновен по чл. 116, ал. 1,т. 6 НК, вр. с чл.18 НК и вместо това е бил признат за виновен и осъден по чл. 116, ал. 1,т. 6 НК и чл.54 НК на шестнадесет години лишаване от свобода, е образувано нд№ 349/2010 г. на ВКС, ІІ н.о., по което с решение №531 от 20.12.2010 год. е отменена въззивната присъда по внохд №131/2009г. на ПАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПАС.
При новото въззивно разглеждане на делото е постановена въззивна присъда №164/ от 18. 10. 2011 год. по внохд № 1/2011 год. на Апелативен съд гр.Пловдив, с която е отменена първоинстанционна присъда № 6 / от 26.02.2009 год. по нохд № 6/2009 год. на Окръжен съд гр.Смолян в наказателно-осъдителната й част, в която подсъдимият П. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2, във вр. с чл. 115, вр. с чл. 18 от НК и вместо това е признат за ВИНОВЕН за престъпление по чл. 119 НК , вр. с чл. 115 НК и вр. с чл. 54 НК и му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода, при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип като е оправдан по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр., чл. 115, вр. чл. 18 НК. С въззивната присъда е изменена първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част като е намален размера на присъденото обезщетение за причинените на гражданските ищци С. Р. П. и Н. Н. П. неимуществени вреди от деянието от по 60 000 лева, на по 50 000 лева, за всеки един от тях , както и в частта за държавната такса - намалена от 4 800 лева, на 4 000 лева. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е присъдил разноските, направени пред ПАС. В останалата част присъдата на ОС гр.Смолян е потвърдена.
Касационният протест и жалбата на частните обвинители са неоснователни. Аргументите на прокурора и на частните обвинители са сходни по своето съдържание, поради което могат да бъдат обсъдени заедно.
Съставът на ПАС при повторното въззивно разглеждане на делото е отстранил допуснатите от предходния въззивен състав съществени нарушения на процесуалните правила и не е допуснал нови такива, поради което оплакването в протеста и в жалбата на частните обвинители и граждански ищци е неоснователно. Извършена е правилна оценка на доказателствената съвкупност съгласно чл.107 НПК и е даден отговор на възраженията на защитата по оценката на доказателствата и приложението на закона, съгласно чл.339, ал.3, вр. с чл.305, ал.3 НПК. Неоснователно е твърдението, че съдът е формирал вътрешното си убеждение произволно, без да обсъди както доказателствата, ползващи тезата на защитата, така и тези - на обвинението. Оплакването е лишено от фактическо и правно основание. Въз основа на цялостната оценка на доказателствата е направен безпротиворечив извод, че пострадалият П. е извършил нападение спрямо сина на подсъдимия - свид.В. П. и имуществото му – лекия автомобил . Изяснен е механизма на причиняване на смъртта на пострадалия П., темпа на настъпване на смъртта и характерът на уврежданията, довели до леталния изход на пострадалия. Диференцирано е органичното заболяване на сърцето на пострадалия – исхемичната болест на сърцето, от конкретната причина за смъртта му – причинената асфиксия от механичното въздействие от страна на подсъдимия върху ларинкса на пострадалия чрез притискане на шията му с ръце. Изяснено е субективното отношение на дееца към действията на подсъдимия, очертаващи деянието, и съставомерните последици от тези действия. Показанията на свидетелите В. П., и С. П. -очевидци на поведението на подсъдимия и на пострадалия и обясненията на подсъдимия С. П. са проверени за достоверност като са подложени на внимателна оценка от съда. Констатацията на съда относно осъщественото нападение се основава на цялостен анализ както на обвинителните , така и на доказателствата в подкрепа на защитната теза, и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Липсва доказателствена основа за противоречие в показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия относно обективния факт на осъщественото от пострадалия Н. П., тъй като и тримата категорично твърдят този факт. Кредитирането им не е произволно, а се дължи на извода, че свидетелите, независимо един от друг, са установили еднозначно, че докато свид.В.П. е шофирал лекия автомобил “Фолксваген -Поло”, установявайки автомобила на паркинга в процесната местност, пострадалият се е нахвърлил върху автомобила, със стоящите вътре свидетели В. П. и С. П., и носената от него пълна кофа с вода е хвърлил по страничното стъкло на колата, от което кофата се е счупила и тогава е започнал да удря по колата с юмруци. Съдът не може да бъде упрекнат в едностранчивост при проверката и оценката на тези доказателствени източници, защото са последователни и непротиворечиви. Обясненията на подсъдимия не се различават по съдържание от очертаното от възприятията на свидетелите –очевидци. Съдът е съпоставил и трите източника на доказателствени факти и не е намерил противоречия в тях. В същото време е проявил висока степен на критичност към обясненията на подсъдимия. Проверката им за достоверност е дала повод на съда да не кредитира тези обяснения на подсъдимия, които не могат да бъдат проверени с други доказателствени източници, например - обясненията на подсъдимия в частта им, в която сочи, че пострадалият е попречил на сина му , свид. В. П. “да излезе от автомобила”, в каквато насока други данни не са събрани. ПАС се е мотивирал защо възприема достоверността на обясненията на подс.П. в останалата им част. Противоречията в показанията на свидетелите в отделни детайли от поведението на пострадалия не опровергават факта на нападението срещу сина на подсъдимия и неговата движима вещ – лек автомобил .Те са напълно обясними ,поради внезапността на нападението, създалото се напрежение у всеки един от присъстващите, вниманието на всеки от тях върху определени детайли или убягването им, което е анализирано от състава на ПАС. В тази насока съдът е дал отговор в мотивите защо кредитира показанията на тези двама свидетели , кореспондиращи си с обясненията на подсъдимия ( спр.л.16-л.19 от мотивите ), които разсъждения ВКС напълно споделя и намира, че проверката и оценката е извършена съгласно правилата на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК. Неоснователно се твърди, че свидетелските обяснения на очевидците и обясненията на подсъдимия не били съпоставени с останалите гласни и писмени доказателствени източници, с протокола за оглед и със заключенията на изготвените съдебно-медицински експертизи за механизма на увреждането и причината за смъртта на пострадалия. Тези доказателствени средства не кореспондирали с отразеното в протокола за оглед относно късото разстояние от чешмата до колата на сина на подсъдимия , което правело неправдоподобни показанията им, че пострадалият е изминал “някакво дълго разстояние тичешком в тъмнината с пълна кофа вода назад и встрани, за да я хвърли по „Поло"-то”. Вън от това, установените факти от свидетелите, а именно, че пострадалият е хвърлил кофа пълна в вода върху колата на сина на подсъдимия и е удрял по нея, не могат да бъде изяснени чрез протокола за оглед, дори и местопроизшествието да е било запазено, поради което данните от протокола за оглед не опровергават данните от свидетелските показания , а ги подкрепят и допълват.
ВКС не споделя довода, че хвърлянето на кофа с вода и нанасянето на удари върху колата на сина на подсъдимия, не представлявали противоправно нападение, нито непосредствено и непрекъснато нападение в момента , когато се е намесил подсъдимият. Установените данни са, че тези действия на пострадалия по удряне върху колата не са били прекратени към момента , когато подсъдимият се е намесил като е започнал да рита и е повалил на земята пострадалия. Доводите, че с упражнената принуда спрямо пострадалия подсъдимият не е целял да отблъсне нападението, а да се саморазправи с П., като го е удрял и след прекратяването на нападението, не почиват на доказателствените факти. Свидетелите П. - син на подсъдимия и П. са изяснили, че намесата на подсъдимия е била по време на нападението на пострадалия. Сам по себе си фактът , че свид.П. е син на съпругата на подсъдимия не го прави автоматически необективен източник на доказателствени факти. Още повече, защото съдът внимателно е ценил и проверил достоверността на показанията му със заявеното и от свид. П., който е необвързан с пристрастност към нито една от страните в инцидента. Не без значение е и оценката, че от самото начало на досъдебното производство тези свидетели и подсъдимият безпротиворечиво са посочили фактите за причината за възникването и развитието на инцидента.
Протестът е неоснователен и по отношение на оспорване правилното приложение на закона. Няма доказателствена опора твърдението, че смъртта на пострадалия е била причинена след прекратяване на нападението срещу подсъдимия, както и, че дори и да го е имало, не било „застрашавало живота или здравето на отбраняващия се и не е представлявало реална и непосредствена опасност” за увреждане на личността му и тази на свид.П.. От фактическа страна ПАС е приел за установено точно обратното, че след като е видял нападението, извършено от пострадалия П. върху автомобила на сина му, подсъдимият веднага е слязъл от колата си и започнал да избутва пострадалия от колата на сина си към чешмата, като П. в същото време е продължавал да удря по нея и в момента на избутването да прави опити отново да се върне към автомобила. В хода на избутването е установено, че и двамата взаимно са си нанасяли удари с ръце, като подсъдимият в един момент е притиснал с ръце шията на пострадалия и е причинил фаталното нараняване, установено от седморната СМЕ, че е причина за смъртта на пострадалия . От тези данни, е верен изводът , че обективно фаталното нараняване е причинено на пострадалия от подсъдимия в хода на продължаващо и непрекъснато нападение, инициирано от пострадалия.
Твърдението, че нападението не засягало живота и здравето на подсъдимия също е несъстоятелно. Фактите на нападението сочат, че хвърлянето на пълна кофа с вода, която се е счупила от удар в автомобила, в който е имало двама души , е било не само увреждащо имуществото, но и застрашаващо телесната неприкосновеност на две лица едновременно, поради което нападението правилно е оценено като противоправно. Последващите удари по автомобила, след удара с пълната кофа с вода, правилно са ценени като продължаващо нападение, защото са насочени пряко и към застрашаване телесната неприкосновеност на подсъдимия. Правната природа на неизбежната отбрана, която е допустима при всяко противоправно нападение, предвижда защита не само при нападение срещу живота или здравето, но и включително и срещу имуществото на нападнатия или негови близки.
Следователно, приложението на чл. 119 НК е правилен прочит на съдържанието на института на неизбежната отбрана отнесен към конкретните факти по делото. Правилен е изводът за нейното превишаване, при съпоставката на вида и характера на противоправното нападение с вида и характера на предприетата защита за отблъскването му. Тя не е съобразена със силата и степента на застрашените от нападението блага , което е могло да бъде отблъснато със значително по-малък интензитет на оказаната принуда спрямо нападателя, с непосягане върху части на тялото , където се намират жизненоважни органи.
Наложеното наказание не е явно несправедливо, тъй като е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца . Адекватно са оценени по съдържание и данните за личността на дееца, който не е с антисоциално поведение, семейното му положение, професионалната му ангажираност и чистото съдебно минало.
По касационна жалба от защитата на подсъдимия С. Л. П. и допълнението към нея :
Жалбата е неоснователна.
Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон. Съдът е направил правилна правна интерпретация на установените фактически положения и е заключил, че деянието осъществява обективните и субективни признаци на убийството по чл. 119 , вр. с чл. 115 НК.
Установено е противоправно нападение от пострадалия П. по отношение на свид. В. П.- син на подсъдимия и спрямо лекия автомобил на В. П., в който се е возил и свид.С. П. . Не е спорно по делото, че и пострадалият и подсъдимият са били на инкриминираното място случайно и обичайно за жителите на града, който е бил под режим на водата, за да си налеят минерална вода от местността „Рибарска среща" .
Пловдивският апелативен съд е извършил правилна правна оценка на установените факти за поведението на подсъдимия и пострадалия относно факта на започналото нападение от пострадалия спрямо личността и имуществото – лекия автомобил на сина на подсъдимия. Установено е неговото начало и непрекъснатост в момента, когато е било предприето отблъскването му от страна на подсъдимия. На мястото на инцидента подсъдимият е паркирал колата си успоредно до колата на пострадалия, а на няколко метра от въпросната чешма, зад него, е предприел паркиране на автомобила си свид. В. П., спрямо който пострадалият имал предварително негативно отношение, тъй като автомобилът му предизвиквал силен шум от двигателя, което пречело на П.. Установено е по делото, че при наличие на този мотив , виждайки сина на подсъдимия, П.се е приближил до колата му и е ударил два пъти по купето на автомобила с носената от него пълна кофа с вода. Нападението е обективирано с непосредственото въздействие на пострадалия с твърдия и тежък предмет , който дори се е счупил, съприкосновявайки се с повърхността на купето на лекия автомобил. С това действие е установено, че е възникнала реална опасностза увреждане на имуществото и телесната неприкосновеност на седящите вътре в автомобила свидетели В. П. и С.П.. Установено е, че нападението е продължило с последващото удряне от пострадалия с ръце по автомобила на свид.В.П.. Намесата на подсъдимия П. е установена именно в този момент, с действия по избутване на П. от колата, но поради факта, че П. продължавал да прави опити отново да се върне към автомобила и да продължи с агресията, нападението основателно е оценено като непрекратено и оправдаващо защитата на подсъдимия срещу нападателя , изразена в избутване и удряне на нападателя.
Несъответствието на отбраната на подсъдимия спрямо силата и характера на нападението е обусловено от доказателствената съвкупност. Обективирано е от данните за неговата интензивност и степента на опасност, застрашаваща нападнатия, за силите и възможностите на подсъдимия за отбрана и употребените средства за нападение и средството за защита. С отдалечаването на пострадалия от лекия автомобил чрез нанасянето на удари с ръце и с ритници по тялото му, подсъдимият е могъл да отблъсне нападението и без да прибягва до засягане на места по тялото на пострадалия, където има жизненоважни органи - главата и шията. Подсъдимият обективно е съзнавал, че с действието по натискане на предната част на шията на пострадалия с две ръце, преследвайки непосредствената цел да преустанови достъпа му до лекия автомобил на свид.В.П. за да отблъсне нападението, може да причини задущаване и смърт на П., предвид мястото на въздействие върху тялото на нападателя, но се е отнасял безразлично към този резултат, разчитайки на случайността. Използвайки по-интензивни средства за защита той е надхвърлил опасността на нападението. Затова ПАС основателно е приел извода за причиняване смъртта на пострадалия при превишаване пределите на неизбежната отбрана – престъпление по чл. 119, вр. с чл.115 НК, вр. с чл.12, ал.2 от НК. ВКС споделя изцяло аргументите за формата на вината на подсъдимия при причиняване престъпния резултат – евентуален умисъл.
ПАС се е мотивирал защо е дал вяра на протокола за оглед на труп и на изводите от заключението на СМЕ на трупа на пострадалия - въз основа на които са установени вида на уврежданията. Множеството телесни увреждания на пострадалия доказват, че действията по отблъскване на нападението са надхвърлили защитния си характер , необходими за отблъскване на конкретното нападение по види характер. Счупването от пострадалия на кофа пълна с вода върху лекия автомобил на свид.В.П. и удрянето с ръце по капака на колата на нападнатия, е могло да бъде отблъснато от подсъдимия чрез много по-нисък интензитет на действия по защита от установените, съобразно мястото на нанасяне на ударите , броя и характера на уврежданията, по тялото на пострадалия, включително и върху жизненоважни органи. Установено е , че на пострадалия са причинени многобройни кръвонасядания по лицето, с размери 10/7 см и дебелина до 1,5 см ; кръвонасядания по шийната мускулатура отляво под долната челюст с обилно кръвонасядане с размери 9/9 см; кръвонасядания подчелюстно; кръвонасядане на меките тъкани, върху предната стена на гръбначния стълб в шийния му сегмент, на нивото на четвърти- пети шийни прешлен; наличието на масивни синкаво морави кръвонасядания на меките тъкани в областта на хранопровода и трахеята; черепно мозъчна травма - масивно кръвонасядане на меките черепни покривки с основна локализация отляво слепоочно и слепоочно- теменно, счупване на черепната основа от слепоочно до турското седло.
Правилни са изводите на ПАС, че смъртта на пострадалия е в пряка причинна връзка от душенето на пострадалия от подсъдимия и причинената асфикция. Съдът е мотивирал доверието си към компетентността и пълнотата на заключението на седморната КСМЕ, според която уврежданията в ляво слепоочно със счупване на черепните кости са причинени прижизнено, когато пострадалият е бил жив. От съществено значение е изводът, че констатираните телесни повреди са причинени преди започване на душенето, или по време на душенето, но не причинени след завършване на душенето и настъпването на смъртта на пострадалия. Според кредитираното от ПАС заключение, причината за смъртта на пострадалия е удушването, поради което съдът е отхвърлил възможността за наличие на особено мъчителен начин за причиняване смъртта на пострадалия П. (при удушването смъртта е настъпила бързо, за около 3 минути –жертвата не е преживяла ужаса от смъртта). Вярно е, че свидетелите не са възприели елемента на притискане на пострадалия в областта на шията. Но подсъдимият в обясненията си не отрича , че може да е имало и момент ,в който да е хванал пострадалия по начина , описан от заключението на седморната КСМЕ. Тези данни са изведени от обективните находки при огледа на труп , потвърдени и от морфологията на установените увреждания . Следователно, невярно се твърди от защитата, че изводът на състава на ПАС, че смъртта на пострадалия е настъпила с ефективен натиск върху шията на пострадалия, с последващо притискане и душене, е единствено въз основа на заключенията на КСМЕ. Той почива и на данните от протокола за оглед на труп и СМЕ на труп, отчасти, и на обясненията на подсъдимия, от данните от морфологичните находки при изследване на трупа на Н. П., и данните от допълнителното хистологично изследване, разгледани в тяхната цялост и взаимовръзка. Следователно , прочитът на КСМЕ е въз основа на цялостен анализ на доказателствения материал.
Вярно е, че експертизата не е пряк източник на доказателствени факти за инкриминираното деяние или за авторството му, но ВКС не се съгласява с изразеното схващане в жалбата на защитата, че експертизата не можела да запълва доказателствени празноти при попълване на делото с фактически данни от предмета на доказване. Тя е редовен способ за събиране и проверка на доказателства, съгласно чл.136, ал.1 НПК, наред с разпита, огледа, претърсването и изземването, разпознаването, следствения експеримент и специалните разузнавателни средства. Експертното заключение е писмено доказателствено средство по смисъла на чл.114 НПК и чл.127 , ал.1 НПК .
Въз основа на анализа на експертните заключения по назначените във въззивното производство СМЕ-зи е изяснен характера на причинените на пострадалия телесни повреди, механизма на причиняването им и причината за смъртта. ПАС е изложил аргументирани съображения в мотивите си защо е дал вяра на седморната КСМЕ, според която смъртта на пострадалия е настъпила в резултат от удушване, а не е кредитирал СМЕ по внохд№131/09 г. на ПАС, според която смъртта е настъпила в резултат на необратимите исхемични процеси в организма на пострадалия, страдащ от исхемична болест на сърцето с претърпян инфаркт. Липсата на типичните за душенето счупвания на хрущялите на ларинкса и на подезичната кост е изяснена по делото с аргументацията от факта за неголямата сила, с която си е служил подсъдимият при натиска на шията на П. в областта на ларинкса, но въпреки това, натискът е бил достатъчен, за да настъпи задушаването .
Неоснователно се иска намаляване размера на наказанието и прилагане на чл. 66 НК. Съдът е оценил като смекчаващо обстоятелство цялостното процесуално поведение на подсъдимия на даване обяснения и съдействане за разкриване обективната истина и чистото съдебно минало. Но от друга страна, при индивидуализацията на наказанието е отчел и обективните данни за многобройността на причинените увреждания на пострадалия, сочещи на проявена от дееца упоритост и агресивност, гравитираща към действия по наказване и отмъщение. Лишаването от живот на пострадалия в един развил се битов конфликт, при който не е липсвала алтернатива за решаването му без прибягване до използваните средства, също не може да се толерира със снизхождение. ВКС споделя съображенията на ПАС за необходимостта да се въздейства предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия и останалите членове на обществото, при условията на нарастваща агресия в обществото за решаване на конфликти единствено чрез принуда, поради което определения размер на наказанието от четири години лишаване от свобода ще съдейства за постигане на целите на личната и на генералната превенция, посочени в нормата на чл.36 НК.
Въз основа на тези мотиви ВКС в настоящият съдебен състав, съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА №164 / от 18. 10. 2011 год. по ВНОХД № 1/2011 год. на Апелативен съд гр.Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
|