5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 102 гр. София, 24.02.2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2643 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, [населено място], представлявано от юрисконсулт М. В., срещу определение № 660 от 24.09.2019 по в.ч.т.д. № 522/2019 на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определение № 2683 от 23.07.2019 по т.д. № 1141/2019г. на Окръжен съд Варна. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по делото по предявения от частния жалбоподател против Константин М. Б. иск по чл.422 ГПК за установяване, че ответникът дължи на „Банка ДСК” ЕАД посочените суми, произтичащи от договор за кредит текущо потребление от 13.07.2011г. и допълнително споразумение към него, за които суми в полза на цедента „Банка ДСК” ЕАД са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5912/2016г., като е обезсилена издадената по гр.д. № 9393/2019г. на ВРС, 9 състав заповед за изпълнение № 2823/01.06.2016г. на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК – извлечение от счетоводните книги, както и изпълнителен лист по чл.418 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е в противоречие с приетото в т.10б от ТР № 4 от 18.06.2014 по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при частно правоприемство поради прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран да участва в производството е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК, без да е въведено ограничение за вида на заповедното производството /по реда на чл.410 ГПК или чл.417 ГПК/, респ. качеството на цесионера. Счита, че ограничението, формулирано в т.4г от посоченото тълкувателно решение, е приложимо само в производството по снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, но не и в производството по иска по чл.422 ГПК, в което качеството „банка” не дава възможност за облекчен ред за установяване на вземането. В този смисъл поддържа, че цесионерът, който не притежава качеството банка, е активно легитимиран да предяви иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането по договор за банков кредит, за което в полза на цедента – банка е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист преди прехвърляне на вземането. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради произнасяне от въззивния съд в противорчие с практиката на ВКС по следния процесуалноправен въпрос: „При частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран ли е цесионерът да предяви иска по чл.422 ГПК, ако заповедта за изпълнение е издадена на основание чл.417, т.2 ГПК с оглед особеното качество на кредитора - банка, каквото качество цесионерът няма?”. Частният жалбоподател счита, че е налице противоречие на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса с т.10б от ТР № 4 от 18.06.2014 по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение № 204 от 25.01.2018 по т.д. № 2230/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Въззивният съд е приел, че спорният въпрос е дали ищецът в качеството си на цесионер на вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.2 ГПК, е легитимиран да предявява иск с правно основание чл.422 ГПК. Позовал се е на решение по т.д. № 3228/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е дадено тълкуване във връзка с т.4г от ТР № 4 от 18.06.2014 по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС на разрешението по т.10б от същото тълкувателно решение и е приел, че когато заповедта за изпълнение е издадена на основание чл.417, т.2 ГПК, при частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по чл.422, ал.1 ГПК. С оглед обстоятелството, че настоящият случай изцяло попада в посочената хипотеза, въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е релевентен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По въпроса дали са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.422 ГПК в случай на настъпило универсално или частно правоприемство на страната на заявителя след издаване на заповедта за изпълнение и кои са легитимираните страни в производството по установителния иск, е създадена задължителна практика на ВКС – т.10б от от ТР № 4 от 18.06.2014 по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Посоченото от частния жалбоподател решение № 204 от 25.01.2018 по т.д. № 2230/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. е постановено по друг въпрос и в различна хипотеза – при издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с оглед на което е неотносимо към настоящия спор. Поради това настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за съотвествието му с посочената задължителна практика. Съгласно разясненията, дадени в мотивите на ТР № 4 от 18.06.2014 по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.10б, при настъпило частно правоприемство на страната на заявителя легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК е праводателят – заявител в заповедното производство, на когото съдът е дал указанията по чл.415, ал.1 ГПК, като исковият процес продължава между заявителя и ответника по правилото на чл.226 ГПК със съответно приложение и на нормите на чл.226, ал.2 и ал.3 ГПК. Прието е, че в хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия указанията по чл.415, ал.1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска се създава висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, от който момент цедентът е носител на спорното право. При прехвърляне на вземането след издаване на заповедта за изпълнение е налице правоприемство на спорното право в течение на делото, като цедентът е първоначална страна по смисъла на чл.226, ал.1 ГПК. По тези съображения е възприето разрешение, че искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента. Посочено е, че при предявен от цесионера иск в диспозитива на съдебното решение по установителния иск съдът следва да отрази настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за изпълнение. С оглед разясненията в мотивите на тълкувателното решение следва да се приеме, че даденото разрешение не се отнася само до случаите, в които цесионерът, придобил от банката – заявител спорното вземане след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, също има качеството банка, тъй като съображения в тази насока не се съдържат при обосноваване на отговора на поставения въпрос. В случая не следва да намерят приложение съображенията по т.4г от тълкувателното решение, тъй като те касаят възможността да се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК от цесионер, придобил вземане от цедент, притежаващ особено качество /банка, държавно учреждение, община/, каквато не е хипотезата, във връзка с която е поставен въпросът по настоящото дело. При осъществено преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение прехвърляне на спорното вземане от кредитор, притежаващ особено качество по чл.417, т.2 ГПК, в полза на кредитор, който не притежава такова качество, би се стигнало до заобикаляне на закона, предоставящ облекчен ред за събиране на вземането само по отношение на посочената в него категория кредитори, ако се допусне възможността заявлението да бъде подадено от цесионера. В хипотезата, в която заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК вече е издадена в полза на кредитор, притежаващ изискуемото особено качество, и това вземане е прехвърлено след издаване на заповедта, но преди предявяване на иск по чл.422 ГПК, не е налице такова заобикаляне на закона, тъй като заповедта за изпълнение е издадена на кредитор, ползващ се от предвидения облекчен ред, и последващото цедиране на вземането не заличава правните последици от издаването й. С оглед създадената задължителна за всички съдилища практика на ВКС, обективирана в т.10б от ТР № 4 от 18.06.2014 по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва по поставения процесуалноправен въпрос да се приеме, че при частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК с оглед особеното качество на кредитора - банка, цесионерът е легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК, дори и да няма това особено качество. Предвид отговора на поставения процесуалноправен въпрос определението на въззивния съд е неправилно, поради което същото, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, следва да бъдат отменени, като делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 660 от 24.09.2019 по в.ч.т.д. № 522/2019 на Апелативен съд Варна. ОТМЕНЯ определение № 660 от 24.09.2019 по в.ч.т.д. № 522/2019 на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определение № 2683 от 23.07.2019 по т.д. № 1141/2019г. на Окръжен съд Варна. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: