Р Е Ш Е Н И Е
№ 511
гр. София, 21.12.2011 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и трети ноември двехиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Елена Авдева
при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 2637/2011 год.
Производството по чл. 346 т.1 и сл. НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите Н. В. С. и С. Ю. М. против въззивно решение № 119 от 9.08.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 151/2011 год. на Варненския апелативен съд.
В жалбата, в съдебно заседание и в писмените бележки на защитника на подсъдимата Н. С. се поддържа оплакване за допуснато нарушение, което е касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения, че е осъдена за деяние, което не е извършила. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдана.
В жалбата на подсъдимата С.М. и в съдебно заседание от защитника й се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон и за ограничаване правото й на защита от въззивната инстанция с липсата на отговор на оплакванията против правилността на присъдата. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдана.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че двете жалби са неоснователни.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 5 от 1.03.2011 год. постановена по Н. дело № 299/2010 год. Разградският районен съд е признал подсъдимата Н. В. С. за виновна в това, че на 6.02.20010 год. в гр. Разград, в условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с Е. Н. В., С.Ю. М. и Н. И. И. отнела от владението на М. А. К. от Кралство Холандия, без негово съгласие и с намерение да я присвои сумата 3 000 евро и 280лв., на обща стойност 6 147.49лв като за отнемането пострадалият е бил поставен в беззащитно състояние, поради което и на основание чл. 199 ал.1т.4 във вр. с чл. 198 ал.4 пр.2 НК я е осъдил на шест години лишаване от свобода; в това, че в периода 05-06.02.2010 год. в гр. Разград, в условията на опасен рецидив свождала петнадесет годишната Н. И. към блудствени действия и съвкупление с М. К. от Кралство Холандия, като деянието е извършено с користна цел, поради което и на основание чл. 155 ал.5 т.2 пр.1 и т.5 във вр. с ал.3 НК я е осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000лв. и в това, че в периода 20.10.2009 год.- 6.02.2010 год. в гр. Разград, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, с цел да си набави имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у М. К. от Кралство Холандия, че му е намерила, ангажирала и ще му изпрати жена, която да работи като домашна прислужница в дома му в Кралство Холандия и с това му причинила имотна вреда в размер на 330 евро, с левова равностойност 645.42лв, поради което и на основание чл. 211 пр.2 във вр. с чл. 209 ал.1 пр.1 и 2 я е осъдил на три години лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал.1 НК съдът й е определил общо наказание шест години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 е увеличил с една година и на основание чл. 23 ал.3 НК е присъединил към него наказанието глоба в размер на 10 000лв.
Съдът е постановил наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим.
Съдът е признал подсъдимата С. Ю. М. за виновна в това, че на 6.02.2010 год. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с Н. С., Е. В. и Н. И. отнела от владението на М. К. от Кралство Холандия, без негово съгласие и с намерение да ги присвои чужди движими вещи – 3000 евро и 280лв., с левова равностойност 6 147.49лв., като за отнемането пострадалият е бил поставен в беззащитно състояние, поради което и на основание чл. 198 ал.4 пр.2 във вр. с ал.1 НК я е осъдил на три години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим.
На основание чл. 68 ал.1 НК съдът е постановил да изтърпи й наказанието една година лишаване от свобода, наложено й с определение по ЧНД № 826/2007 год. на Разградския районен съд.
С присъдата съдът е признал за виновни и осъдил по предявените им обвинения по чл. 198 ал.4 пр.2 във вр. с ал.1 НК и подсъдимите Н. И. И. и Е. Н. В..
С въззивно решение № 119 от 9.08.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 151/2011 год. Варненският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
В двете жалби се поддържат идентични доводи и се прави еднакво искане, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани общо.
Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се мотивира от жалбоподателките с осъждането им по обвинения, които не са доказани. В този смисъл са изложените съображения, че още в досъдебното производство разследването е тръгнало в грешна посока, като са събирани единствено уличаващи ги доказателства, а съдилищата са възприели този неправилен подход, не са изследвали обективно, всестранно и пълно всички доказателствени материали, признали са ги за виновни в извършването на престъпления, които не са извършили. Отделно от това от жалбоподателката М. се поддържа и довод за ограничаване на процесуалните й права от въззивната инстанция, изразили се в липсата на отговор по наведените доводи против правилността на присъдата. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задължанията на съда по чл.чл. 13, чл.14, чл. 303 и чл.339 НПК. Такива нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимите и до потвърждаване на осъдителната присъда без да е доказано авторството на деянията, по делото не са допуснати.
Досъдебното производство и производството пред двете съдебни инстанции са проведени по реда на НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване правата на подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени само ако обвиненията са доказани по несъмнен и категоричен начин. Разследващият орган без основание е упрекнат, че е провел едностранчиво разследване, като във вреда на подсъдимите е събирал само доказателства, които ги уличават в престъпленията. В пределите на своята компетентност е взел всички мерки за разкриване на обективната истина, като е провел обективно, всестранно и пълно разследване, запознал е обвиняемите с предявените обвинения и с процесуалните им права и е осигурил реална възможност да ги упражнят. Не е ограничил възможността им в предвидените от процесуалния закон случаи да участват в събирането на доказателствата, както и да искат събиране на други доказателства. Още в тази фаза на процеса са констатирани противоречията в обясненията на подсъдимите, както и между тях и показанията на пострадалия К. и са положени усилия за изясняването им чрез проведени по реда на чл. 143 НПК очни ставки. При предявяване на разследването не са възразили по пълнотата на събраните доказателства и не са имали доказателствени искания, които без основание да са отхвърлени. Не поддържат и конкретни доводи кои доказателства разследващия орган е отказал да събере и кои обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото в съдебната фаза на процеса са останали неизяснени. Съдебното производство пред първоинстанционния съд при повторното разглеждане на делото също е проведено по реда на НПК, съобразно направения отказ на подсъдимите за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава двадесет и седма НПК така както е било решено при първото му разглеждане.
Производството пред Варненския апелативен съд е образувано по жалби на двете подсъдими, в които са релевирани оплаквания за необоснованост, нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправеливост на наказанието. В съответствие с правомощията си съдът изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, въз основа на събраните в първата инстанция доказателства. При нея е констатирал, че при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд е спазил установеният процесуален ред за събиране, проверка и оценка на доказателствата. В условията на непосредственост и като е осигурил равни условия за състезателност на страните в процеса, е събрал относимите и възможни доказателствени източници, констатирал е противоречието в обясненията на подсъдимите, дадени в двете фази на процеса, както и помежду им и с обясненията на останалите двама подсъдими-Н И. и Е. В., по предвидения в НПК ред е положил усилия да изясни на какво се дължи. Всички събрани доказателствени материали е обсъдил в логическата им връзка, изложил е подробни съображения, кои от тях кредитира, какви обстоятелства приема за установени и какви са правните съображения за осъждането на подсъдимите. След като самостоятелно ги е анализирал и не е констатирал пороци при формиране волята на решаващия съд при решаване на въпроса по чл. 305 ал.3 изр.2 НПК, не е имал основание да промени вътрешното му убеждение, като им направи различна оценка и други правни изводи. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е отговорил на наведените доводи против правилността на присъдата и е посочил основанията, поради които не приема изложените в тяхна подкрепа съображения. Решението не страда от непълноти, довели до ограничаване правото им да узнаят защо са осъдени правилно с присъдата, в какъвто смисъл е оплакването на жалбоподателката М.. На стр.10-11 от мотивите е отговорил на наведения от нея довод, че присъдата е необоснована, защото не са събрани никакви доказателства за участието и в престъплението и е посочил доказателствените източници, поради които го е отхвърлил като голословно.
Възприетите от нея фактически констатации относно познанството на подсъдимата С. с холандския гражданин К., срещите между тях и извършените от нея действия по мотивирането му да й преведе валутата в размер на 330евро и по свождането на 15-годишната Н. И. към блудствени действия и съвкупление с него, участието на всеки един от подсъдимите в общата престъпна дейност по привеждането му в беззащитно състояние, при което станало възможно отнемането на движимите му вещи- валута и български лева и размера на предмета на престъплението след пристигането му в страната на 4.02.2009 год., не са произволни и основани само па показанията на св. К., дадени в досъдебното производство, както се поддържа от жалбоподателките. Пострадалият е разпитан два пъти пред съдия в досъдебното производство, като при втория разпит на 11.02.1009 год. са участвали обвиняемите Н. С. и Н. И., както и защитника на първата. Показанията му са логични и последователни, събрани са в съответствие с предвидената възможност в процесуалния закон за закрепване показанията на свидетел, от изключително значение за разкриване на обективната истина, когато съществува вероятност да не може да се яви в съдебното следствие. Жалбоподателката С. е поставена в очна ставка с него на 12.02.2009 год. и е имала възможност да му задава допълнитени въпроси, поради което неоснователно се поддържа, че неявяването му в съдебната фаза на процеса е довело до невъзможност да бъде разкрита обективната истина. Показанията на пострадалия, дадени под страх от наказателна отговорност, не са единствен източник на доказателства. Подкрепени са от показанията на св. М. И., Ш. С., К. П., И. К., протоколите за извършените действия от разследването, от обясненията на подсъдимата Н. И., а отчасти и от обясненията на подсъдимата С., която не е оспорила факта, че са правили и пили кафе в стаята на пострадалия, макар да е поддържала, че не са поставяли нищо в напитката му, оставили го буден и си тръгнали без да вземат нищо. Съдържащите се в тези доказателствени източници фактически данни не са превратно оценени.
В рамките на приетите фактически констатации, материалният закон е приложен точно с осъждането на подсъдимите. Налице да съставомерните елементи от съставите на престъпленията извършени самостоятелно от подсъдимата С. и на извършения от четиримата грабеж. При фактическата контатация, че в процеса на обсъждане на вариантите за отнемане по-голяма сума от пострадалия, подсъдимата М. отишла в дома си и донесла хапчета със сънотворно действие, които подсъдимата С. стрила на прах и взела със себе си преди да направят кафето, неоснователно се поддържа от жалбоподателката М., че случайно е попаднала във вече намислено деяние и в съзнанието и липсвата представа, че ще бъде извършено престъпление. Тя не е изсипала лично сънотворното вещество в кафето на пострадалия, но го е доставила и в съзнанието й е съществувала представа за каква цел ще бъде използвано. Извън довода за липса на достатъчно годни доказателства за участието в престъпленията, от жалбоподателката С. не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които съдът е длъжен да отговори.
Настоящият съдебен състав прие, че не следва да обсъжда направеното искане в писмените бележки на защитника на жалбоподателката С., за изменяване на въззивното решение в частта, с която е увеличено по реда на чл. 24 НК общо определеното за изтърпяване наказание. Такова касационно основание не е релевирано в жалбата, а касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваните му части.
По изложените съображения, настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Варненския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателките нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК
Р Е Ш И:
Оставя в сила въззивно решение № 119 от 9.08.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 151/2011 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 5 от 1.03.2011 год. по Н. дело № 299/2010 год. на Разградския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|