Р Е Ш Е Н И Е № 334 гр. София, 27 юни 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 642/2013г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. К., депозирана чрез неговия защитник срещу решение №391 от 28.12.2012г. на Апелативен съд - София, по внохд №245/2012г., с което е изменена първоинстанционната присъда от 13.12.2011г. на Софийски градски съд, по нохд №4107/11г. В жалбатата на подсъдимото лице, идентична по съдържание с въззивната жалба, се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, последица от които е постановяването на осъдителен съдебен акт, при недоказаност на обвинителната теза. Излагат се съображения за пороци в доказателствената дейност на контролираните инстанции, изразяващи се в приобщаване към материалите по делото на лишените от процесуална годност и стойност протоколи за оглед от 18.08.2010г. на златарски магазин, находящ се в [населено място] и на л.а. „марка” с ДК №.. Поставя се акцент на обстоятелството, че визираният способ за доказване не е приложен при условията и реда, предвидени в закона-„формално е отбелязването на поемни лица, които в действителност не са участвали при извършване на процесуално-следствените действия”, поради което и намерените при тях биологични следи, установяващи наличие на човешка кръв, произхождаща от Д. К. според изготвената ДНК експертиза, е недопустимо да бъдат ценени при изследване на авторството на инкриминираното престъпление. Предлага се упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.2 от НПК, чрез отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.199, ал.2, т.3, вр. чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, вр.чл.29, вр.чл.20 от НК. В допълнително представено писмено изложение се доразвиват подробни доводи в подкрепа на соченото касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, като се обръща особено внимание на незачитане на процесуалните предписания при сравнителния анализ на иззетата червено-кафява материя от златарски магазин 1-28 в [населено място] и от л.а. „марка” с ДК № при освидетелстването на Д. К.; и при обсъждането и преценката на доказателствата за качествените, количествени и стойностни параметри на инкриминирания по делото предмет, неустановен по изискуемия се несъмнен и безспорен начин. Очертават се и недостатъци на обжалваното въззивно решение, съдържащо груби противоречия относно фактите, значими за времето на извършване на престъпното посегателство и налични непълноти при доказателствената интерпретация, тангиращи с липса на мотиви. На базата на тълкуване на обективните и субективни признаци на грабежа по чл.198 от НК, се аргументира престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение, поради отсъствие на принуда, при форма на заплаха, насочена към отнемане на процесните златни бижута и обезпечаване на фактическата власт върху тях. С фрагментарни възражения за наличие на договор за консигнация между „фирма” и „фирма” се оспорва и уважаването на гражданския иск, предявен от пострадалото юридическо лице, което не е собственик на инкриминираните вещи. В съдебно заседание на 18.06.2013г. Д. К. и неговият защитник се явяват лично пред настоящия състав, поддържат касационната жалба и допълнението към нея, и при условията на алтернативност пледират за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимото лице или връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, съответно за ревизия на решението чрез преквалификация на инкриминираното деяние в по-леко наказуемо престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б.”Б” от НК и отхвърляне на гражданскоправната претенция. Представител на гражданския ищец „фирма" моли подадената от Д. К. жалба в относимата към гражданско-осъдителната част на въззивния акт да бъде оставена без разглеждане, поради неспазване на императивните изисквания на чл.351, ал.1 и ал.3 от НПК или да не бъде уважена, с оглед настъпилите за пострадалото юридическо лице реални имуществени вреди. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура се солидаризира с повереника на конституираното в качеството на страна в наказателния процес „фирма” за недопустимост на жалбата в гражданскоправната й част и убедително мотивира правилност на решението по отношение на приетото от въззивната инстанция за категорична доказаност на инкриминираното престъпление по чл.199, ал.2, т.3, вр. чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.20 от НК и на съпричастността на подсъдимия, обуславящо оставянето му в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при инстанционната проверка по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда №374 от 13.12.2011г., по нохд №4107/11г., Софийски градски съд е признал Д. С. К., за виновен в това, че на 18.08.2010г., в [населено място], в съучастие като съизвършител с неустановени лица, отнел чужди движими вещи – златни бижута, с тегло 822,46 грама, на обща стойност 44 412,84 лева /в особено големи размери/, от владението на Д. Г. К. /продавач-консултант във „фирма”, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, деецът е бил въоръжен и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което на основание чл.199, ал.2, т.3, вр. чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „Б”, вр.чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от същия закон му наложил наказание - СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим. Със същия съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия, осъден да заплати в полза на гражданския ищец „фирма”, с управител Я. Г. Т. сумата от 44 412,84 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.08.2010г. С обжалваното решение №391 от 28.12.2012г., Апелативен съд-София, в производство по внохд №245/12г., инициирано по жалба на процесуалния представител на подсъдимото лице е изменил първоинстанционния съдебен акт чрез оправдаване на Д. К. за „употреба на сила” при осъществяване на престъпното деяние и чрез намаляване на определената наказателна санкция на ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. Касационната жалба на подсъдимия с представеното към нея допълнение е процесуално допустима, включително в частта, с която се атакува съдебния акт, с който Д. К. е осъден да заплати на гражданския ищец „фирма” имуществена обезвреда в размер на 44 412,84 лева, но преценена по същество е неоснователна. Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че акцесорният характер на гражданския иск в наказателното производство предпоставя неговата зависимост от решаването на въпросите, свързани с повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Когато подсъдимият бъде оправдан, понеже не се установява описаното в обвинителния акт или частната тъжба деяние да е извършено противоправно или виновно, или не е доказано с нужния интензитет авторството на същото, предявената гражданско-правна претенция ще бъде отхвърлена. Изключения са случаите на престъпна обективна или субективна несъставомерност на инкриминираното посегателство, при които не е изключен гражданският деликт; при последвал Закон за амнистия; и при погасена наказателна отговорност. Логическо следствие от това е заключението, че при обжалване на съдебен акт с релевирани твърдения за недоказаност на авторството на престъплението и при предявено искане за оправдаване на подсъдимото лице, с произтичащите от това последици /в обсега на които е и отхвърлянето на гражданския иск/, същият се атакува изцяло. Конкретиката на първоначално депозираната по настоящото дело касационна жалба, сочи на оспорване на събраните доказателства, установяващи че Д. К. е извършител на инкриминираното деяние и на претенция за постановяване на оправдателна присъда, поради което постъпилото по реда на чл.351, ал.3 от НПК допълнение, в частта, насочена срещу въззивното гражданско-осъдително решение не индицира на пренебрегване на предписаното в разпоредбата на чл.351, ал.1 от НПК и то трябва да бъде разгледано. При реализирания инстанционен контрол настоящият състав не констатира очертаното от упълномощения защитник дерогиране на императивните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, при формиране на вътрешното убеждение на решаващия орган за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК - извършване на инкриминираното престъпление по чл.199, ал.2, т.3, вр. чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, вр.чл.20 от НК и неговото авторство. Протоколите за оглед на златарски магазин в [населено място] /л.22-35, т.1 от д.п.№432/2010г./ и на л.а. „марка” 155 с ДК № /л.36-43, т.1 от д.п.№432/2010г./, са съставени при стриктно съблюдаване на предписанията на чл.155 - чл.156 от НПК. На 18.08.2010г., през деня, непосредствено след осъществения от маскирани лица въоръжен грабеж на златни бижута от стопанисвания от търговско дружество „фирма.” обект, в присъствието на поемни лица, местопроизшествието /магазин №1-28, намиращ се на [населено място] е изследвано от компетентни длъжностни лица, при което е установено наличие на витрина със счупено предно стъкло и са иззети дактилоскопни, биологични и балистични следи. Впоследствие на същата дата, в [населено място] е открито и моторното превозно средство, с което според свидетелите-очевидци на престъпното посегателство се оттеглили похитителите, като при неговия оглед са инкорпорирани по надлежния ред находки от червено-кафеникава засъхнала материя на ръкохватката-подлакътник на задната дясна врата отвътре на автомобила и на задната му дясна седалка, в областта на предния ляв ъгъл, и един брой гилза. Визираните процесуално-следствени действия са обективирани в писмени документи с изискуемата се форма и нужните реквизити – време и място на осъществената процесуална дейност; имената, личните данни и подписите на участващите; и подробно описание на изследваните обекти и на установените веществени доказателства. Акцентираното от договорния адвокат на подсъдимия К. обстоятелство, сочещо на формалното присъствие на поемни лица при използвания способ за доказване, не намира съответна опора в депозираните в хода на проведеното въззивно следствие показания на Н. Р., Б. Б., И. К. и Р. Н.. С демонстриран професионализъм и проявен юридически усет Софийски апелативен съд задълбочено е обсъдил волеизявленията на посочените лица и внимателно ги е интерпретирал, съобразявайки спецификите в индивидуалните способности на всеки човек да отразява и възпроизвежда фактите от действителността и отчитайки изминалия продължителен период от коментираните събития до датата на разпита. Свидетелите Р. и Б. са категорични, че са участвали при извършения оглед на златарския магазин, видели са счупените витрини, поставянето на номера по земята и събирането на улики от полицаите, което било удостоверено в подписан от тях писмен документ. Убедително достоверни са твърденията на поемните лица К. и Н. по отношение на спомена им за разположението на процесния автомобил „марка”, около който имало полицейски служители с кучета, за показаните им гилзи и за положените от тях подписи на изготвените протоколи,чиято истинност не оспорват при предявяването Очертаните фактически данни опровергават сугестираните от защитата на подсъдимото лице съмнения за допуснати нарушения при реализираните процесуално-следствени действия, препятстващи възможността за използване на резултатите от тях, при разкриване на обективната истина в наказателния процес за извършване на престъплението и съпричастността на К. към него. Назначените и изслушани в хода на разследването медицинска и ДНК експертизи на веществени доказателства /л.12-15, т.2 от д.п.№432/2010г. ; л.8-11, т.2 от д.п.№432/2010г./ установяват наличие на човешка кръв по биологичните следи, иззети от рафт на витрина в магазин №1-28 на ”населено място” и от вътрешната страна на задната дясна врата на превозното средство, при осъществените на 18.08.2010 г. огледи, като ДНК профилът, определен за изследвания биологичен материал /кръв/ е идентичен, и напълно съвпада с този на подсъдимия. В коментирания смисъл, настоящият касационен състав не споделя релевираното възражение, че сравняването на иззетата червено-кафява материя от златарски магазин 1-28 в [населено място] и на л.а. „марка.” с ДК № е извършено на основата на материали, съхранявани в ДНК-база данни на МВР, които не са приобщени по делото, по предвидения в НПК ред. Използваният при сравнителния анализ клетъчен материал е иззет от устната кухина на Д. К., съгласно установения регламент в Наредба № І 3-1187 от 26.06.2007г. за реда за извършване на полицейска регистрация /отм./ и при стриктно спазване на разпоредбата на чл.146 от НПК представен от 09 РУ-СДВР, в хода на експертното изследване на веществени доказателства чрез ДНК метод. Изведеното заключение за авторството на инкриминираното деяние е подкрепено и от извършеното в досъдебната фаза на производството освидетелстване на Д. К. и от допуснатата съдебно-медицинска експертиза /л.59-60, т.1 от д.п. №432/2010г.; л.90-91, т.2 от д.п. №432/2010г./, от които е видно хирургически обработена на 20.08.2010 г. рана по вътрешно-страничната повърхност на дясната предмишница на лицето, диагностицирана като порезна травма. В контекста на изложеното несъстоятелни са доводите на адвоката на подсъдимия за нарушаване на чл.97, ал.1 от НПК при осъщественото на 21.08.2010г. „освидетелстване”, предпоставило процесуална негодност на изготвеното писмено доказателствено средство и довело до ограничаване на правото му на защита. Съгласно предписаното в цитираната норма, моментът, от който може да встъпи защитникът в наказателното производство е задържането на лицето/ от прокурора на основание чл.64, ал.2 от НПК или от съда като мярка за неотклонение - задържане под стража/, а когато то не е задържано, от привличането в качеството на обвиняем. Видно от материалите по делото извършеното на 21.08.2010г., в 13.00 часа, при условията на неотложност, освидетелстване /оглед на лице/, с изискуемото се съдебно одобрение, по време предшества процесуалното действие - привличане на К. като обвиняем, обективирано в предявен на 21.08.2010г., в 15.30ч. писмен акт. Последващи са и изготвените по чл.63, ал.1, вр.чл.64, ал.2 от НПК постановление на Софийска градска прокуратура за 72-часово задържане на Д. К. и искане за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство, определена от съответния съд на 24.08.2010г. По изискуемия се от закона процесуален начин са проверени и балистичните находки, констатирани и инкорпорирани чрез предвидения в чл.155-156 от НПК способ за доказване, които също допринасят за изясняване механизма на осъществяване на престъпното посегателство и сочат на участието на Д. К. в него. По експертен път е установено, че намерените в района на местопроизшествието осем броя гилзи и откритата в използвания от извършителите на престъплението л.а.„марка.” гилза, са отстреляни от едно и също оръжие./л.66 - л.70, т.2 от д.п. №432/2010г./. Компетентно са интерпретирани от съда и доказателствата, сочещи на количеството на инкриминирания предмет на посегателство, неговите индивидуализиращи белези и стойностните му параметри. Депозираното от управителя на ощетеното юридическо лице „фирма” Я. Т. и от продавач-консултанта в дружеството Д. К.; съпоставено с представената по делото счетоводна документация /отчетите на фискалната памет и аналитичната сметка за периода от април 2010г. до август 2010г.; договор за консигнация, сключен между "фирма” и „фирма”; свидетелство №, издадено от НАП, ТД-София, Лаборатория за контрол върху изделията от благородни метали; констативен протокол от 18.08.2010г. за извършена ревизия/; и намиращо категорична опора в съдебно-счетоводното и финансово-икономическото заключения, несъмнено очертава липсващите към 18.08.2010г. инкриминирани вещи - златни бижута, с тегло 822,46 грама, на стойност 44 412,84 лева към датата на престъпното деяние. Съвкупността от писмените и веществените доказателства, инкорпорирана по делото чрез реализираните на 18.08.2010г. от разследващите органи огледи, анализирана в корелираща взаимовръзка с фактическите данни, съдържими се в гласните доказателствени източници /свидетелските показания на Д. К., Д. Б., М. Е., С. С., Д. В., Ю. П., Д. П. и Я. Т./ и ценена при съблюдаване на обоснованите научни мнения на вещите лица, изготвили съдебните експертизи, с нужната степен на доказателствен интензитет обезпечава обвинението на прокурора за извършен на 18.08.2010г. въоръжен грабеж, с предмет на посегателство златни бижута, на стойност 44 412, 84 лева /в особено големи размери/, и за съпричастност на подсъдимия К. към престъплението. Не са налице и визираните в допълнението към касационната жалба недостатъци на въззивния акт, изразяващи се в противоречия относно фактите, значими за времето на извършване на престъпното посегателство и в липса на мотиви при доказателственото обсъждане. Атакуваното решение отговаря на изискванията на чл.339 НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в цитираната разпоредба законодателна воля обосновава правни изводи за установен стандарт на формата и съдържанието на акта. В обсега на възложената компетентност на въззивната инстанция при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствена позиция по релевираните оплаквания, базираща се на формираното въз основа на доказателствата вътрешно убеждение. Тези процесуални задължения са стриктно изпълнени от Софийски АС. След подробен анализ на приобщената по делото доказателствена маса въззивната инстанция е описала значимата за повдигнатото срещу Д. К. обвинение конкретика и очертала съображения по приложимото право, в рамките на които дала изчерпателен и компетентен отговор на доводите и възраженията на подсъдимия. Що се отнася до констатираната на л.3 от обстоятелствената част на атакувания съдебен акт неточност в годината на инкриминираното деяние /18.08.2009г./, същата съотнесена и ценена при съблюдаване на цялата фактология за престъпното посегателство, на интерпретацията на доказателствения материал по делото и на очертаните правни изводи, в обхвата на които неколкократно е посочено времето на извършване на престъплението - 18.08.2010г., индицира на допусната техническа грешка и не създава неясноти в обективираната воля на решаващия орган, предпоставящи упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.4, вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на Д. К. се субсумира от особената правна норма на чл.199, ал.2, т.3, вр. чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „Б”, вр.чл.20, ал.2 от НК. Грабежът е сложно престъпление, включващо две прояви /принуда и противозаконно отнемане на чужда вещ/, всяка от които сама по себе си осъществяваща състав на престъпно деяние, като дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна обществена опасност. При визираното съставно престъпление съотнасянето и зависимостта между отделните престъпни актове се изразява в това, че принудата е средство, начин и условие за извършване на кражбата, поради което и същата предхожда или се извършва едновременно с отнемането на вещта, освен в хипотезата на чл.198, ал.3 от НК /грабежоподобната кражба/, при която употребените сила и заплашване са предназначени за запазване владението върху откраднатата вещ. Използваната на 18.08.2010 година, от извършителите на престъпното посегателство против собствеността /Д. К. и неустановено по делото лице/, заплаха чрез произвеждане на изстрели и насочване на огнестрелното оръжие, носено от единия от участниците в грабежа, срещу Д. К. и Д. Б., за отнемане на намиращите се в магазин №1-28, находящ се на [населено място] златни бижута, с тегло 822,46 грама, на стойност 44 412,84 лева /в особено големи размери/, и последващите действия по прекъсване владението на собственика и установяване на трайна фактическа власт върху инкриминираните вещи, консумират обективните и субективни дадености на визирания в чл.199, ал.2, т.3, от НК състав, като с оглед предходните осъждания на подсъдимия деянието е квалифицирано при условията на опасен рецидив. В коментирания смисъл, при приетата за установена от съдебните инстанции фактология, обуславяща приложимото материално право, неиздържани са доводите на упълномощения адвокат на подсъдимия за престъпна несъставомерност на посегателството по чл.199, вр.чл.198 от НК, поради отсъствие на принуда с цел отнемане на инкриминирания предмет и обезпечаване на фактическата власт върху него, предпоставящо преквалификация на престъпното деяние по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б.”Б” от НК. Акцентираното обстоятелство, сочещо на съдържанието на адресираните от авторите на престъплението реплики към Д. К. и Д. Б. - „ Не гледайте, ще ви застреляме!”, интерпретирано в контекста на конкретиката на извършеното неправомерно деяние и на дегизировката на съпричастните към него лица /маскирани, с черни дрехи и черни шапки, покриващи главите с прорези за очите/, не обосновава твърденията на защитата за предприети действия за избягване на опасността от разпознаването им, а мотивира упражнена принуда при форма на заплаха за осъществяване на отнемането на процесните бижута, с намерение присвояване. Атакуваният акт е законосъобразен и в гражданскоправната част. Конституираното в качеството на граждански ищец юридическо лице „фирма" е легитимирано да встъпи в наказателния процес като страна и да претендира имуществена обезвреда от сочения за извършител на инкриминирания грабеж - Д. К.. По силата на сключен договор от 03.04.2010г. между „фирма” и „фирма”, консигнантът „фирма" приема срещу търговска отстъпка в размер на 20 % от продажната цена, от името и за сметка на доверителя /„фирма”/, да извърши реализация на 2 317,45 гр. златна бижутерия, 14 карата, проба 585, по цени на дребно, определени от доверителя, задължавайки се да изпълни възложената работа с грижата на добър стопанин и да пази стоката. Съгласно чл.7 от постигнатата двустранна сделка имуществената отговорност за опазването на бижутерията от благородни метали се поема изцяло от консигнанта, след получаването на процесните бижута от склада на доверителя, като това се отнася и за застраховането и риска от погиването на стоката, както и за всички застрахователни събития извън територията на доверителя. Очертаните обстоятелства обосновават изводи за настъпили в патримониума на консигнанта като съконтрахент по договора /„фирма”/ неблагоприятни последици - имуществени вреди от деликт, чието репариране е процесуално възможно да бъде реализирано чрез предявяване на граждански иск от пострадалия търговски субект срещу авторите на инкриминираното престъпление и уважаването му, по предвидения в чл.84-88 от НПК ред. Предложената аргументация мотивира настоящия състав да приеме липса на предпоставки по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, налагащи отмяна на атакувания акт на Апелативен съд-София и оправдаване на Д. К. по повдигнатото обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, съответно ревизия на решението чрез преквалификация на инкриминираното деяние в по-леко наказуемо престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, вр.чл.20, вр.чл.29 от НК и отхвърляне на гражданскоправната претенция, поради което в обсега на предоставената му компетентност не уважи подадената от подсъдимото лице жалба. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №391 от 28.12.2012г., постановено по внохд №245/12г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.