ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 133 София, 27.02.2020г. Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2097 по описа за 2019г. и приема следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокати А.Т. и С.Б. като процесуални представители на Б. В. П. от С. срещу въззивното решение на СГС от 11.Х.2018г. по в.гр.д. № 14998/2017г. Ответникът по жалбата ЧСИ А. Б. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат М.А. е заел становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Третото лице-помагач на ответника ЗАД „Алианц България“ не е заявило становище по касационната жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 20.VІ.2017г. по гр.д. № 42162/2013г. в осъдителната му част за сумата 5867.63лв., ведно със законната лихва от 20.І.2011г., и частично относно присъдените разноски и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от Б. Вл.П. срещу ЧСИ А.Б. иск за присъждане на 5867.63лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от извършен през м.януари 2011г. превод по банкова сметка на Д. П. на сума, събрана по изпълнително дело № 2/2011г., която сума следвало да бъде преведена на ищцата – взискателка по изпълнителното дело, ведно със законната лихва от 20.1.2011г. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че изп.д. № 2/2011г. е образувано по молба на ищцата чрез законния й представител Д. П. въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 2541/2007г. на СРС за присъдена издръжка /в размер на 200лв., считано от влизане на решението в сила – 22.ІІ2.2008г. до настъпване на основания за изменението или прекратяването й/, с решение по което /дело/ родителските права върху ищцата са предоставени на майка й Д. П. след развода с баща й В. П.; че на 19 и 20.І.2011г. въз основа на наложен от ответника запор на банкова сметка на длъжника В.П. по изпълнителното дело са преведени 7840лв., които са преведени по посочената от майката банкова сметка. Взето е предвид, че с оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба искът е с правно основание чл.441 ГПК за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия, изразяващи се в превод по банковата сметка на Д. П. на събраната по изпълнителното дело сума, която следвало да бъде преведена на непълнолетната взискателка – ищца. Като ирелевантни са оценени доводите във въззивната жалба във връзка с липсата на изчерпателен доклад относно наведените от страна на ищцата в първото по делото заседание твърдения, че сумата не е използвана по предназначение, т.е. в полза на непълнолетния взискател. Като неоснователни са оценени разсъжденията на първоинстанционния съд по отношение „възможността“ за съществуване на противоречие между интересите на детето и майката, обоснована с връчването на съобщението за прекратяване на изпълнителното дело на бащата – съобщението за това е връчено на бащата в качеството му на длъжник по изпълнението, а не като представител на дъщеря си /взискателката/. Като неоснователен е оценен изводът на първоинстанционния съд за нарушение от съдебния изпълнител на чл.129 ал.2 СК, задължаваща а при противоречие между интересите на родителя и детето да се назначава особен представител – по делото липсват доказателства за такива противоречия към момента на извършване на изпълнителните действия, за които се твърди, че са незаконосъобразни. Прието е, че дори и да са незаконосъобразни действията по образуване и водене на изпълнителното дело, те не обосновават вреди за ищцата, същите биха могли евентуално да осъществят състав на чл.441 ГПК спрямо длъжника по изпълнението. С оглед на това и предвид липсата на доказателства за извършени незаконосъобразни действия на ответника, довели до настъпването на вреда за ищцата, и на причинно-следствена връзка, претенцията е неоснователна. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: 1. допустимо ли е изпълнение на задължение за издръжка на непълнолетно лице да се извършва на родителя, упражняващ родителските права и допустимо ли е това изпълнение при изрично противопоставяне от непълнолетния кредитор по вземането за издръжка; 2. Длъжен ли е съдебният изпълнител да следи служебно за противоречиви волеизявления по изпълнителното дело на непълнолетния кредитор и родителят, упражняващ родителските права, и как следва да действа съдебният изпълнител при противоречиви волеизявления; 3. допустимо ли е родител, упражняващ родителски права, да образува и води изпълнително дело от името на непълнолетен кредитор без негово съгласие и законосъобразно ли е образуваното изпълнително дело по молба, подписана само от родителя, ако е законосъобразно , как следва да процедира съдебният изпълнител при изрично противопоставяне от страна на непълнолетния кредитор и следва ли той да прекрати изпълнителното дело при изрично противопоставяне/искане на непълнолетния кредитор; 4. Защитава ли се „висшият интерес на детето“ чрез изпълнението на парично задължение по банкова сметка на родителя, упражняващ родителските права, без съгласието на непълнолетното дете, причиняват ли се имуществени вреди при подобно изпълнение и в коя правна сфера на страна по изпълнителното дело настъпват те; 5. Задължен ли е съдебният орган да прилага чл.129 ал.2 СК при установено вероятно противоречие между интересите на непълнолетния кредитор по задължение за издръжка и родителят, упражняващ родителски права; 6.следва ли съдебният изпълнител да носи отговорност по чл.441 ГПК в случай, че преведе сума по задължение за издръжка на лице, различно от взискателя; 7. Доколкото съдебният изпълнител е обвързан от пределите на изпълнителния лист, необходимо ли е при издаването на изпълнителен лист по задължение за издръжка съответният съд да посочва изрично, че до навършване на непълнолетиеиздръжката се плаща по сметка на законния представител, а след навъшване на непълнолетие – по посочена от непълнолетното лице сметка след одобрение на попечителя, или това следва пряко от „л.2-4 ЗЛС, и длъжен ли е съдебният изпълнител да съобразява служебно разпоредбите относно правои дееспособността на лицата с оглед императивния им характер; 8. Доколко издаването на изпълнителни листове на основание охранителни актове, каквито са утвърдените споразумения за развод по взаимно съгласие, противоречи на правните принципи, доколко нарушението на тези принципи от страна на съда съставлява нарушение на чл.121 ал.2 КРБ; 9 с оглед осигуряване на защитата на правото на сигурност на личността какви са правомощията на ЧСИ да определя главницата и/или лихвата на подлежащо на принудително изпълнениуе вземане в случай, че то не е посочено с число в изпълнителния лист, допустимо ли е по молба на взискателя ЧСИ да уточнява, намалява, увеличава, умножава посоченото в изпълнителния лист число. Сочи се и очевидна неправилност на въззивното решение, обоснована с извод, че изпълнението е извършено на законния представител на непълнолетното дете, което било в очевидно противоречие с фактите по делото и закона, тъй като ищцата била навършила 14 години. ВКС намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по относимия към решаващия извод в атакуваното решение четвърти въпрос във втората му част, уточнен от съда: настъпват ли в правната сфера на непълнолетно дете вреди при принудително изпълнение на парично задължение за издръжката му чрез превод от съдебния изпълнител по банкова сметка на родителя, упражняващ родителските права, по който въпрос на настоящия състав не е известна практика. За касационното обжалване се дължи държавна такса в размер на 117.36лв., за представянето на доказателства за внасянето на която по сметката на ВКС в едноседмичен срок следва да бъде дадено указание на касаторката. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС ГК, ІІ състав, № 63079 от 10.Х.2018г. по в.гр.д № 14998/2017г. УКАЗВА на Б. В. П. от С. в едноседмичен срок от получаването на съобщението да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 117.36лв. д.т., както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще й бъде върната. Определението не подлежи на обжалване. Делото да се докладва за преценка на следващите се процесуални действия след изпълнение на указанието или след изтичането на срока за това. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: