5 Р Е Ш Е Н И Е № 57 София, 07 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2340/2013 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия П. И. П. срещу въззивна присъда № 3899/03.10.2013 г., постановена по ВНОХД № 132/2012 г. от Окръжен съд – Благоевград. С касационната жалба се претендира наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Оправеното искане е за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, жалбата се поддържа от защитник по съображенията, изложени в същата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първонистанционната присъда № 71/26.01.2012 г. г., постановена по НОХД № 1939/2008 г. от Районен съд – Петрич, подсъдимият П. е бил признат за невинен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 220, ал.1 от НК. С въззивния съдебен акт, постановен по протест на прокурора, първоинстанционната присъда е отменена и вместо нея подсъдимият П. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, а изпълнението е отложено с изпитателен срок от пет години на основание чл. 66, ал.1 от НК. Касационната жалба на подсъдимия е основателна, макар и не по изложеното в нея. При разглеждане на делото в първата инстанция е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Производството по делото е било образувано по внесен обвинителен акт в съда на 04.11.2008 г., с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия П. за престъпления по чл. 220, ал.1 от НК и по чл. 316 във вр. с чл. 309 от НК. С разпореждане от 20.11.2008 г. делото е било насрочено за 10.12.2008 г. От този момент насетне районният съд е провел множество съдебни заседания в периода от 10.12.2008 г. до 23.04.2010 г., в които съдебни заседания не е даден ход на делото по различни причини. В последно посоченото заседание е даден ход на делото, но не са извършвани каквито и да са действия по разглеждането му и отново съдебното заседание е отложено. Тук е мястото да се отбележи, че част от причините за отлагане на съдебните заседания изобщо не се вместват в основанията, посочени в разпоредбата на чл. 271 от НПК. В съдебното заседание, проведено на 12.07.2010 г., е даден ход на делото и ход на съдебното следствие. На 26.01.2012 г. е постановена първоинстанционната присъда. Делото е разгледано и решено от съдебен състав, състоящ се от един съдия. Инкриминираното деяние по чл. 220, ал.1 от НК е било извършено на 07.11.2002 г. (наказателното производство по обвинението по чл. 316 от НК е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК). Разпореждането на съдията –докладчик за насрочване на делото, както вече се каза, е постановено на 20.11.2008 г. Към този момент наказанието, предвидено за престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК, е до пет години лишаване от свобода. Със ЗИД на НК (ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г.) наказанието за това престъпление вече е определено като лишаване от свобода от една до шест години. Проследеното процесуално развитие на делото, съответно на законодателството, налага следните изводи : Съставът на съда, които има правомощие да се произнесе по въпросите, посочени в чл. 301 от НПК, е определен в нормите на чл.28 от НПК. Броят на съдиите и съдебните заседатели, който участват в съдебния състав, разглеждащ делото, е поставен в зависимост от тежестта на санкцията, предвидена за престъплението, предмет на обвинението. При решаването на въпроса за съответствието на съдебния състав с нормите на чл. 28 от НПК се изхожда от актуалната редакция на материалния закон. Когато в хода на образуваното наказателно производство настъпи законодателна промяна, въпросът за състава на съдебния състав се преценява при насрочване на делото, респ. при даване ход на делото в съдебно заседание. При тази преценка не се взема предвид евентуалното приложение на чл. 2 от НК, тъй като това е въпрос от кръга на тези, очертани в чл. 301 от НПК (виж, в този смисъл Р № 378/2013 г. на ВКС по н.д. № 1473/2013 г., ІІ н.о.). От посочените по – горе данни е видно, че от момента на насрочване на делото до даване ход на делото в съдебно заседание на 23.04.2010 г., съответно на съдебното следствие на 12.07.2010 г., е настъпила законодателна промяна, която не е съобразена от съда при формиране на съдебния състав. Към тези моменти за престъплението по чл. 220, ал.1 от НК е предвидена възможност за налагане на наказание от една до шест години лишаване от свобода. Тази санкция определя, че първоинстанционният съдебен състав, който ще разгледа и реши делото, следва да бъде формиран от съдия и двама съдебни заседатели – чл. 28, ал.1, т. 2 от НПК. Първонистанционният съд в нарушение на цитираната разпоредба е разгледал делото в състав от един съдия, което прави състава незаконен по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК. Посоченото нарушение не е констатирано от втората инстанция, която е била длъжна да стори това съгласно разпоредбата на чл. 314 от НПК – да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Отбелязването в новата въззивна присъда на приложимия материален закон (редакцията на чл. 220,ал.1 от НК към момента на извършване на деянието, предвиждаща наказание до пет години) не отстранява допуснатото нарушение от първата инстанция по съображенията, изложени по-горе. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в хода на първоинстанционното производство е допуснато абсолютно процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. Останалите доводи, съдържащи се в касационната жалба, не могат да получат сега отговор, предвид изхода на делото и основанието, на което се отменят съдебните актове. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 3899/03.10.2013 г., постановена по ВНОХД № 132/2012 г. от Окръжен съд – Благоевград. ОТМЕНЯ присъда № 71/26.01.2012 г. г., постановена по НОХД № 1939/2008 г. от Районен съд – Петрич. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Петрич от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.