О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 285

гр. София, 05.07.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1348/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Бардгруп“ ЕООД със седалище в [населено място], представлявано от управителя К. К., срещу разпореждане № 183 от 09.05.2022 г. на съдията - докладчик по ч. т. д. № 1016/2021 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без уважение молбата на „Бардгруп“ ЕООД за освобождаване от внасяне на държавна такса по подадена от дружеството частна жалба вх. № 1602/17.02.2022 г.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и за уважаване на молбата за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е постановено в противоречие с принципа за ефективност по чл.4, § 3 от Договора за ЕС, с гарантираното от чл.6, § 1 ЕКПЧОС право на справедлив процес, с практиката на ЕСПЧ и на Съда на ЕС, според която националните процесуални разпоредби във връзка с дължимите държавни такси правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на частноправните субекти от правото на ЕС, поради което при прилагането им следва да се отчете за какво се дължи таксата, нейния размер и дали тя е непреодолима пречка за достъпа до правосъдие. Излага оплаквания, че в конкретния случай не е извършена преценка на посочените критерии и на въздействието на извънредното положение във връзка с разпространението на Ковид-19 върху дейността на дружеството, което е от значение за извода дали внасянето на държавна такса съставлява непреодолимо препятствие за достъпа до правосъдие.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното :
Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
С определение от 19.01.2022 г. по ч. т. д. № 1016/2022 г. състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е върнал като просрочена подадената от „Бардгруп“ ЕООД частна жалба срещу постановено по делото определение от 29.06.2021 г. за оставяне без разглеждане на частна касационна жалба срещу определение по ч. гр. д. № 1824/2020 г. на Апелативен съд - София. В срока за обжалване на определението е подадена частна жалба вх. № 1602/17.02.2022 г., която е оставена без движение с указания за представяне на доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. На 23.03.2022 г. по делото е постъпила молба от „Бардгруп“ ЕООД с искане за освобождаване от задължението за внасяне на такса поради наличие на предпоставките по чл.620, ал.5 ТЗ. С разпореждане от 30.03.3022 г. на съдията - докладчик молбата е оставена без уважение и повторно са дадени указания за внасяне на дължимата такса в размер на 15 лв. В срока за внасяне на таксата „Бардгруп“ ЕООД отново е поискало да бъде освободено от внасяне на държавна такса с твърдения, че дружеството изпитва финансови затруднения поради световната пандемия от Ковид 19.
С обжалваното разпореждане № 183/09.05.2022 г. съдията - докладчик от Първо отделение на Търговска колегия при ВКС е оставил молбата на „Бардгруп“ ЕООД за освобождаване от такса без уважение, след като е преценил, че не са налице основания за освобождаване на дружеството от заплащане на такса в минимално предвидения за всички възможни нормативно определени държавни такси в производствата по ГПК размер от 15 лв. В мотивите към разпореждането е анализирана практиката на Съда на ЕС относно освобождаването от държавна такса на юридически лица - страни в съдебните производства, в случаите, когато националните правни уредби на държавите членки на ЕС не предвиждат такава възможност, и са обсъдени подробно изведените в нея критерии за преценка дали внасянето на таксата ще представлява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Като е съобразил размера на дължимата такса - 15 лв., обстоятелството, че дружеството - жалбоподател не е обявено в несъстоятелност, крайната цел на предприетото обжалване - признаване на правен интерес за обжалване на определение за недопускане на конституирана по делото подпомагаща страна за встъпи главно в производство по предявен срещу дружеството осъдителен иск, липсата на доказателства, че едноличният собственик на капитала на дружеството не може да набави необходимите парични средства за заплащане на таксата, както и отсъствието на доказателства за твърдяното неблагоприятно въздействие на пандемията от Ковид 19 върху дейността на дружеството, съдията - докладчик се е произнесъл, че молбата за освобождаване от държавна такса е неоснователна, и е оставил същата без уважение.
Обжалваното разпореждане е правилно.
В разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е предвидена процесуална възможност за освобождаване от задължение за внасяне на държавни такси по граждански дела на физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да заплатят изцяло или частично дължимата такса. Действащото в Република България законодателство не урежда аналогично на предвиденото в чл.83, ал.2 ГПК основание за освобождаване от държавна такса на юридическите лица и конкретно на търговските дружества - страни в гражданския процес. В практиката на ВКС /определение № 285/05.07.2019 г. по ч. т. д. № 1234/2019 г. на I т. о., определение № 193/24.04.2019 г. по ч. т. д. № 810/2019 г. на I т. о., определение № 141/20.02.2019 г. по ч. т. д. № 52/2019 г. на II т. о., определение № 122/12.02.2019 г. по ч. т. д. № 114/2019 г. на II т. о., определение № 427/13.11.2020 г. по ч. т. д. № 1925/2020 г. на I т. о., определение № 170/15.04.2020 г. по ч. т. д. № 209/2020 г. на ІІ т. о., определение № 524/30.07.2019 г. по ч. т. д. № 908/2019 г. на ІІ т. о. и др./ е възприето разрешението, че според гарантираното с чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 от Х. на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите - членки свободен избор на средства за постигане на тази цел; Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, освен ако не се касае за спор относно нарушаване на правото на Европейския съюз; Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет спор за нарушаване правото на ЕС или искът/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните законови хипотези, предвиждащи освобождаване от държавна такса, внасянето на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК, тъй като по силата на изричната разпоредба на чл.83, ал.2 ГПК съдът може да освободи от държавна такса поради липса на достатъчно средства за заплащането й само страна - физическо лице.
Правната възможност юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса по водено от/срещу него дело извън изрично предвидените в закона случаи е обсъждана в практиката на Европейския съд по правата на човека, който се е произнесъл с решения /напр. решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България, решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша/, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в т. ч. и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така, че правото на достъп да не накърнено в самата си същност; Факторите, които се преценяват от гледна точка на тази съразмерност, са размер на таксите според специфичните за случая обстоятелства, платежоспособност на юридическото лице, стадий на производството, в който е наложено ограничението във връзка с таксата. В подобен смисъл е и произнасянето на Съда на ЕС в решение от 22 декември 2010 по дело С - 279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12, решенията по дела С-69/14 и С-571/16, в които е прието, че „принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 на Х. на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не се изключва възможността юридически лица да се позоват на него и че предоставената в приложение на този принцип помощ може да обхваща по-специално освобождаването от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат; В това отношение националният съд трябва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата му същност, дали са насочени към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел; В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото; За да прецени пропорционалността, националният съд може да вземе под внимание разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие; Националният съд може по-специално да вземе под внимание положението на юридическите лица, най - вече правноорганизационната им форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата”.
Цитираната практика е съобразна от съдията - докладчик по ч. т. д. № 1016/2021 г., постановил обжалваното с частната жалба разпореждане. От мотивите към разпореждането е видно, че съдията - докладчик се е придържал към възприетите от Съда на ЕС критерии и след преценка на факторите, които имат значение за основателността на подадената молба, правилно е приел, че в конкретния случай търговското дружество - частен жалбоподател не е обосновало наличието на основание за освобождаване от задължението за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 15 лв. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло извода в разпореждането, на първия състав, че заплащането на държавна такса в минималния за всички производства по ГПК размер от 15 лв. не съставлява непреодолимо препятствие за гарантирания от ЕСПЧ и ХОПЕС право на достъп до съд. Частният жалбоподател е търговец и доколкото не твърди и няма доказателства да се намира в производство по несъстоятелност, би следвало по правило да осъществява присъщата за всеки търговец стопанска /търговска/ дейност и да реализира приходи от нея, позволяващи му да покрие разхода за държавна такса на стойност 15 лв. Твърденията в молбата за освобождаване от такса, наведени и в частната жалба, че дружеството е финансово затруднено да заплати таксата поради неблагоприятното отражение на пандемията от Ковид 19 върху търговската му дейност, не са подкрепени с никакви доказателства, а препращането към чл.155 ГПК във връзка с тяхното доказване е правно несъстоятелно. Дори тези твърдения да са верни, нелогично е да се поддържа, че действащо търговско дружество не разполага с 15 лв., за да заплати дължимата държавна такса във връзка с подадена от него частна жалба. Както правилно е отбелязано в мотивите към обжалваното разпореждане, частният жалбоподател не твърди, че физическото лице - едноличен собственик на капитала не може да осигури средства за заплащане на таксата. Персоналният характер на ЕООД несъмнено предполага лична заинтересованост от страна на последния от положителен за дружеството изход от делото, който интерес включва и подпомагане на дружеството при изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса за разглеждане на подадената частна жалба, ако то действително е затруднено да я внесе. Освобождаването от внасяне на държавна такса на юридически лица - страни в гражданския процес, е допустимо по изключение, когато от доказателствата по делото може да се направи обоснован извод, че страната не разполага с достатъчно парични средства за заплащане на таксата и не може да ги набави, за да реализира гарантираното й право на достъп до съд. В случая не може да се направи извод в този смисъл, поради което отказът за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на дължимата в производството по ч. т. д. № 1016/2021 г. на ВКС, Търговска колегия, държавна такса в размер на 15 е законосъбразен.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 183 от 09.05.2022 г., постановено от съдията - докладчик по ч. т. д. № 1016/2021 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без уважение молбата на „Бардгруп“ ЕООД за освобождаване от внасяне на държавна такса по подадена от дружеството частна жалба вх. № 1602/17.02.2022 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :