Р Е Ш Е Н И Е № 303 гр. София, 27.05.2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми февруари, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА ПАНЕВА ПЛАМЕН ДАЦОВ при секретаря Г.Иванова и в присъствието на прокурор И.Симов, като разгледа докладваното от съдия Дацов наказателно дело №142/2024 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл.420, ал.1, пр.1 вр. чл.422, ал.1, т.3 НПК и е образувано по искане на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура – Варна за възобновяване на ВНОХД№768/2021 година по описа на Окръжен съд – Варна като по този начин се отмени постановеното решение по горецитираното дело от 09.02.2023 година, с което е изменено решението на състав на Районен съд - Варна от 14.06.2021 година по НОХД№920/21 година. Мотивите към процесното искане на окръжния прокурор са свързани с това, че са налице визираните предпоставки в чл.78А, ал.7 НК, където изрично е отбелязано, че разпоредбите уреждащи освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ когато се касае за множество престъпления не се прилагат. В случая, според депозираното искане, са налице новоразкрити обстоятелства, които не са били известни на решаващия съдебен състав и, които са от съществено значение за делото, а именно съществуващата реална съвкупност обявена с влязла в сила присъда по НОХД№3275/2023 година, с която състав на Районен съд – Пловдив е признал Д. за виновен и за други престъпления. При това положение, според посоченото в искането за възобновяване, освобождаването на Д. от наказателна отговорност по реда на чл.78А, ал.1 от НК по първото дело се явява незаконосъобразно понастоящем, макар и към момента на постановяването на съдебния акт да е било в рамките на закона. В съдебно заседание представителят на ВП предлага искането да бъде уважено като мотивите му подкрепят изложеното в искането на окръжния прокурор. Осъденият Г. В. Д. не се явява, като за негов процесуален представител е назначен служебният защитник – адв.К. от САК. Адв.К. моли искането да бъде оставено без уважение, тъй като от една страна към момента на постановяване на първия съдебен акт не е било известно това обстоятелство свързано с множественост на престъпленията, от друга страна е налице противоречие в искането между обстоятелствена част, където се предлага възобновяване на производството пред районния съд, докато в диспозитива това на пред окръжния съд и на трето място защитникът е на мнение, че окръжният прокурор няма процесуални правомощия в този случай да поиска възобновяване, тъй като с оглед твърденията в искането става въпрос за хипотезата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основания за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. То е процесуално допустимо, но неоснователно по следните съображения: На първо място, с оглед възраженията на служебния защитник, следва да се отбележи, че при наличието на постановени съдебни актове на първа и въззивна инстанция, на проверка по реда на глава XXXIII подлежи въззивният съдебен акт. От материалите по делото е видно, че първоинстанционното съдебно решение №212/14.06.2021 година постановено по НОХД№920/2021 година по описа на Районен съд – Варна, влязло в сила на 26.10.2021 година по протест на варненската районна прокуратура е било разгледано от състав на Окръжен съд – Варна, където по образувано въззивно наказателно дело №768/2021 година с Решение №217/26.10.2021 година е изменен първоинстанционният съдебен акт като е наложено, освен вече определеното от решаващата инстанция по реда на чл.78А, ал.1 НК административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева, но и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца като е потвърден в останалата му част. В тази връзка, проверката относно основанието по чл.422, ал.1, т.3 НПК, следва да се извършва с оглед въззивно постановения съдебен акт и макар да се наблюдава известно противоречие между посоченото в мотивната част като искане, а именно за възобновяване на решението на районния съд и това в заключителната част с искане за решението на окръжния съд, това по никакъв начин не може да се приеме като съществено процесуално нарушение, тъй като от цялостния прочит на въпросното искане става ясно, че същото е насочено именно към възобновяване на въззивното решение още повече, че в самата мотивна част е конкретизирано, че се отнася именно за ВНОХД№768/2021 година по описа на Окръжен съд – Варна. На второ място, нормата на чл.422, ал.1, т.3 НПК фиксира две основания за възобновяване – чрез разследване да са разкрити обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил решението и същите да имат съществено значение за делото. От обстоятелствената част на направеното искане става ясно, че окръжният прокурор счита, че фактът, който не е бил известен на Окръжен съд – Варна е наличието на реална съвкупност, която е станала публична едва с влязла в сила присъда по НОХД№3275/2023 година по описа на Районен съд – Пловдив. Придържайки се към фактологията, то така описаната последователност е налице, тъй като при постановяването на първото решение както на районен съд – Варна, така и на окръжно ниво въпросната съвкупност не е била част от правния мир. От друга страна, следва в конкретния случай да се анализира, дали така нареченото „неизвестно обстоятелство“ е било вследствие на „разследване“, за да се прецени покрити ли са принципните критерии за това в нормата на чл.422, ал.1, т.3 НПК. Наличието на влязла в сила присъда по НОХД№3275/2023 година по описа на Районен съд – Пловдив е краен съдебен акт по предвидения в НПК ред. Тоест, това е обстоятелство, което е издирено и представено пред настоящия съд от прокурора, който има правомощия да извършва разследване или отделни действия по разследването по смисъла на чл.46, ал.2, т.2 НПК и чл.242, ал.3 НПК. В множество свои решения ВКС е имал възможност да отбележи, че процесуалното съдържание на термина разследване, така както го е отбелязал законодателят в чл.422, ал.1, т.3 НПК, не е ограничено до разследването в рамките на досъдебното производство по глава седемнадесета от НПК. Това е така, тъй като смисълът на тази процесуална правна норма е да бъде един последващ способ даващ възможност чрез новоразкрити обстоятелства да се гарантира реализирането, макар и на по-късен етап, на обективната истина и по този начин да се обезпечи стабилитет на правната система чрез обезпечение на справедлив процес. Именно поради тази възможност относимите факти и обстоятелства могат да бъдат разкрити освен в рамките на друго наказателно производство, но и при съответна прокурорска проверка като в тази връзка ВКС се е произнесъл с много решения - Решение №288/23.09.2015г. по НД №944/2015г. на трето НО, Решение №103/09.06.2016год. по НД№355/2016 година на първо наказателно отделение, Решение №162/08.06.2017 година по НД№431/2017 година на второ наказателно отделение, Решение №78/28.02.2011 година по НД№34/2011 година на първо наказателно отделение и други. Тоест, в случая може да се приеме, че са налице действия на компетентните органи по изясняване на релевантни факти, извършени, по реда и при условията на НПК в рамките на съдебното производство пред Районен съд – Пловдив. По съществото на спора от данните по делото се установява следното: С Решение №212/14.06.2021 година постановено по НОХД№920/2021 година по описа на Районен съд – Варна, влязло в сила на 26.10.2021 година, Г. В. Д. е признат за виновен в това, че на 14.07.2020 година е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК. Същият на основание чл.78А, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева. По протест, състав на Окръжен съд – Варна е образувал въззивно наказателно производство с №768/2021 година по описа на същия съд, като с Решение №217/26.10.20121 година е изменил съдебния акт на първоинстанционния съд като допълнително е наложил наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца. Впоследствие с присъда №202/14.09.2023 година по НОХД№3275/2023 година в сила от 30.09.2023 година Д. е признат за виновен в това, че в периода октомври 2019 год. - януари 2021 година е извършил престъпление по чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. Наложено му е наказание от 1 година „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години. С оглед на така представената фактология правилно окръжният прокурор на Варна е отбелязал, че съпоставяйки датите на осъществяване на деянията и датите на влизане в сила на съдебните актове се констатира, че двете гореописани престъпления се намират в съотношение на реална съвкупност едно с друго. На следващо място в контекста на чл.78А, ал.7 НК следва да се има предвид, че посочената разпоредба е ограничителна по съдържание, предвид изчерпателното посочване на основанията за неприлагане на института, сред които са и случаите на множество престъпления, извършени след 13.10.2006 година. Според тълкуването, „множество престъпления“ е особена форма на осъществяване на престъпна дейност, която е налице, когато деецът извърши едновременно или последователно не едно, а две или повече престъпления, при които, с оглед реализираните или не осъждания за отделни посегателства, са възможни две хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила присъда за нито едно от тях, или новото престъпление да е извършено след като деецът е вече осъден с влязла в сила присъда за друго предходно престъпление като в този смисъл е Тълкувателно решение №2/21.10.2010 година по тълкувателно дело №2/2010 година на ОСНК, ВКС. В контекста на споменатото и с оглед обстоятелството, че разглежданата норма на чл.78А, ал.7 НК е ограничителна, то тя следва да се тълкува и буквално, а не разширително. Именно поради тази причина законодателят когато е използвал понятието „множество престъпления“ е имал предвид такива, които са включени в обема на конкретно възведеното обвинение и се отнасят до същото производство. Аргумент в тази посока са и нормите на чл.116, ал.1, т.12 НК и чл.131НК. В конкретния случай възниква резонният въпрос, дали при наличието на това ново обстоятелство е допустимо възобновяване на производството? Настоящият състав прецени, че при положителен отговор на този въпрос би се стигнало до несигурност в правния мир, което не е смисълът на тази законодателна промяна приета със ЗИДНК, ДВ, бр.75/2006 година. Друг аргумент в тази насока е, че преразглеждайки основанията и фактологията, които са били налице по съответното дело в един по-късен момент и давайки възможност за възобновяване, тъй като е налице промяна в съдимостта на лицето, то това ще доведе до много сериозно недоверие свързано с разклащане на правния ред и сигурност на влезлите в сила съдебни актове. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че законодателят под възникване чрез разследване на нови обстоятелства е имал предвид всички онези, които имат отношение към същността на спора като доказателства, които не са били известни на съда и имат значение за съществото на спора, свързано с разкриване на обективната истина. В случая, влязъл на по-късен етап в сила съдебен акт, който променя правния статус на дееца не е обстоятелство, което може да послужи за възобновяване, тъй като по този начин необосновано ще се утежни правното положение на дееца, преди по отношение на него да има влязъл в сила съдебен акт, който установява съставомерността на деянието и неговата виновност, тоест до този момент лицето се води неосъждано, което от своя страна, ако не се възприеме като аргумент ще влезе в противоречие с презумпцията за невиновност на обвиняемото лице. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Окръжния прокурор при Окръжна прокуратура – Варна за възобновяване на ВНОХД№768/2021 година по описа на Окръжен съд – Варна, с което е изменено решението на състав на Районен съд - Варна от 14.06.2021 година по НОХД№920/21 година, на основание чл.422, ал.1, т.3 НПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Троянов Подписвам решението по н.д. № 142/2024 г. на Върховния касационен съд, ІІ н.о. с особено мнение по решаващия въпрос за основателността на искането на Окръжния прокурор на Варна. Считам искането за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК за основателно, а решението на мнозинството от съдебния състав за неправилно и постановено по целесъобразност. 1. Съгласно чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК наказателното дело се възобновява, когато чрез разследване се разкрият обстоятелства (или доказателства), които не са били известни на съда, постановил съдебния акт (присъда, решение, определение) и тези обстоятелства имат съществено значение за делото. Основанието за възобновяване е въведено в интерес на закона (за правилното му прилагане) и целѝ да не допусне оставането в сила на съдебни актове, с които е допуснато нарушение на материалния закон или съществено нарушение на процесуалните правила. Влезлият в сила съдебен акт е постановен съобразно обема от обстоятелства, изяснени към момента на неговото постановяване. Новоразкритите след влизането в сила на съдебния акт обстоятелства (и доказателства) могат да имат съществено значение за вече приключилото наказателно производство, когато променят фактическите или правните изводи на съда, т.е. – отнасят се до въпроси по съществото на делото. Разглежданото основание за възобновяване е обективно и не се дължи на пропуски в работата на съда (или поне такива не се изследват). Ако порокът се дължи в резултат на извършената от съдебния състав процесуална дейност по делото, то основанието за възобновяване би било друго – по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. По правило, основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 1 – 4 и 6 НПК не се съдържат в наказателното дело, за което се иска възобновяване. 2. При постановяване на решение № 212 от 14.06.2021 г. по н.о.х.д. № 920/2021 г., с което осъденият Г. Д. е освободен от наказателна отговорност по чл. 78а НК, Варненският районен съд не е имал информация (сведение) по делото, че разглежданото от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с 342, ал. 1 НК е извършено в реална съвкупност с друго престъпление – по чл. 206, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК, което е било предмет на разглеждане по друго наказателно производство – н.о.х.д. № 3275/2023 г. на Пловдивския районен съд. Осъждането с присъда № 202/ 14.09.2023 г., влязла в сила на 30.09.2023 г., не е било известно на Варненския районен съд, чието решение е постановено по-рано и е влязло в сила на 26.10.2021 г. 3. В конкретния случай, неправилно е приложен материалният закон по чл. 78а, ал. 1 НК, тъй като в ал. 7 се забранява деецът да бъде освободен от наказателна отговорност за деяние, извършено в условията на множество престъпления (съвкупност или рецидив). Обективно, осъденият Г. Д. е осъществил противозаконна дейност от множество престъпления – двете деяния по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с 342 НК и по чл. 206, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК са извършени при реална съвкупност по смисъла на чл. 25 във вр. с чл. 23 НК. 4. Единствената възможност за поправяне на нарушението по НК е удовлетворяване на искането на окръжния прокурор. Затова и той е направил своевременно (в 6 месечния срок) искане за утежняване на положението на осъдения, изпълнявайки стриктно служебните са правомощия. Искането е основателно, защото са налице всички процесуални предпоставки по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, разгледани по-горе. 5. Неправилно мнозинството от съдебния състав тълкува чл. 78а, ал. 7 НК и влага съдържание, което нормата всъщност няма – че законодателят под понятието „множество престъпления“ е имал предвид такива, които са включени в обема на конкретно възведеното обвинение и се отнасят до същото производство“ (стр. 3 от решението на ВКС). Никъде в чл. 78а, ал. 7 НК отрицателната предпоставка не е ограничена до броя на наказателните производства. Законът ясно посочва институтът на множество от престъпления, като препраща към правната уредба на раздел ІV от глава втора на общата част на НК: чл. 23 – 25 НК (съвкупност от престъпления) и чл. 27-30 НК (рецидив). Ето защо считам, че мнозинството от състава неправилно тълкува материалния закон и му придава значение, обвързано от процесуалната дейност на разследващите органи, т.е. – ако обвинението по делото е за престъпление, формално отговарящо на критериите по чл. 78а, ал. 1, б. „а“ НК, но не са събрани данни за други висящи наказателни производства (няма информация, че престъплението е в съвкупност с други) или не са събрани данни за други влезли в сила съдебни актове (няма информация, че престъплението е извършено в рецидив), тогава съдът не прилага забраната по чл. 78а, ал. 7 НК, а дори по-късно да се установи противното, отказва да възобнови делото и да поправи нарушението на закона. 6. Наведеният на с. 3 от съдебното решение на ВКС аргумент за правната конструкция по чл. 116, ал. 1, т. 12 и чл. 131, ал. 1, т. 6 НК не е удачен, тъй като в тези случаи реалната съвкупност е възведена като по-тежко квалифициращ признак на убийството и на умишлената телесна повреда. Докато институтът по чл. 78а НК е инструмент за освобождаване на дееца (подсъдимия) от наказателна отговорност за извършено от него нетежко престъпление и не се прилага в случаите на съвкупност с други престъпления и на рецидив. Както при квалифицираните състави, посочени по-горе, така и при забраната на чл. 78а, ал. 7 НК, приложението им не е ограничено само до едно наказателно производство (макар от гледище на доброто правосъдие това да е препоръчително). Но дори и материалният закон да е нарушен, възможността за неговото поправяне е предвидена чрез института на възобновяване на наказателни дела по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. А тъкмо тази възможност е отказана с решението на ВКС. 7. На последно място, мнозинството от съдебния състав не излага убедителни аргументи защо отказва да удовлетвори искането на окръжния прокурор по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Наведеният довод, че с възобновяването „би се стигнало по несигурност в правния мир“ е несъстоятелен. С влизането им в сила съдебните актове придобиват стабилитет и стават изпълними. Но именно породи поводите, изчерпателно уредени в чл. 422, ал. 1 НПК, законодателят е предвидил института на възобновяване на наказателни дела, който е извънреден способ за проверка на влезлите в сила съдебни актове. Недоверието и разклащането на правния ред и сигурност, за които пише на с. 4 от касационното решение, се създават с незаконосъобразната съдебна практика. По изложените съображения подписвам решението с особено мнение. Бисер Троянов