Ключови фрази
Ползване на неистински или преправен документ * съкратено съдебно следствие * маловажен случай

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

580

 

С  о  ф  и  я, 29 декември 2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  14  д е к е м в р и  2009  година в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА

                                                                          НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

 

при участието на секретаря Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев

изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски

касационно наказателно дело № 608/2009 година.

 

Производството е по жалба на защитника на подсъдимата С. Д. Й. от София против нова въззивна присъда № 301 от 26.06.2009 г., постановена по ВНОХД № 232/2009 г. на Окръжен съд-Благоевград, която се атакува с доводи по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. Иска се отмяната й и оправдаване на подсъдимата по предявеното й обвинение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и моли въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Подсъдимата С. Й. чрез защитника си адв. Р. Владимиров от САК в писмено становище поддържа жалбата си и искането за оправдаване по предявеното й обвинение.

 

Върховният касационен съд провери новата въззивна присъда в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 356/25.02.2008 г., постановена по НОХД № 1000/2007 г. Разложкият районен съд е признал подсъдимата С. Д. Й. от София за невинна в това на 16.03.2007 г. в Разлог съзнателно да се е ползвала от неистински официален документ с цел да получи имотна облага, като от нея за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност и е оправдана по предявеното й обвинение по чл.316 вр.чл.308 ал.3 вр.ал.2 пр.4-то вр.ал.1 от НК.

По протест на Районна прокуратура-Разлог така постановената оправдателна присъда е била отменена с решение № 359/17.11.2008 г. по ВНОХД № 264/2008 г. от Благоевградския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с конкретни указания по приложението на закона за отстраняване на констатирано съществено нарушение на процесуалните правила.

При новото разглеждане на делото от Районен съд-Разлог с присъда № 544/19.02.2009 г. по НОХД № 870/2008 г. по описа на съда подсъдимата С. Й. отново е призната за невинна и оправдана по така предявеното й обвинение.

Новопостановената оправдателна присъда е била протестирана от представителя на Районна прокуратура-Разлог с оплаквания за незаконосъобразността й като последица отново от допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извеждане на правно значимите факти по делото и следващите се правни изводи и поради неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна присъда по предявеното на подсъдимата обвинение.

С въззивната присъда № 301 от 26.06.2009 г., постановена по ВНОХД № 232/2009 г. на Окръжен съд-Благоевград атакуваната първоинстанционна присъда е отменена и подс. Й. е призната за виновна и е осъдена за престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.3 вр.ал.2 пр.4-то вр.ал.1 от НК, като при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК й е наложено наказание “пробация” за срок от 6 месеца при ангажиране на пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и 2 – “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител”, както и тази по т.5 – “поправителен труд” с 10% удръжки от трудовото й възнаграждение в полза на Държавата, за срок от 6 месеца за всяка една от тях.

С касационната жалба на защитника на подсъдимата се навеждат като основания за неправилност на новата въззивна присъда тези по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, като се претендира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон и отмяната й с признаване на подсъдимата за невинна и оправдаване по предявеното й обвинение поради липса на извършено от нея престъпление.

 

Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

При протекло съкратено съдебно следствие по чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК подсъдимата Й. е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила за тях да не се събират доказателства. Както във въззивното производство, така и в касационната жалба не се оспорва надлежната подкрепа на така признатите от нея правно релевантни факти от предмета на доказване по делото, но се възразява срещу правните изводи на окръжния съд деянието й да е съставомерно като престъпление по чл.316 от НК.

Досежно касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, след пространно теоретично изложение как необосноваността, макар и да не е касационно основание, прераства в съществено процесуално нарушение при формиране на вътрешното съдийско убеждение по извеждане на фактите от кръга на тези по чл.102 от НПК, се прави твърде общият извод щото в конкретния случай те не били “резултат от задълбочен анализ на целия събран по делото в хода на процеса доказателствен материал”, без обаче да се навеждат каквито и да е доводи относно за кои от тези факти не са събрани необходимите доказателства. Всъщност, от тези възражения следва пълно неразбиране на института на съкратеното съдебно следствие във варианта, приложен по делото. При хипотезата по чл.371 т.2 от НПК, подсъдимият с помощта на з. признава изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява за тези факти да не се събират доказателства, а съдът, за да тази хипотеза, е длъжен да направи извод, че самопризнанието е достатъчно подкрепено от надлежно събрани доказателствени материали и да постанови, че тези факти ще залегнат в мотивите на присъдата му, т.е. той няма как да допусне претендираното нарушение на процесуалните правила, щом като признатите от дееца факти следват, и по правилата на формалната и житейска логика, от събраната на досъдебното производство доказателствена основа. Въззивният съд с основание е посочил кое особено съществено обстоятелство от признатите от подс. Й. е било пренебрегнато от районния съд, което е повлияло да постанови оправдателна вместо осъдителна присъда (позовавайки се и на ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, т.8 пр.2). Този извод на съда не се оспорва в касационната жалба, както и че това обстоятелство е категорично установено от събраните гласни доказателствени средства, както и останалите факти по делото от значение за разкриване на обективната истина за извършеното от касаторката, като е отговорил на всички наведени му от нея доводи относно наличието или не на пропуски при провеждането на процеса пред първата инстанция. Поради това ВКС намира, че визираното касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК не е налице.

Въззивният съд е изложил законосъобразни съображения и защо деянието на подсъдимата е съставомерно, и не само като престъпление по чл.316 от НК. Изразявайки учудването си от пренебрегнатите от обвинението действия на подсъдимата по завършване изготвянето на официалния документ за удостоверяване на придобита квалификация от св. К, безспорно направено с цел получаване на уговорената имотна облага, съдът е приел, че Й. следва да понесе отговорност в рамките на предявеното й обвинение за ползването му, загдето го е предоставила на последната, за да получи от нея остатъка от договорената сума, съобразявайки и тълкуванието, дадено в ППлВС № 3/82 г. по н.д. № 12/81 г. на ВС. Оттук нататък, дали св. К би ползвала документа е без всякакво значение. Доколкото обвинението е и за ползване на неистински официален документ, то без значение е верността или не на отразената в него информация, в случая в качеството му на удостоверителен документ. Съдът е дал верен отговор и защо не може да се приеме наличие на доброволен отказ на подсъдимата от довършване на престъплението, дори и това, за което е обвинена или следва да отговаря за опит в извършване на това престъпление. Още по-малко е могло да бъдат упрекнати органите на МВР в пренебрегване на задължението им да пресичат извършването на престъпления, особено при данните по делото за бурната деятелност на Й. да снабдява лица от района с документи за придобита квалификация, което също е останало извън внесеното й в съда обвинение. И друг пък ВКС е имал възможност да посочи, че деецът следва да бъде оправдан само тогава, когато обстоятелствата по делото не сочат на извършването на каквото и да е престъпление, но не и тогава, когато те, извън предявеното му обвинение, по които той се е защитавал, очертават състав на друго, понякога и по-тежко престъпление. Поради това ВКС намира, че в случая окръжният съд не е нарушил закона, като е признал подс. Й. за виновна в извършването на престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 от НК и не е налице касационното основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК, поради което не може да бъде удовлетворено искането на касаторката да бъде призната за невинна и оправдана по така предявеното й обвинение. Обсъден е и въпросът за това дали се касае за маловажен случай и с основание доводите на жалбоподателката са били отхвърлени, тъй като действията й засягат не само обществените отношения относно документооборота, но пряко рефлектират върху сферата на услугите и туризма, а и засягат и тази относно придобиването на съответна квалификация и доколко е налице ефективен контрол върху тази дейност. И в тази насока липсва незаконосъобразност при осъждането на подс. Й. , като наложеното й наказание е съобразено с протеклата процедура по глава 27 от НПК и съответства на обществената опасност на деянието и дееца.

Намесата на касационната инстанция обаче е необходима в друга посока. Преди постановяване на въззивната присъда е настъпила промяна в закона – чл.42б ал.1 от НК, в сила от 01.06.2009 г., относно пробационната мярка “задължителна регистрация по настоящ адрес”, като е добавено “в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично”, което въззивният съд е следвало да съобрази при налагане на тази възпитателна мярка. То обаче може да стане и в настоящето производство при сравнение на допълнителната разпоредба и тези, които уреждаха изпълнението на тази мярка – чл.141 от ЗИН(отм.) и чл.207 ал.1 от ППЗИН вр.§ 6 от ПЗР на ЗИНЗС, като по-благоприятно за подсъдимата и периодичността бъде определена в рамките на минималната законова на тази задължителна пробационна мярка. В останалата част обжалваната присъда следва да остане в сила.

 

Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 и 3 от НПК

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 301 от 26.06.2009 г., постановена по ВНОХД № 232/2009 г. на Окръжен съд-Благоевград, като ОПРЕДЕЛЯ периодичност на пробационната мярка “задължителна регистрация по настоящ адрес” на наложеното наказание “пробация” на подсъдимата С. Д. Й. - два пъти седмично.

ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата част.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: