Р Е Ш Е Н И Е № 764 София, 28.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 26 октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1883/2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 577/10 от 24.06.2010г. по касационна жалба на М. П. Г., Б. М. П. и С. Л. Г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 04.12.2008г., постановено по гр.д.№ 251/2006г. на С. градски съд, поправено с решение от 18.03.2009г. в частта, с която е отменено решение от 16.07.2004г. на СРС, постановено по гр.д.№ 11689/2003г. и вместо това са уважени исковете на М. П. Г., Б. М. П. и С. Л. Г. по чл. 97, ал.1 от ГПК /отм/ и чл. 108 от ЗС до размер общо на 228/1080 ид.ч. от имот 2489 /нов/, 2502 и западната част на имот 2507 с площ 317 кв.м. и е отменен н.а.№ 196/1993г., с който е признат М. П. С. за собственик на имот от 2 дка. над размер 792/1080 ид.ч. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – 89 от ЗН, процесуални нарушения, поради това, че съдът неправилно е квалифицирал претенцията по чл. 76 от ЗН като такава за нищожност на договора, вместо за прогласяване на относителна недействителност съобразно изложеното в обстоятелствената част на предявения инцидентен установителен иск. Ответницата по касация Ц. Б. С., П. М. С., А. Х. С., Ц. Б. С. оспорват касационната жалба с доводи, че е необоснован извода за наличие на идентичност между имотите, предмет на иска и имотите, принадлежали на наследодателката на ищците Б. С.. Излагат доводи, че имотите са принадлежали на друг наследодател – З. Б., поради което не са преминали в патримониума на наследниците на Б. С., поради което не могат да претендират части от тях и да искат обявяване за относително недействителна на основание чл. 76 от ЗН на сделката дарение между М. П. С. и К. Г. В.. Останалите ответници не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на С. градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна.. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното: С решение № 471/214 от 03.01.1994г. на ПК е възстановено правото на собственост на наследници на Б. Б. С., починала на 26.02.1948г. върху ливада от 2 дка, находяща се в строителните граници на[населено място], Д., съставляваща имот 3446 в м. “Трайковата” по заявление на М. С.. Той се е снабдил с констативен нот. акт № 196,т.VІІ/03.06.1993г. /преди отмяната на първото решение от 1993г. със същия номер за възстановяване на собствеността./ и се е разпоредил с н.а. № 7,т.LLVІ / 17.08.1993г. в полза на К. Г. В. с 1/5 ид.ч. от този имот. На 21.02.2000г. е извършена доброволна делба между наследниците на З. Б. К., починала на 04.08.1953г. / майка на Б. С./ без участието на ищците, които също са нейни наследници, поради което е прието, че тази делба е нищожна на основание чл. 75, ал.2 от ЗН. Предмет на делбата е имот с площ 3862 кв.м., съставляващ имот 2489, за който изрично е вписано в договора за доброволна делба, че е идентичен с имот 3446 по кадастралния план от 1939г. Ливадата от 2 дка, възстановена на наследници на Б. С. е част от този имот, получен от Ц. Б. С., П. М. С., А. Х. С. и малолетната Ц. Б. С. по дял ІІ с площ от 2,053 дка./, формиран от част от имот 2489 и дял ІІІ с площ 400 кв.м., който е получен от К. В.. На 01.03.2000г. Ц. Б. С. продава на П. М. С. своята 1/3 ид.ч. от имот с площ 2053 кв.м., съставляващ част от имот 2489. На 17.03.2000г. е извършена нова доброволна делба на получилите дял ІІ, като този дял е разделен на два дяла, получени съответно от П. М. – имот с площ 1369 кв.м. и от А. С. и малолетната Ц. С. - имот с площ 684 кв.м.. Съдът е анализирал тези два договора и скиците към тях и СТЕ и е приел, че е налице идентичност между имота, възстановен на наследници на Б. С. и имоти 2489 нов, 2502 и западната половина от имот 2507 с площ 317 кв.м. Съдът обаче е определил квотите на страните по чл. 38 от отменения ЗН без да съобразява нормата на чл. 89 от ПР на ЗН. Не е приета относителна недействителност на основание чл. 76 от ЗС за сделката, оформена с н.а. № 7,т.LLVІ от 17.08.1993г. с която М. П. С. дарява на К. В. ½ ид.ч. от ливадата от 2 дка, защото не е формулиран такъв петитум, а искането по инцидентния установителен иск е за прогласяване нищожност. Материално правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК е за приложението на чл. 89 от ПР на ЗН. С обжалваното решение не е приложена нормата на чл. 89 от ЗН, като е прието, че квотите от наследството на Б. С., починала на 26.02.1948г. следва да се определят по отменения ЗН. В Р № 1181 от 15.01.2008г. по гр.д.№ 331/2007г. на ВКС І гр.о., Р №3110/31.10.2006г. по гр.д.№ 1824/2005г. на ІVа гр.о. на ВКС. Р № 715/17.07.2007г. по гр.д.№ 663/2006г. на ВКС ІV гр.о., с предмет спор за други имоти, оставени в наследство от същата наследодателка Б. С. е прието, че наследствените квоти следва да се определят по новия ЗН, съгласно нормата на чл. 89 от действащия ЗН. Настоящият състав намира за правилно второто становище. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ПЗР на Закона за наследството (обн. 1949 г.) по наследства, открити след 16 октомври 1944 г., до влизането на този закон в сила / 29.04.1949г./, наследственият дял на низходящите и на съпругата се определя съгласно разпоредбите на новия ЗН. Тази разпоредба е съобразена с приетата на 16.10.1944г. Наредба-закон за изравняване правата на лицата от двата пола /ДВ бр. 227/16.10.1944г./ и цели премахване различието при определяне правата на двата пола при наследяването, установени с разпоредбите на чл. 21 и 38 от стария Закон за наследството. С тези текстове се поставя в зависимост от пола на наследниците не само делът на съпругата и низходящите, но и на съпруга, когато низходящите са двама и по-малко и са от различен пол (чл. 38 от стария ЗН). С оглед идеята вложена в този текст - да се премахне неравенство между половете при наследяване, макар изрично да се сочи в нормата как се определя наследствен дял на “съпругата”, законодателят е имал предвид и преживелия съпруг. Така за наследства, открито след 16.Х.1944 г., при определяне на наследствения дял се прилага новият Закон за наследството не само за съпругата, но и за съпруга. По въпроса за правната квалификация на инцидентния установителен иск по чл. 76 от ЗС не е допуснато касационно обжалване. Този въпрос обаче ще се разгледа като правоизклучващо възражение на ищците, тъй като той има значение за определяне на квотите, в която част производството е висящо пред настоящата инстанция. Действително сделката оформена с н.а. № 7,т.LLVІ от 17.08.1993г. с която М. П. С. дарява на К. В. ½ ид.ч. от ливадата от 2 дка, не е нищожна. Съобразно задължителната практика на ВКС /т.1 от ТР № 1/2004г. на ОСГК./ тя е относително недействителна по отношение на заявилите това искане ищци. М. С. се е разпоредил с част от наследствен недвижим имот преди да е прекратена съсобственоста върху него, поради което правните последици от тази сделка по отношение на ищците няма да се зачетат на основание чл. 76 от ЗН. При това разрешение на поставения материално правен въпрос, правата на ищците от наследството, оставено от Б. С., починала на 26.02.1948г. следва да се определят по новия ЗН. Тъй като с влязлата в сила част от решението на СГС е прогласена нищожността на делбите от 21.02.2000г. и от 17.03.2000г. на основание чл. 75, ал.2 от ЗН, при определяне на квотите, съдът не зачита вещно правното действие на тези делби, както и от приетата за относително недействителна сделка дарение в полза на К. В... Съобразно приетото по-горе, синът М. П. С. и съпругът П. С. М. получават по ½ ид.ч. от наследството на Б.. П. С. М. сключва втори брак на 30.06.1948г. с втора съпруга В. С., от брака, с която има три деца – И. П. С., М. С. и М. П. Г.. Той умира на 17.03.1973г. и неговата ½ ид.ч. се разпределя между преживялата съпруга В., сина му от първия брак М. и трите им деца от втория брак – Иллия М. и М., като всеки от тях получава по 1/10 ид.ч. Втората съпруга В. почива 1989г. и нейната 1/10 ид.ч. се разпределя по равно между децата от втория брак И., М. и М. и С. Л. Г. – дъщеря на В. от първия й брак, като всеки от тях получава по 1/40 ид.ч. Така частите на И., М. и М. са общо по 5/40 ид.ч., С. получава 1/40 ид.ч., а М. П. придобива 24/40 ид.ч. / ½ ид.ч. + 1/10 ид.ч./. М. П. С. умира като разведен на 03.05.1993г. и дела му от 5/40 ид.ч. се наследява от ищеца Б. М. П. – единствен син. Делът на М. П. С., починал на 26.09.1994г. в размер на 24/40 ид.ч. /предвид относителната недействителност на дарението/ се разпределя между преживялата го съпруга Ц. и синовете му П. М. С., и Б. М. С., като всеки получава по 8/40 ид.ч. С н.а. № 25,т.І от 01.03.2000г. майката Ц. С. продава на сина си П. М. С. своята 1/3 от получения по делбата от 21.02.2000г. имот от 2053 дка., т.е. тя е разпорежда с цялата своя част. Така към този момент той има 16/40 ид.ч. Тази сделка е между съсобственици и за нея не се прилага чл.76 от ЗН, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2004г. на ОСГК. След смъртта на Б. С. през 1996г., неговата съпруга А. С. и дъщеря му Ц. Б. С. получават по 4/40 ид.ч. И. П. М. почива на 20.06.1998г. като женен за В. Г. М., с която брака им е бил сключен на 27.10.1974г. но без деца. На основание чл. 9, ал.2 от ЗН, неговите 5/40 ид.ч. се разпределят между преживялата съпруга /не участваща в производството/, която получава 2/3 от 5/40 ид.ч., т.е. 10/120 ид.ч. /равняващо се на 60/720 ид.ч./. Другата 1/3 от 5/40 ид.ч., т.е. 5/120 се разпределя по правилото на чл. 8, ал.3 от ЗН, като едноутробната сестра С. и едноутробния син М. /респективно неговите низходящи, съгласно чл.10,ал.2 от ЗН/ получават половината от дела на родните брат и сестра М. и М. /респектимвно сина му Б./. М. и Б. получават по 5/360 ид.ч., а С. и низходящите на М. П. С. /П. и Ц./ – по 5/720 ид.ч. Синът на М. - П. М. получава 5/1440 ид.ч., колкото и дъщерята на Б. Ц.. Като се прибавят към квотите, получени по наследство от брата И. П. получените по-горе квоти, правата на ищците по предявените петиторни искове са следните. М. П. Г. и Б. М. П. получават от наследството от Б. С. общо по 50/360 ид.ч., което е равно на 100/720 ид.ч. / 5/40 + 5/360/ , а С. Л. Г. – 23/720 ид.ч. /1/40 +5/720/ Това са правата, за които следва да се считат уважени предявените петиторни искове. С н.а.№ 196/1993г. М. П. С. е признат за собственик на имот от 2 дка. С въззивното решение този нот. акт е отменен на основание чл. 431, ал.2 от ГПК /отм/ за частта над размер 792/1080 ид.ч. от предмета му. Както вече се посочи, към момента на издаването на този нот. акт М. П. С. е притежавал 24/40 ид.ч., което приведено под един знаменател с горните квоти е 432/720 ид.ч. В частта над този размер от предмета му следва да се отмени посочения нот. акт. /Тази част е наследена в последствие от наследниците му, като П. и Ц. /внучка/ наследяват и 5/720 ид.ч. общо от И. П., съобразно казаното по-горе/ Неоснователно е възражението на ответниците по касация за липса на идентичност и конкретно, че част от процесните имоти са формирани не само от ливадата от 2 дка, възстановена на наследници на Б. С., а са включени и части от имоти, възстановени на нейната майка З. Б. К., починала на 04.08.1953г. - след дъщеря си Б.. По спогодба от 25.05.1932г., вписана през 1946г. са поделени съсобствени имоти между З. Б. К., дъщеря й Б. и други съсобственици. Ливадата от 2,5 дка, получена в самостоятелният дял от Б. става нейна собственост и се наследява от нейните наследници без да се прилагат правилата за наследяване по право на заместване. Затова е без значение, че дъщерята е починала преди майката. От СТЕ се установява, че възстановената ливада от 2 дка не е била заснета като самостоятелен имот по плана от 1939г., но от това не следва, че наследниците на Б. са изгубили правата върху него. При извършване на делбата от 21.02.2000г. наследниците на З. К. са включили и са делили и възстановения имот от 2 дка на наследници на Б. С., като част от целия имот 3446 с площ 3863 кв.м., заснет по плана от 1975г. като имот 2489, а по плана, изготвен 1993г. – като имот 1265. Тези имоти по трите плана са идентични по площ и форма според вещото лице. При делбата от 21.02.2000г.страните са се съобразили с това, че на наследниците на Б. е възстановен имот от 2 дка, макар той да не е бил заснет със самостоятелен номер, а да е част от посочения имот с по-голяма площ, идентичен по трите плана. Полученият дял ІІ от Ц. Б. С., П. М. С., А. Х. С. и малолетната Ц. Б. С. с площ от 2,053 дка./, формиран от част от имот 2489 и дял ІІІ с площ 400 кв.м., получен по дарение от К. В. покриват възстановената ливада на наследници на Б.. Затова по отношение на имотите, за които са уважени петиторните искове, решението не следва да се отменя. С настоящото решение предвид неправилното приложение на материалния закон, съдът отменя решението на въззивната инстанция само в частта за квотите, за които са уважени исковете за собственост и за размера, до който е отменен констативния нот. акт, с който М. П. С. е признат за собственик. В останалата част решението следва да се остави в сила. Съобразно този резултат, на касаторите следва да се присъдят деловодни разноски съобразно уважената част в размер на 2000 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 04.12.2008г., постановено по гр.д.№ 251/2006г. на С. градски съд, поправено с решение от 18.03.2009г. само в частта, с която са определени квотите на ищците М. П. Г., Б. М. П. и С. Л. Г. по исковете по чл. 97, ал.1 от ГПК /отм/ и чл. 108 от ЗС до размер общо на 228/1080 ид.ч. от имот 2489 /нов/, 2502 и западната част на имот 2507 с площ 317 кв.м. и е отменен н.а.№ 196/1993г., с който е признат М. П. С. за собственик на имот от 2 дка. над размер 792/1080 ид.ч. от предмета му и вместо това постановява: ОПРЕДЕЛЯ квотите на ищците М. П. Г., Б. М. П. и С. Л. Г., за които са уважени исковете по чл. 97, ал.1 от ГПК /отм/ и чл. 108 от ЗС както следва: За М. Г. – 100/720 ид.ч. За Б. М. Палвов – 100/720 ид.ч. За С. Л. Г. – 23/720 ид.ч. ОТМЕНЯ констативен нотариален. акт № 196,т.VІІ/03.06.1993г. на софийски нотариус с който М. П. С. е признат за собственик на имот от 2 дка. за квота над 432/720 ид.ч. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА Ц. Б. С., родена на 26.12.1940г. П. М. С., А. Х. С., Ц. Б. С., родена на 06.04.1991г. С. В. Г., П. В. Л., Д. С. М., Б. М. Д., В. Д. С., Т. Д., В. Б. Д., П. М. Л., В. М. Л., Д. М. Л., Росица С. Д., Г. В. В., Н. В. Г., А. Р. Б., Е. Г. В., С. П. Г., Ц. П. Г.-Д., К. Б. С., Радослав Б. В., М. П. Д., Е. Б. Д., М. Б. Г. да заплатят на М. П. Г., Б. М. П. и С. Л. Г. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 2 000 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: