Р Е Ш Е Н И Е № 213 София, 29 май 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на девети април, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно дело № 49 / 2012 год. Производството е образувано по жалба на подс. С. А. А. депозирана чрез неговия защитник, срещу въззивно решение № 448а от 22. 11. 2011 година, постановено по ВНОХД № 1011 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр. София. С жалбата поддържана и в съдебно заседание, се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, като се правят алтернативни искания: да бъдат отменени съдебните актове и подсъдимият да бъде оправдан, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр. София в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда № 197 от 22. 06. 2011 год., постановена по НОХД № 754 / 2011 год. по описа на Софийския градски съд, подсъдимия С. А. А. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му били наложени наказания - „лишаване от свобода” за срок от шест години и десет месеца, както и „глоба” в размер на 12 000 лева. Със същата присъда, подс. А. бил признат за виновен и в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1от НК, за което отново при условията на чл. 54 от НК му били наложени наказания - „лишаване от свобода” за срок от една година, както и „глоба” в размер на 2 000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 във вр. с ал. 3 от НК, на подсъдимия било наложено общо най-тежко наказание – „лишаване от свобода” за срок от шест години и десет месеца, както и „глоба” в размер на 12 000 лева. Било постановено, подс. А. да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим, в затвор, като на основание чл. 70, ал. 7 от НК, същия следвало да изтърпи отделно и неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода” наложено му с присъда № 81 от 03. 05. 2006 год. постановена по НОХД № 33 / 2005 год. по описа на Окръжен съд – гр. Хосково, изменена с присъда от 20. 02. 2007 год. постановена по ВНОХД № 510 / 2006 год. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив, в размер на четири месеца и 11 дни. С атакуваното решение № 448а от 22. 11. 2011 година, постановено по ВНОХД № 1011 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр. София, първоинстанционната присъда била потвърдена. Вследствие на сторената съвкупна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, Апелативен съд – гр. София и Софийския градски съд, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършените престъпления, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по фармакологичната, химико-физическата и дактилоскопната експертизи, приобщените писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е проведена от съдилищата по фактите, при съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възражението на защитата, свързано с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянията не следва да бъде споделяно. По делото са налице в достатъчна степен такива /в частност показанията на свид. О., К., У. и Х./, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество. Извършените от подсъдимия А. престъпления са правилно квалифицирани и обосновано е било прието, че същите са осъществени при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Апелативен съд – гр. София изключително аргументирано е отговорил на доводите на защитата на подсъдимия свързани с правилността и законосъобразността на постановения първоинстанционен акт /наведени междувпрочем по същество и в касационната жалба/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Въззивната инстанция е извършила собствен анализ на установената по делото доказателствена съвкупност, като релевантните факти са били детайлно обсъдени и следва да бъде споделен извода, че същите обуславят съставомерност на деянията осъществени от касатора, като материалния закон извън всякакво съмнение е приложен правилно. При това положение, не са налице основанията на чл. 354, ал. 1, т. 2, изр. 2-ро във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, за отмяна на постановените актове и оправдаване на подсъдимия, тъй като посочената хипотеза в случая не е налице – подсъдимия не е осъден за несъставомерни деяния. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон. Не е допуснато и нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Въззивният съд е обсъдил съвкупността от отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност на подсъдимия, подробно отчетени съобразно отделните деяния. Наложените на касатора наказания за извършените престъпления като вид и размер, не очертават признака „явна несправедливост” по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като очевидно съответстват на обществената опасност на деянията и дееца и същевременно са в унисон с целите на специалната и генералната превенции визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Ето защо, имплицитното искане за смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимия, не може да бъде уважено. Правилно съдилищата също така, са отчели, че предпоставките на чл. 70, ал. 7 от НК в конкретния случай са налице, тъй като подс. А. е извършил инкриминираните деяния в изпитателния срок на предсрочно условно си освобождаване, поради и което обстоятелство, същия следва да изтърпи отделно неизтърпяната част от предходно наложеното му наказание „лишаване от свобода”. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че жалбата на подс. А. се явява неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение. Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 448а от 22. 11. 2011 година, постановено по ВНОХД № 1011 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр. София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.