Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 885                                       София, 19.11.2009 година                                                               В ИМЕТО НА НАРОДА                                  Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:        Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                         Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                                           ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                           при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 2768 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. Б. от гр. Г. срещу решение №63 от 28.02.08г. по гр.д. №912/07г. на Великотърновския окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване срещу извода на въззивния съд, че първата инстанция е постановила недопустимо решение, като се е произнесла по непредявен иск по чл.28, ал.3 /отм./ от СК, вместо по предявения иск по чл.21, ал.1 от СК /отм/. Ответникът в производството – И. Г. Б. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. С определение №374 от 30.09.08г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпросите за разграничаване на исковете по чл.21, ал.1 от СК /отм./ и чл.28, ал.3 от СК /отм./, както и как следва да се процедира, когато при иск по чл.21, ал.1 от СК /отм./ съдът приеме, че има само частична трансформация на лично имущество. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Е. А. Б. е предявила срещу И. Г. Б. иск по чл.21, ал.1 от СК /отм./ - поискала е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че тя е изключителен собственик на придобитото по време на брака им жилище, находящо се в гр. Г., ул."Хан К. ; №5, вх. В, ет.5, ап.13, тъй като то е дадено в обезщетение за отчужден неин личен имот, придобит преди брака, а разликата от 2066 лв. до пълната стойност на отстъпеното в обезщетение жилище е дарена лично на нея от родителите и. С решение №577 от 25.07.07г. по гр.д. №1809/06г. Горнооряховският районен съд е уважил частично този иск - признал е за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1414809/219696 ид.части от процесния апартамент, в резултат на преобразуване на сумата от 7748,09лв. - дадена в обезщетение за нейния отчужден имот, придобит преди брака, както и на сумата от 6400лв., получена по дарение от родителите и. За разликата до пълния предявен размер искът е отхвърлен с мотив, че ищцата не е установила произхода на сумата от 7813,87лв. до пълната стойност на процесното жилище и по презумпцията на чл.19, ал.3 от СК /отм./, съответната идеална част от него е семейна имуществена общност. С обжалваното в настоящото производство решение състав на Великотърновския окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото на районния съд за ново произнасяне по предявения иск. Приел е, че районният съд е определил по-голям дял от общото имущество на ищцата, с което се е произнесъл по непредявен иск по чл.28, ал.3 от СК /отм./. Въззивното решение е неправилно. То не е съобразено с практиката на ВС и ВКС, посочена в определението по чл.288 от ГПК, че когато при иск по чл.21, ал.1 от СК /отм./ се установи само частична трансформация на лично имущество, съдът е длъжен да се произнесе по чл.21, ал.2 от СК /отм./, като определи идеалната част от имота, съответстваща на преобразуваното лично имущество на съпруга-ищец. Районният съд е процедирал в съответствие с тази практика и е постановил допустимо решение. Неправилно въззивният съд е приел, че признавайки за лична собственост на ищцата идеална част от процесния апартамент, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл.28, ал.3 от СК. Не е направено разграничение между исковете по чл.21, ал.1 и чл.28, ал.3 от СК /отм./. Не е преценено, че искът по чл.28, ал.3 от СК е конститутивен, предявява се в срока по чл.30 от СК /отм./, има за предмет определяне на по-голям дял от общото имущество на съпрузите, а не само от една тяхна вещ; по-големият дял е поради значително по-големия принос на единия от съпрузите, в сравнение с приноса на другия, докато искът по чл.21 от СК /отм./ е установителен, няма предвиден срок за предявяването му и неговият предмет е установяване на трансформация на лично имущество в придобита по време на брака по възмезден начин конкретна вещ. Липсата на разграничение между двата иска е довела в случая до неправилния извод, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл.28, ал.3 от СК /отм./. Въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение. Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.1, пр.3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на I ГО,   Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №63 от 28.02.08г. по гр.д. №912/07г. на Великотърновския окръжен съд. ВРЪЩА делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: