Р Е Ш Е Н И Е № 219 С о ф и я, 07 януари 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 н о е м в р и 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 881/2019 година. С касационна жалба от защитника на подсъдимия С. И. С. от [населено място], област София адв.Кр.Г. от САК се обжалва решение № 271 от 25.06.2019 г. по ВНОХД № 308/2019 г. на Софийския апелативен съд с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и алтернативни искания за отмяната му и оневиняване на подсъдимия по предявеното му обвинение или намаляване на размера на наложените му наказания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частната обвинителка Г. Л. Б. и повереникът й адв. Вл.К. оспорват основателността на жалбата и изразяват становище за оставяне в сила на въззивното решение. Подсъдимият С. и защитникът му адв.Г. поддържат жалбата и молят да бъде уважена съобразно отправените в нея алтернативни искания. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 215 от 18.09.2017 г. по НОХД № 1399/2017 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия С. И. С. от [населено място], област София град за виновен в това, че на 28.10.2016 г. в [населено място], област София при управляване на МПС – лек автомобил марка „С.”, модел „К.”, с рег.№ е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходката Е. М. Б. от същото село и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 2 години и 3 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпълнение с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, като на основание чл.343г от НК го е лишил от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 2 години и 3 месеца от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 1 709,02 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Е.Б. от САК с оплаквания за нейната необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното му кумулативно наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, със съответните последици от това. С решението си, предмет на настоящата касационна проверка, Софийският апелативен съд е изменил обжалваната присъда, като я е отменил в частта досежно приетото за допуснато в пряка причинна връзка с реализираното ПТП нарушение и на правилото по чл.116 от ЗДвП и е оправдал подсъдимия за това нарушение, намалил е размера на наложените му наказания от 2 години и 3 месеца лишаване от свобода и лишаване от право по чл.343г от НК на 1 година и 6 месеца и на двете наказания и я е потвърдил в останалата част. В касационната си жалба защитникът адв.Г. навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при извеждане на правно значимите факти и неправилно приложение на материалния закон, довело до несправедливото осъждане на подзащитния му и до явна несправедливост на определеното му, макар и намалено по размер кумулативно наказание с алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оневиняването му от касационната инстанция или намаляване на размера на наложените му наказания. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в законоустановения срок, от страна в процеса с право на жалба, против подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК въззивен съдебен акт, поради което е допустима, но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Извън преписването на диспозитива на осъдителната присъда, изложените ненужни теоретични постановки за характера на касационната проверка, на касационните основания и правомощията на касационната инстанция, в жалбата си защитникът продължава да поддържа виждането си за наличие на предпоставките за приложението на чл.15 от НК с искането за оневиняване изцяло на подзащитния му за допуснатото ПТП с причиняване на смъртта на 81-годишната пешеходка Ел.Б.. Въпреки цитираната съдебна практика в тази насока той не обосновава това си виждане с приетите за установени факти по делото. Тези доводи са били наведени и пред въззивния съд и са получили убедителен и законосъобразен отговор. Правилно апелативният съд се е доверил на изводите на двете КМАТЕ, научно обосновали в изследването си и категорично защитили изводите си относно скоростта на движение на управляваното от подс.С. МПС, видимостта на водача към пострадалата от началния момент на стъпването й на пътното платно и начина на придвижването й отляво надясно спрямо посоката на автомобила, както и механизма на увреждането й. Те са разяснили какъв метод на изследване са приложили, използваните данни от протокола за оглед и измерванията на местопроизшествието, от повредите по автомобила и причинените на Е.Б. травматични увреждания в пряка причинна връзка с последвалата й смърт. Това е позволило на въззивния съд на свой ред да възприеме заключението на експертите като способ на доказване при осъществената обстойна проверка на достоверността на обясненията на подсъдимия и да откаже доверие в онези им части, които са в разрез със събраните по делото доказателства. Именно въз основа на обективния им всестранен и пълен анализ съдът е възприел подс.С. да е управлявал автомобила си макар и с разрешената за населеното място скорост от 50 км/ч, която обаче след разминаването с автобуса от градския транспорт и добитата видимост към пострадалата пешеходка от началния момент на предприетото от нея пресичане на уличното платно при спокоен ход не я е намалил, при техническа възможност да предотврати нараняването на Б. при своевременното й възприемане като опасност за движението му със съответната адекватна реакция. ВКС намира, че въззивният съд е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, няма преиначени или пренебрегнати доказателства и доказателствени средства, проверил е и е съобразил както обвинителните, така и оневиняващите подсъдимия, поради което не е допуснал визираните в жалбата нарушения на изискванията на чл.14 и чл.107 от НПК при формиране на вътрешното си убеждение по извеждане на правно релевантните факти, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Не е допуснато и неправилно приложение на материалния закон. Доводите на защитника за приложение на хипотезата на чл.15 от НК са неоснователни. Апелативният съд законосъобразно е отрекъл деянието на подс.С. да бъде прието като случайно, обосновавайки се с несвоевременната му реакция на възникналата вън от опасната му за спиране зона предвидима и обективно видима опасност за движението му от предприелата отляво надясно спрямо посоката му на движение пресичане на уличното платно възрастна пешеходка Ел.Б.. Защитникът е цитирал извлечения от редица решения от еднопосочната практика на ВС и ВКС, които в случая са неприложими именно защото са в разрез с установените по делото факти от кръга по чл.102 от НПК. И друг път ВКС е имал основание да поясни, че възприемането на предвидима опасност за движението е част от дейността по управляване на автомобила, пряко свързано с изпълнение на задължението на водача при обективна възможност да стори това (да я възприеме) и да отреагира с намаляване на скоростта или дори да спре, но да предотврати настъпването на ПТП и при доказана такава техническа възможност е налице нарушение на правилото на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП. В случая подс.С. добре е познавал тази отсечка от пътя към местоработата му, често е преминавал оттам, знае за спирката на обществения транспорт и се е разминал на метри от нея с потеглилия автобус, като е следвало да предвиди реалната опасност от поява на пресичащи в близост до спирката пешеходци. ВКС в практиката си често е напомнял, че такава опасност съществува не само край попътните спирки, но и край спирките в насрещното движение, което изисква заострено внимание на водачите на МПС в тази зона. Всички тези съображения са дали възможност на въззивния съд да утвърди допуснатото от подс.С. нарушение на правилото на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП като запълващо бланкетния характер на нормата на чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК. Приложен е законът, който е следвало да бъде приложен, като в тази насока не са наведени противни доводи от жалбоподателя. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за намеса на ВКС, още по-малко при установените факти – да оправдае подсъдимия. Не е налице и явна несправедливост на намалената по размер кумулативна санкция на подсъдимия и касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Апелативният съд на свой ред е обсъдил всички налични смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства и с основание е отдал превес на смекчаващите, като е намалил чувствително размера и на двете предвидени в закона наказания. В този им размер те са достатъчни за постигане на целите на чл.36 от НК. Не са изложени в жалбата съществени доводи за явната несправедливост на наказанието съобразно разпоредбата на чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК, което да налага смекчаване наказателната съдба на подс.С.. Жалбата на защитникът му като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 271 от 25.06.2019 г., постановено по ВНОХД № 308/2019 г. от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :