Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 128

София, 08.01.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Емилия Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1210 /2020 година
Производството е по чл. 290 ГПК
С решение № 239 от 31.10.2018 г. по гр.д.№ 211/2017 г. на РС-Девин е признато на основание чл. 193, ал.2 ГПК, че декларация № 700 от 03.03.1986 г., в частта относно подписа на Ч. Ч. Б. под № 1 е неистински документ и я изключва от доказателствата по делото в тази част. Признато е за установено по отношение на ответниците К. О. Т. и А. М. Т., че ищците Д. Д. А. и Ю. Х. Н. са собственици на 53 кв.м. с триъгълна форма, включени в очертанията на ПИ № .... г., колорирани в жълт цвят в скицата на л. 245 от делото и, че в кадастралната карта /КК/, одобрена 2010 е допусната грешка, изразяваща се в това, че тази площ неправилно е заснета в очертанията на имот ...., собственост на ответниците, вместо в очертанията на ПИ ...., собственост на ищците.
По въззивна жалба, подадена от ответникът К. О. Т., решението на РС е отменено частично с решение № 255 от 20.06.2019 г. по гр.д.№ 5/2019 г. на Смолянски окръжен съд. С диспозитива е отменено решението в частта, с която е признато за установено, че ищците са собственици на частта, колорирана в червено, с триъгълна форма, находяща се под северозападния ъгъл на пристройката към сградата на ответника К. Т. по същата скица № 2 на л. 245 от делото на РС и че в КК от 2010 г. на [населено място] е допусната грешка при отразяване на имотната граница между ПИ № .... и ПИ № ...., „като грешно част от съсобственият имот ПИ № ...., оцветена в жълто на комбинираната скица към заключението на вещото лице по повторната СТЕ / л. 245 по делото/, представляваща северозападния ъгъл на пристройката на К. О. Т. е заснета в границите на ПИ № .... на ответниците, като незаконосъобразно” и вместо това е отхвърлен иска, предявен от ищците Д. Д. А. и Ю. Х. Н. против К. О. Т. и А. М. Т., по чл. 54, ал.2 ЗКИР във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК да се признае за установено, че ищците са собственици на тази част, повдигната с червен цвят с триъгълна форма, представляващ северозападния ъгъл на пристройката към сградата на ответника К. Т. включена в ПИ № ....
В останалата част, с която е уважен иска за останалата претендирана площ, решението на РС е потвърдено.
Ищците Д. Д. А. и Ю. Х. Н. са подали молба за поправка на очевидна фактическа грешка на това решение, тъй като в отменителната част досежно наличието на грешка, възивната инстанция е редактирала така диспозитива, че решението на РС е отменено в частта, в която е констатирано наличието на грешка за цялата част, колорирана в жълто, а не само за частта, колорирана в червено.
Ответникът К. Т. е поискал допълване на решението, защото липсва отхвърлителен диспозитив относно наличието на грешка в КК за частта, колорирана в червено.
Въззивната инстанция е насрочила делото, като е назначила и допълнителна СТЕ, която да установи площта на повдигнатата в червен цвят част. В насроченото открито съдебно заседание е прието заключението на в.л. Т., в което е установено, че частта в червено е 1,44 кв.м.
С допълнително решение № 435 от 04.11.2019 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като вместо отхвърлителният диспозитив, възпроизведен по-горе е постановено да се чете: отхвърля иска, предявен от ищците Д. Д. А. и Ю. Х. Н. против К. О. Т. и А. М. Т., по чл. 54, ал.2 ЗКИР във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК, че в КК и КР на с Б., одобрена през 2010 г. е налице кадастрална грешка при отразяване имотната граница между ПИ № .... и ПИ № ...., като допълва решение № 255 от 20.06.2019 г. по гр.д.№ 5/2019 г. на Смолянски окръжен съд, че повдигната в червен цвят част е с площ 1,44 кв.м., представляваща северозападния ъгъл на пристройката на К. Т., отразена в червен цвят в скицата 4 към СТЕ на стр. 92 от въззивното дело.
Ответникът К. Т. е подал молба за поправка на очевидна фактическа грешка в допълнителното решение № 435 от 04.11.2019 г., поради наличие на противоречие между мотиви и диспозитив на решението, защото не било ясно дали се отхвърля иска за наличие на грешка в КК изцяло, или само за площта от 1,44 кв.м. С решение № 28 от 30.01.2020 г. е оставена без уважение молбата.
Така след основното и допълнителното решение, с което е поправена и очевидна фактическа грешка, е отхвърлен иска за площта от 1,44 кв.м. както в частта за установяване на правото на собственост, така и в частта за установяване на грешка в кадастралната карта. Потвърдено е решението в останалата част, т.е. с която е уважен иска за разликата над 1,44 кв.м. до 53 кв.м., колорирани в жълто.
С определение № 342 от 02.07.2020 г., постановено на основание чл. 288 ГПК по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване по касационни жалби на ищците Д. Д. А. и Ю. Х. Н. против основното решение № 255 от 20.06.2019 г. по гр.д.№ 5/2019 г. и допълнително решение № 435 от 04.11.2019 г. на Смолянски окръжен съд и двете постановени по гр.д.№ 5/2019 г. Със същото определение е допуснато касационно обжалване на тези две решения по касационна жалба на ответниците К. О. Т.. Следователно предмет на касационна проверка е само частта от решението, с която е уважен иска. В частта, с която е отхвърлен иска за площта от 1,44 кв.м., решението е влязло в сила.
В касационната жалба на ответница К. О. Т. се правят твърдения за неправилност на решението поради противоречие с нормата на чл. 39, ал.3 ЗПИНМ, като се позовава на отчуждителното действие на регулационния план и на чл. 64 ЗС, защото не е съобразена необходимо прилежащата площ към пристройката, а е постановено границата да минава по зида на сградата. Твърди неправилност на решението, защото не е обсъдена декларацията, дадена от поне един от съсобствениците, с която е изразено съгласие, праводателят на ответника да изгради пристройка на два метра от регулационната граница, че не са обсъдени свидетелските показания и че ищците не се легитимират като собственици на процесната площ с нотариалното завещание, т. 26 и т.27, на което те се позовават.
Ответниците по касация Д. Д. А. и Ю. Х. Н. оспорват касационната жалба и твърденията в нея.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2 пр.1 ГПК за проверка валидността на процесното решение предвид оплакването, че диспозитивите на основното и допълнителното решение създават неяснота ако се прочетат без мотивите към тях.
Не е налице нищожност на основното и допълнителното решение поради неяснота на диспозитивите. Допусната е поправка на очевидна фактическа грешка и е допълнено основното решение, след която е ясно, че иска не се уважава за частта от претендираната площ, която попада под северозападния ъгъл на пристройката, която допълнително е установено, че е 1,44 кв.м. В ТР № 8/2014 г. е разяснено, че искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР е иск за собственост към настоящия момент, който има за предмет установяване правото на собственост върху спорната площ и като последица установяване наличието на грешка в КК. Това не са отделни искове. Затова са неоснователни доводите за неяснота в коя част е установено правото на собственост и дали е установена грешка и за противоречие между двете части. Ако съществува някаква неяснота в този смисъл, то решението би подлежало на тълкуване, но не е налице такава неяснота в диспозитива, която да води до пълната му неразбираемост и поради това до нищожност.
Съдът не констатира и недопустимост на решението поради постановяването му по незаявено възражение от ответника относно това дали е била приложена регулацията чрез заемане на определена площ, в случая застроената. В ТР № 3/1993 г. и ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че при разглеждане на иск за наличие на грешка или непълнота, съдът проследява регулационните планове на населеното място и изследва как е отразена спорната площ в тях, съответства ли това отразяване на установеното право на собственост, дали има придаваеми места по регулация и дали регулацията е приложена по един от трите възможни начина. Това са относимите факти, които съдът е задължен да изследва дари да няма доводи на страните във връзка с тях. В случая ответниците са оспорили иска и наличието на грешка, т.е. позовали са се на това, че плановете са приложени. Въззивната инстанция и по новия ГПК е инстанция по същество и следва да формира самостоятелни изводи от събраните доказателства в рамките на заявените оплаквания в жалбата. Ответниците по иска са направили оплакване във въззивната жалба, че не са обсъдени доказателствата за извършеното изграждане на пристройката. Следователно не е налице разглеждане на ненаправено възражение и на непредявено придобивно основание, поради което въззивното решение не е недопустимо.
По касационната жалба на ответника по иска, по която е допуснато касационно обжалване, т.е. в частта, в която е уважен иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР:
С исковата молба, ищците Д. Д. А. и Ю. Х. Н. са формулирали петитум за установяване на грешка в кадастралната карта, одобрена 2010 г. по отношение на 54 кв.м., които според твърденията им са част от собствения им ПИ № № ...., но неправилно са заснети в очертанията на ПИ№ ...., собственост на ответниците, като спорната площ е идентифицирана като триъгълник, очертан с жълто по скицата на л. 13 от делото на РС. Ищците са се позовали на нотариялно завещание от 1945 г., оставено от наследодателят им М., А. К., за който не се спори, че е починал. С това завещание, К. е завещал на Ю. М. А., А. М. А. и Д. М. А. по т. 26 – къща със застроена площ 99 кв.м. и незастроено дворно място от 401 кв.м., а по т.27 – плевня със застроена площ 60 кв.м. и незастроено дворно място от 240 кв.м., находящи се в [населено място], като и по двете точки са описани съседите. По разписния лист към плана от 1960 г. на името на наследници на М. А. К. е записан имот пл. № .... Синът Ю. М. А. е „продал” с предварителен договор от 1967 г. 1/3 ид.ч. от парцел .... от кв. .... на Ю. А. Н., а той е признат за собственик по давност с н.а. № .... г. на 1/2 ид.ч. от дворно място от 140 кв.м., съставляващи имот .... от кв. .... и 1/3 ид.ч. от жилищната сграда, построена в него. Ю. А. Н. е починал на 25.05.1991 г. и ищецът Ю. Х. Н. е един от неговите наследници. Синът Д. М. А. е починал на 04.0.1994 г. и ищецът Д. Д. А. е един от неговите наследници. Синът А. М. А. / А. Ч. М. / е починал на 14.07.1997 г. Д. А. А. е един от наследниците му, но той не участва в производството. Ответникът А. М. Т. се легитимира като частен правоприемник на М. и Д. Т. за 1/2 ид.ч. от имот .... с н.а. № .... г., а ответника К. Т. – за другата 1/2 ид.ч. от същия имот, продадена му от О. и З. Т. с н.а. № .... г. От СТЕ с в.л. С. се установява, че [населено място] е имало три плана. Първият от 1960 г. е заснел имот пл. № .... с площ 698 кв.м., записан на наследници на М. А. К., а имот .... с площ 219 кв.м. е записан на името на М. Т.. По този план се предават по регулация 39,80 кв.м от имот пл. № .... към парцел ...., кв. .... Няма доказателства този регулационен план да е приложен. По следващият план от 1984 г. имота пл.№ .... е заснет с пл. № ...., записан е на Ч. Ч. Б. /ищецът Д. Д. А./, А. Ч. М. /А. М. А./ и Ю. Х. Н.. Площта му е 868 кв.м. Имотът на ответниците е заснет с пл. № ...., записан е на името на О. и М. Т. / праводателите на ответниците/ и е с площ 515 кв.м. По този план се предава по регулация от имот .... кв.... на ищците към парцел .... кв. ... на ответниците 30,40 кв.м. според заключението на в.л. С.. През 2003 г. е направено оцифряване на плана от 1984 г., като са съобразени и настъпилите промени. Номерата на имотите и отредените за тях парцели са същите, както и записването по плана от 1984 г., но е отразено „обратно предаване“ от имот .... на ответниците към имота на ищците на 21 кв.м. Вещото лице не открило данни за уреждане на регулационните отношения. През 2010 г. е приета новата КК. Според това вещо лице, спорната площ, като се съобрази и придаваемата площ от имот пл. № .... към парцел .... по плана от 1960 г. спрямо КК от 2010 г. е 50,20 кв.м. Спорната площ, като се съобрази придаваемата площ по плана от 1984 г., съотнесена към КК от 2010 г. е 60,60 кв.м., а при сравняване на плана от 2003 г. и по 2010 г. няма площ от имот ...., която да е заснета в очертанията на имот .... Втората СТЕ с в.л. Т. установява същото, но с по-прецизно измерване на спорната площ и на площите на придаваемите места и при отчитане на допустимите грешки по смисъла на чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, /обн., ДВ, бр. 4 от 13.01.2017 г., в сила от 13.01.2017 г., изм. и доп., бр. 25 от 20.03.2018 г., в сила от 20.03.2018 г., изм., бр. 8 от 25.01.2019 г., в сила от 25.01.2019 г./. Така според втората експертиза с в.л. Т., от имот пл. № .... по плана от 1960 г. към п. .... се придават 34 кв.м., а по плана от 1984 г. – 25 кв.м. По оцифрения и одобрен план от 2003 г., частта, която се придава от имот .... на ответниците към УПИ .... е 23 кв.м. Вещите лица не са изследвали и уточнили дали последното предаване по регулация по плана от 2003 г. в обратна посока от това по предходните планове не касае приложението на пар.6 и пар.8 ЗУТ по отношение предвижданията на плана от 1984 г. Установено е обаче, че плана от 2003 г. не е нов план, а оцифряване на плана от 1984 г. С декларация от 03.03.1986 г. Ч. Ч. Б. /ищецът Д. Д. А./, А. Ч. М. /А. М. А./ и А. А. И. / за който не е установена идентичност с друго име, като собственици на п. ..../ са дали съгласие праводателите на ответниците О. и М. Т., като собственици на п.... от кв. .... да построят пристройка на 2 м. от границата на парцела си. Подписите на далите съгласие са заверени от кметството, т.е. те са нотариално заверени по смисъла на чл. 589, ал.2 ГПК, респ. чл. 485, ал.2 ГПК /отм/, във вр. с чл. 97 ЗУС /Обн., ДВ, бр. 23 от 19.03.1976 г., отм. 25.07.1994 г./. Ищецът е оспорил подписа си под № 1 в декларацията и въпреки погрешно указаната доказателствена тежест, назначената СГрЕ е установила, че подписът на Ч. Ч. Б. /ищецът Д. Д. А./ не е негов, а подписите на другите две лица са положени от тях. РС е изключил този документ от доказателствения материал досежно подписа на ищеца и не е направил никакви изводи от нея и от съдържащите се документи в приложената преписка по издаване на строително разрешение № 11 от 27.06.1986 г. за пристройката. Към преписката за издаване на това строително разрешение е начертана и ситуационен план, в който ъгълът от очертаното петно за пристройката отстои на 2 м. от очертаната граница между парцелите на страните. Безспорно е установено от СТЕ, че между двата имота няма ограда, а върху спорната площ попадат два дървени гаража, построени и ползвани от ищците, слива-саморасляк между тях и дърварник. От свидетелските показания се установява, че е имало дървена ограда, която е премахната около 1994 г., когато са правени гаражите. Страните ползвали част от спорното место, за варене на буркани и др. Няма траен знак или топографски елемент на местността, който да определя границата между имотите на страните.
РС е уважил изцяло иска за площ от 53 кв.м., като е признал за установено, че тази площ е на ищците и че е допусната грешка при заснемането й, изразяваща се в това, че е заснета в очертанията на имота на ответниците вместо към имота на ищците. Решението е мотивирано с това, че регулацията по плана от 1960 г. и от 1984 г. не е приложена, а отчуждителното действие на регулацията за придаваемите места е отпаднало на основание пар.8 ЗУТ. Площта от 53 кв.м. е определена спрямо неприложената регулация по плана от 1984 г., т.е. имотната граница по плана от 1984 г. и границата по КК от 2010 г.
Въззивният съд, след подробен разказ на исковата молба, отговорът на исковата молба, решението на РС и експертизите без да ги анализира, е приел, че регулацията е приложена само за частта, попадаща под северозападния ъгъл на пристройката, за който в производството по допълване на решението е установила, че е 1,44 кв.м. Прието е, че само тази придаваема по регулация площ е заета от ответниците. За останалата част е прието, че не е доказано прилагане на регулацията, поради което тя е останала към имота на ищците. С основното и допълнителното решение е отхвърлен иска за площта от 1,44 кв.м. както в частта за установяване на правото на собственост, така и в частта за установяване на грешка в кадастралната карта. Потвърдено е решението, в частта, с която е уважен иска за разликата над 1,44 кв.м. попадащи под северозападния ъгъл на пристройката до 53 кв.м., колорирани в жълто.
Основателно е оплакването на касаторите-ответници, че не са обсъдени доказателствата за извършеното изграждане на пристройката, въз основа на издадени строителни книжа, представени по делото. Съдът не е обсъдил доказателствата, свързани с издаване на строително разрешение за пристройката към къщата на ответниците. Съгласно чл. 56, ал.11 ЗТСУ /отм./ действащо към 03.03.1986 г. разрешение за строеж в парцел, към който са придадени имоти на други лица, се разрешава, ако условията за заемане на придадените имоти по този закон са изпълнени. Тази норма е в обществен интерес, създава задължително правило за поведение и несъобразяването и е довело до неправилност на решението. Съгласно чл. 111 ЗТСУ /отм/ с декларация правоимащите могат да заявят, че се считат обезщетени за придаваемите части Тази декларация е основание за заемане на придаваемата площ и за издаване на нотариален акт по регулация – чл. 111, ал.3 и чл. 134, ал.2 ЗТСУ /отм/, който само констатира настъпилата вещноправна трансформация. Заемането на частите от имотите, които се придават по регулация е един от способите за прилагане на регулацията, съгласно разясненията, дадени в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС при тълкуване на нормата на чл. 33, ал-.1 ЗТСУ :отм/. Прилагането на регулацията е основание за издаване на строително разрешение за парцела, към който са придадени имоти на други лица – чл. 56, ал.11 ЗТСУ /отм/.
От доказателствата по делото - приложената преписка / на л. 285 и следващи по делото на РС/ се установява, че е издадено на праводателите на ответниците О. и М. Т. строително разрешение № 11 от 27.06.1986 г. за пристройката към жилищната сграда в имота им. Действително по делото със СГрЕ е установено, че ищецът не се е подписал под декларацията от 03.03.1986 г., приложена по преписката за издаване на строителното разрешение, но подписите на другите двама негови съсобственици са автентични. В нарушение на процесуалните правила, въззивният съд не е обсъдил тази декларация, като изключена от доказателственият материал. РС е приел, че няма да съобразява само подписът на ищеца. Дори обаче да не се съобрази даденото от ищеца съгласие за изграждане на пристройката към жилищната сграда на ответниците „да 2 м. от границата на парцелите“, обективният факт на изграждане на пристройката и факта на дадено съгласие от другите съсобственици не може да се игнорира. Издаването на строителното разрешение за пристройката не е обжалвано от ищеца, който се позовава на това, че не е подписал декларацията от 03.03.1986 г., но той не е оспорил и действията по изграждане на пристройката. От изграждането й е изминал период, много по-дълъг от 10 години. Затова съдът приема, че дворищно регулационния план на [населено място] от 1984 г. по отношение на придаваемото място от имот пл.№ .... кв.... на ищците към парцел .... кв. ... на ответниците с площ около 30,40 кв.м. по заключението на в.л. С., респективно 25 кв.м. според заключението на в.л. Т. е приложен. Одобреният оцифрен план от 2003 г. не може да променя тази граница, тъй като при действието на ЗУТ в сила от 31.03.2001 г. регулационните планове нямат вещно отчуждително действие /освен в хипотезата на чл. 16, при одобряване на план на това основание, каквото не е налице/. Неприложими в случая са пар.6 и пор.8 ЗУТ, защото както вече се посочи, регулацията за придаваемото място, предвидено по плана от 1984 г., който е действащ към момента на влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001 г./ е била приложена още към момента на издаване на строителното разрешение от 1986 г. на основание чл. 56, ал.11 и чл. 111 ЗТСУ /отм/. Затова вярната имотна граница между ПИ ...., собственост на ответниците и ПИ ...., собственост на ищците по кадастралната карта, одобрена през 2010 г. е границата между парцели .... и .... от кв. .... по одобреният план на [населено място] от 1984 г., съгл. чл. 43, ал.1 т.5 б. „г“. и пар.5, ал.1 ЗКИР. По делото е установено безспорно, че между двата имота няма ограда и материализирана на место граница или топографски елементи на терена, които да очертават такава, а спорната площ се ползва общо за паркиране на коли в дървен гараж, варене на буркани и т.н. Затова границата между двата поземлени имота не може да се определи по правилото на чл. 43, ал.1, т.5, б. „а“, „б“ и „в“ ЗКИР.
Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно в частта, с която е потвърдено решението на РС, с което е уважен иска и за придаваемото място по плана от 1084 г. от имот пл.№.... кв.... на ищците към парцел .... кв. .... на ответниците с площ около 30,40 кв.м. по заключението на в.л. С., респективно в размер на 25 кв.м. по заключението на в.л. Т., заключено между имотната граница между двата имота, регулационната линия между двата парцела и уличната регулационна линия. За тази площ от общо притендираната, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Предвид установените разлики в площта на придаваемото място по плана от 1984 г. в двете заклучения, в диспозитива на настоящото решение, съдът ще опише тази площ само по граници. В практиката си ВКС се придържа към тълкуването, че индивидуализиращ белег на вещните права са техните граници, а не площта им, която е функция на границите. Решение № 63 от 15.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 233/2020 г., II г. о.
В останалата част, с която искът е уважен за частта от претендираната площ, заключена между регулационната граница между двата парцела .... и .... от кв.... по одобреният план от 1984 г., уличната регулационна линия по същия план и границата между имоти ПИ ...., собственост на ищците, към ПИ ...., собственост на ответниците, отразена в кадастралната карта, одобрена 2010 г., решението е правилно. Тази площ попада в очертанията на имота, за който ищците се легитимират като собственици със завещанието и по давност. Тя никога не е била част от имота на ответниците и те не се легитимират като нейни собственици на никакво основание. Тази останала площ не е приддаваема по регулация и не е прилагана регулация. Така вярната имотна граница между имотите на страните минава по регулационната граница между двата парцела .... и .... от кв. ... по плана на [населено място], одобрен 1984 г. Тази граница е показана в скицата, неразделна част към решението на РС с червена линия. В тази част, с която е уважен иска за тази част от претендираната площ, решението следва да се потвърди.
Тъй като касационната жалба на ответника К. О. Т. е частично основателна, както и предявеният против него иск, и на основание чл. 78, ал.2 ГПК, съдът намира, че следва да му присъди претендираните от него деловодни разноски за всички инстанции съобразно отхвърлената част от иска, като съобрази вече присъдените му 100 лв. от ОС и 500 от РС. Общо доказаните от него разноски пред всички инстанции са 1555 лв. Предявеният против него иск се отхвърля почти на половина, т.е. съобразно отхвърлената част от иска, припадащите разноски са около 780 лв. От този размер са присъдени на К. Т. общо от двете инстанции по същество общо 600 лв. Следва да му се присъдят още 180 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 255 от 20.06.2019 г. поправено с допълнително решение № 435 от 04.11.2019 г. и двете постановени по гр.д.№ 5/2019 г. на Смолянски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 239 от 31.10.2018 г. по гр.д.№ 211/2017 г. на Районен съд-Девин, в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците К. О. Т. и А. М. Т., че ищците Д. Д. А. и Ю. Х. Н. са собственици на придаваемото място от имот пл. № ...., кв.... на ищците към парцел .... кв. .... на ответниците по регулационния план на [населено място] от 1984 г. с граници на това место: имотната граница между имоти планоснимачни номера .... и ... от кв. ... по плана на [населено място] от 1984 г., регулационната граница между двата парцела .... и .... от кв. ... по одобреният план от 1984 г., и уличната регулационна линия по същия план, и че е допусната грешка при заснемането на тази площ от общо притендираната вместо към ПИ ...., собственост на ищците, към ПИ ...., собственост на ответниците в кадастралната карта, одобрена 2010 г. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д. Д. А. ЕГН- [ЕГН] и Ю. Х. Н. ЕГН-[ЕГН] да се признае за установено по отношение на ответниците К. О. Т. ЕГН-[ЕГН] и А. М. Т. ЕГН-[ЕГН], че ищците са собственици на частта от претендираната площ, съставляваща придаваемото място от имот пл.№ .... кв.... на ищците към парцел .... кв. ... на ответниците по регулационния план на [населено място], обл. С. от 1984 г. с граници на това място: имотната граница между имоти планоснимачни номера .... и .... от кв. .... по плана на [населено място] от 1984 г., регулационната граница между двата парцела .... и .... от кв. .... по одобреният регулационен план от 1984 г., и уличната регулационна линия по същия план, и че е допусната грешка при заснемането на тази площ от общо претендираната в кадастралната карта, одобрена 2010 г., като вместо към ПИ ...., собственост на ищците, тя е заснета към ПИ ...., собственост на ответниците.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 255 от 20.06.2019 г. поправено с допълнително решение № 435 от 04.11.2019 г. и двете постановени по гр.д.№ 5/2019 г. на Смолянски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 239 от 31.10.2018 г. по гр.д.№ 211/2017 г. на Районен съд-Девин, в частта, с която е уважен искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР за останалата площ, заключена между регулационната граница между двата парцела .... и .... от кв. .... по одобреният план от 1984 г., уличната регулационна линия по същия план и границата между ПИ ...., собственост на ищците и ПИ ...., собственост на ответниците, отразена в кадастралната карта, одобрена 2010 г., и че е допусната грешка в кадастралната карта, одобрена 2010 г. при заснемането на тази площ към ПИ ...., собственост на ответниците, вместо към ПИ ...., собственост на ищците, като вярната имотна граница между двата имота минава по регулационната граница между парцели .... и .... от кв. .... по плана на [населено място], обл. С., одобрен 1984 г., показана в скицата, неразделна част към решението на РС с червена линия.
Решението е влязло в сила в частта, с която иска е отхвърлен за 1,44 кв.м. попадащи под северозападния ъгъл на пристройката към сградата на ответника К. Т., построена в ПИ № ...., която площ е част от придаваемото място от имот пл.№ .... кв.... към парцел .... кв. ... по регулационния план на [населено място], обл. С. от 1984 г.
Осъжда Д. Д. А. и Ю. Х. Н. да платят на К. О. Т. деловодни разноски в размер на 180 лв. за всички инстанции, съобразно отхвърлената част от иска и при отчитане на присъдените разноски от предишните инстанции.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: