2 Р Е Ш Е Н И Е №.179 С. 08.09.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева Мария Славчева при участието на секретаря Л. Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 656/2008 г. Производство по чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. М. К., действащ като ЕТ с фирма “Г. К.-В.” срещу решение № 232 от 10.05.2008 г., постановено по гр.д.157 № /2008 г. на Р. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 143 от 05.12.2007 г. по гр.д.№ 3477/2007 г. на Р.я районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу “Е.ОН Б. П.” АД иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 960 лв. до 10 000 лв. В касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Поддържат се доводи, че в противоречие с Постановление № 4/23.12.1868 г. на Пленума на ВС по въпроса за размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът е изходил от клауза, съдържаща се в Общите условия към сключения с ответника договор за доставка на електроенергия, вместо от критерия за справедливост, залегнал като принцип в нормата на чл.52 ЗЗД. Ответникът по касация “Е.ОН “Б. П.” АД изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли да се остави в сила въззивното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. С определение № 381 от 06.07.2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправият въпрос, свързан с определяне на неимуществените вреди, който съдът по принцип е разрешил в отклонение от постановките на Постановление № 4/23.12.1868 г. на Пленума на ВС по приложението на чл.52 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: С обжалваното решение е прието, че са налице елементите на фактическия състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране на гаранционна-обезпечителната отговорност на ответника за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца в резултат на неправомерно преустановената от негови служители доставка на електроенергия в стопанисвания от касатора обект през периода 16.03.2007 г. до 02.05.2007 г. и уважил изцяло претенциите му за репариране на имуществените му вреди. По отношение на установените по делото неимуществени вреди, изразяващи се в неудобствата, които касаторът е претърпял в резултат на прекъсване на електрозахранването и в прилежащите към заведението жилищни помещения – липса на електрическо осветление и отопление, затруднения в ежедневното поддържане на домакинството – готвене, пране, поддържане на нормална хигиена, невъзможност за полагане на грижи за болната му, възрастна майка, в затрудненията му при полагането на грижи за възрастната си майка с обжалваната част на решението е прието, че дължимото за тях обезщетение следва да се определи по справедливост на основание чл.52 ЗЗД, но при определяне на размера му, съдът изходил от т.59 от Общите условия към договора за доставка на електроенергия и въз основа на тях присъдено обезщетение в размер на 960 лв. Касационната жалба е частично основателна. С влязлата в сила осъдителна част на обжалваното решение е формирана сила на пресъдено нещо относно наличието на фактическия състав на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД като основание за ангажиране отговорността на ответника. Поради съдържащата се в чл.299, ал.1 ГПК забрана, настоящият състав намира, че този въпрос не може да бъде пререшаван в настоящето производство. Въведеното от жалбоподателя касационно основание за нарушение на материалния закон е основателно. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени от деликт неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Несъмнено е, че по силата на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД ответникът понася санкционните последици на деликта поради особената си връзка с деликвента, което налага извод за приложимост на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението, дължимо на касатора за претърпените от него неимуществени вреди. Съдържанието на нормата е изяснено по задължителен за съдилищата начин с ППВС № 4 от 1968 г. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В разрез с цитираната разпоредба и с посочените задължителни указания въззивния съд е обосновал присъдения размер на обезщетението с Общите условия към договора за доставка на електроенергия, като по този начин е игнорирал установените по делото факти, релевантни според разпоредбата на чл.52 ЗЗД и с ППВС № 4 от 1968 г. за определяне размера на дължимото на касатора обезщетение. Поради допуснатото нарушение на материалния закон въззивният съд е постановил неправилно решение в частта по предявения от касатора иск за неимуществени вреди, което следва да се отмени, а делото да се реши по същество. Подробно обсъдени в решението, претърпените от настоящия касатор морални вреди от прекъсване на електрозахранването в прилежащите към търговското му заведение жилищни помещения за период от 49 дни, изразяващи се в изпитаните от него затруднения при полагане на грижи за възрастната му майка и лишаването му от възможността да задоволява за себе си и за семейството си елементарни ежедневни битови нужди обосновават извод, че паричният им еквивалент, необходим за репарирането им възлиза на 3 000 лв., което налага да се отмени въззивното решение в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 960 лв. и вместо него да се постанови друго, с което на касатора се присъди още и сумата 2 040 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят разноски по компенсация в размер на 95.60 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 143 от 05.12.2007 г. по гр.д.№ 3477/2007 г. на Р.я районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения срещу “Е.ОН Б. П.” АД иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 960 лв. до 2 040 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА “Е.ОН Б.П.” АД да заплати на Г. М. К., действащ като ЕТ с фирма “Г. К.-В.” на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД още и сумата 2 040 (две хиляди и четиридесет) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.06.2007 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по компенсация в размер на 95,60 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: