Р Е Ш Е Н И Е № 408 гр.София, 09.11. 2015г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 4767 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по молба от 26.05.2015г. на А. И. А., чрез процесуалния му представител адв. Л. Л., за отмяна на влязло в сила решение № 713/22.04.2015 г. по гр.д. № 3141/2014 г. на Окръжен съд Пловдив, с което потвърдено решение по гр.д. № 18422/2013 г. на Районен съд Пловдив. Молителят поддържа основание за отмяна по чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК като счита, че са налице нови обстоятелства от значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му. Ответниците по молбата – И. Н. К. и В. Д. К., представлявани от адв. Т. Д., редовно уведомени, изразяват становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендират разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: С атакуваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 11.07.2014г., по гр. д. № 18422/ 2013г., на Пловдивски Районен съд, с което е А. А. е осъден да заплати на И. и В. К. обезщетение за имуществени вреди, причинени от неправомерните действия на ответника, който е ползвал незаконно изградената В. инсталация в таванското му помещение, находящо се на адрес [населено място] , и на 04.08.2013г. е предизвикал наводняване на апартамента на ищците, находящ се в [населено място], под посоченото таванско помещение, при което били наводнени стените и таваните на спалнята, банята, коридора, всекидневната, паркета на спалнята, 2 бр. ракли и детско легло, в общ размер на 1623,35 лв. Съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД е доказан, тъй като молителят е причинил виновно и противоправно вреди на ответниците по молбата. Размерът на вредата съдът е установил от прието по делото заключение на съдебно-техническа експертиза. Молителят поддържа основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като счита, че са налице нови обстоятелства от значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му – интернет обява за продажба на недвижим имот публикувана на 29.04.2015г., в която е посочено, че се продава етаж от къща, със снимки към нея. Поддържа, че това е ново обстоятелство, тъй като от обявата се установява, че трето на спора лице-Н. Н., продава етаж от къща с таванско помещение, което се намира над жилището на ответниците по молбата, поради което неговия собственик би могъл да е предизвикал увреждането. Върховният касационен съд , състав на четвърто г.о. намира, че не е налице соченото в основание за отмяна на влязлото в сила решение. Визираните в чл. 303 ал.1 т.1 ГПК основания за отмяна предполагат непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази непълнота на доказателствата по делото следва да е резултат на намерени нови доказателства, които са съществували и по време на разглеждане на делото, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страна и да бъдат приобщени към доказателствения материал, респ. да се касае до нови доказателства, които съдържат обстоятелства, които страната се е домогвала на установи по делото, но да не е могла да стори това по причина , че не е разполагала с тези доказателства. Новото обстоятелство по см. на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК , като основание за отмяна на влязло в сила решение на съд, разрешил със силата на присъдено нещо конкретен гражданско-правен спор, следва да съставлява правно-релевантен за делото факт. Новото доказателство следва да е писмен документ , които не е бил известен/ чието съществуване не е било известно/ на молителя по време на разглеждане на делото в инстанциите, обективно страната да не е могла да се снади своевременно от органа или по начина с него, и тези документи са обуславят, доколкото биха били приобщени към доказателствения материал, възможност за фактически и правни изводи, различни от тези на съда , с решението, чиято отмяна се иска. Новите доказателства следва да установяват обстоятелства, който са твърдяни в хода на делото, но по обективни причини страната –молител не е могла да се снабди с тях и да ги представи своевременно пред съда. В случая молителят не представя такова писмено доказателство. Писменото доказателство, на което молителят по настоящото дело основава молбата си за отмяна : копие от интернет обява, съдържаща твърдения за факти , които страна не е могла да установи в хода на делото, не може да бъде квалифицирано като ново доказателства по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. По същество подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение представлява искане за събиране на нови гласни доказателства, от които да се установи, че трето лице е причинило деликта, а не молителя, което искане е следвало да бъде отправено най – късно до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция и то при спазване изискванията на чл. 266 ГПК. След този момент попълването на делото с доказателствен материал е недопустимо. Ако са налице новосъздадени (нововъзникнали) факти, те не се преклудират от силата на присъдено нещо и въз основа на тях страната може да предяви нов иск и именно чрез него, а не по реда на отмяната да защити правата си. Представеното копие от интеренет обява, дори и да бъде приобщено към доказателствения материал по делото, няма да установи обстоятелства, които са твърдени в хода на делото, но не са могли да бъдат установени от страната и които биха довели до отхвърляне на иска с правно основание чл.45 ЗЗД. На основание чл.78, ал.3 ГПК молителят следва да заплати на ответниците сумата 600 лева разноски пред настоящата инстанция. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 23558/26.05.2015 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 713/22.04.2015 г. по гр.д. № 3141/2014 г. на Окръжен съд Пловдив, с което потвърдено решение по гр.д. № 18422/2013 г. на Районен съд Пловдив, на основание чл. 304, ал. 1, т. 1 ГПК. ОСЪЖДА А. И. А. да заплати на И. Н. К. и В. Д. К. общо сумата 600 лева разноски пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: