Р Е Ш Е Н И Е № 60268 гр. София, 15.12.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : ЛЮБКА АНДОНОВА ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА при участието на секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 1040 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД със седалище в [населено място], подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.Л. М. срещу решение № 1659/7.12.2020 г, постановено по гр.дело № 2400/20 г на Окръжен съд-Варна, Гражданско отделение, Втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 3402/23.7.2020 г по гр.дело № 18341/19 г на Районен съд-Варна, ГО, 18 състав. С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК по отношение на касатора, че В. Н. М. от [населено място] не дължи сумата 9461, 92 лв, за която е издадена фактура за периода 18.11.15 г-13.6.19 г. Ответникът по касационната жалба В. Н. М. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния й представител адв.Д. С. от ВАК.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.С въззивното решение е прието, че ищцата е потребител на електрическа енергия за обект-недвижим имот-апартамент в [населено място],[жк].Ответникът претендира заплащане на сумата 9461, 92 лв, за която е издадена фактура от 20.9.2019 г за периода 18.11.15 г-13.6.19 г. и представляваща незаплатена, доставена и потребена от абоната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, дължима на основание чл.50 от ПИКЕЕ.Установено е за безспорно между страните съществуването на валидно договорно правоотношение, по силата на което ищцата се явява потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия.Извършена е проверка на изправността на средството за търговско измерване, резултатът е обективиран в протокол, като е установено, че в скрит регистър 1.8.3 има показания в размер на 55602 квтч, която не е отчетена и заплатена от абоната.Липсват данни за техническа неизправност на електромера.От приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза е установено, че е налице неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез претарифиране на отделните тарифи/регистри/, с цел неотчитане в пълен обем по двата видими регистъра за дневна и нощна тарифа.Констатираното е извършено чрез вмешателство в тарифната схема на електромера, като не е възможно да се установи в кой часови диапазон е започнало натрупването на показания в скрития регистър, както и в кой момент е започнало това натрупване.За прочита на скрития регистър е необходим специален софтуер, с който разполага собственика на средството за измерване, но не и абоната, който на практика няма достъп до електромера.Ответникът не е доказал кога натрупаната в скритите тарифи енергия е доставена на абоната и, че ответното дружество е доставило на ищцата и тя е потребила фактурираното количество ел.енергия, предмет на извършената корекция.Ответникът не е доказал при условията на пълно главно доказване, че към момента на монтажа процесното СТИ е било с нулеви показания по всички регистри.Съдът не е споделил извода на вещото лице, че след като проверените видими тарифи 1.8.1 и 1.8.2 са нулеви, то и останалите тарифи в това число и 1.8.3 са с нулеви показания.Предвид на изложеното е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявеният иск е уважен. С определение № 60465 от 9.6.2021 г, постановено по гр.дело № 1040/21 г, ВКС, Четвърто ГО е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуално правния въпрос „как следва съдът да цени заключението на приетата по делото съдебна експертиза, с оглед изискванията на нормата на чл.202 ГПК.“ По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, настоящият състав на ВКС,Четвърто ГО споделя практиката, обективирана в решение № 60 от 25.3.2013 г по т.д. № 475/12 г на ВКС, ТК, Второ ТО, решение № 108 ат 16.5.2011 г по гр.дело № 1814/2009 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 248 от 16.11.2015 г по гр.дело № 1271/2015 г на ВКС, Трето ГО, съгласно която съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, когато не е оспорено от страните, а следва да го обсъжда с всички останали доказателства.Даденото разрешение произтича от самото правило в процесуалната разпоредба на чл.202 ГПК.В създадената по приложението на нормата безпротиворечива съдебна практика е прието, че оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда.Оспорването или неоспорването на експертизата е без правно значение за задължението на съда по чл.202 ГПК. С оглед отговора на поставения процесуално правен въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, Четвърто ГО, намира следното : Въззивният съд правилно е приел, че в релевантния период страните са били в договорни отношения по покупко-продажба на електроенергия, които намират правната регламентация в Закона за енергетиката. Ответникът е лицензиран доставчик, а ищцата – потребител на ел.енергия за битови нужди за обекта в [населено място], присъединен към електропреносната мрежа, която обслужва ответника. Правилен е и изводът, че ищцата е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР на ЗЕ, а дължи да заплаща цената на електроенергията, доставена в обекта от ответника.Неправилно обаче въззивният съд е приел, че дори при софтуерна намеса в средството за търговско измерване потребителят не дължи на доставчика разликата между реално доставеното и начисленото количество електроенергия в обекта.Основателно е касационното оплакване, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалния закон, а касационната инстанция е длъжна да го отмени. Настоящата съдебна инстанция намира, че при постановяване на обжалваното решение, въззивният съд не е съобразил изводите на вещото лице по допуснатата съдебна експертиза, но не е и изложил мотиви, защо не ги възприема.Действително прието по делото заключение е изготвено от вещо лице-инженер.Според притежаваната експертност, вещото лице - инженер се е доверило на протокола на БИМ, възприемайки оттам констатираната „външната намеса в тарифната схема“ на СТИ. Въззивният съд е бил длъжен да отчете пропуска на първата инстанция и да допусне повторна експертиза, като назначи вещо лице – софтуерен специалист с детайлизиране на задачите.С отмяната на обжалваното решение касационната инстанция е длъжна да върне делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Налага се извършването на нови съдопроизводствени действия (чл. 293, ал. 3 ГПК). При новото разглеждане на делото въззивният състав следва да допусне повторна експертиза и да я възложи на вещо лице-софтуерен специалист, детайлизирайки задачите в следния смисъл: След запознаване с материалите по делото вещото лице да отговори на задачите в писмения отговор на исковата молба, но също и на следните: осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако е налице – по какъв начин и кога е извършено; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано като ново (след първоначална метрологична проверка с нулеви показания), да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в скрития регистър на СТИ електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да отчита данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ и какво означава записът в протокола на БИМ – „електромерът не съответства на техническите характеристики“; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното в обекта СТИ, възможно ли е през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел.енергия за посочения във фактурата период, за който допълнително е начислена стойността за дължимото от битовия потребител и възможно ли е тя да се разграничи на дневна и нощна тарифа за потребление в съответствие с различните тарифи за заплащането й. Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени в касационното производство, включително по основателността на възражението на касатора, че писменият отговор на касационната жалба е несвоевременно изготвена, а в тежест на ответника по касация е адвокатското възнаграждение при всеки изход на делото. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1659/7.12.2020 г, постановено по гр.дело № 2400/20 г на Окръжен съд-Варна, Гражданско отделение, Втори въззивен състав. ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.