4
. стр. от решение по гр.д. № 242/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО
РЕШЕНИЕ № 665
София, 01.11 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 242 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Б. окръжен съд от 12.11.2008 г. по гр.д. № 290/2008, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за възможността съдът да признае незаконността на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца и на материалноправния въпрос за необходимостта преди уволнението по чл. 328, т. 10 КТ работодателят да изчака предложения за продължаване на трудовия договор.
По процесуалноправния въпрос за възможността съдът да признае незаконността на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца Върховният касационен съд намира, че предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. За да признае или отрече претендираното право съдът следва да прецени правното значение и на тези факти и обстоятелства, които ответникът счита, че имат значение за възникването, променянето или прекратяването на претендираното право. Когато ищецът претендира съществуването едно материално субективно право, той въвежда правопораждащите факти с иска, а ответникът въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с възражения. Когато ищецът отрича съществуването едно материално субективно право, тъй въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с иска – те са неговото основание, а ответникът въвежда правопораждащите факти и обстоятелства с възражение. С тези свои процесуални действия, както и с репликите, дупликите и т.н. страните очертават предмета на доказване.
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Разбира се, няма пречка ищецът да посочи някои правопораждащи факти, а ответникът – някои опорочаващи, правоотлагащи или правопогасяващи факти. Независимо от това от кого са посочени и с чии процесуални усилия те са доказани, съдът може да основе решението си върху тях.
Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Още по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство.
По материалноправния въпрос за необходимостта преди уволнението на професор или доцент по чл. 328, т. 10 КТ работодателят да изчака предложения за продължаване на трудовия договор Върховният касационен съд намира, че § 11 ПЗР ЗВО не ограничава по никакъв начин правото на работодателя да прецени дали да прекрати трудовото правоотношение с професор или доцент след навършването на определената в закона възраст, или да го продължи. Правото на преценка е на работодателя и тя не подлежи на съдебен контрол. С посочената разпоредба е уредено задължението на работодателя да обсъди предложението на колективния орган, ако такова е постъпило. Нито предложението на колективния орган е задължително за работодателя, нито той е длъжен да изчака постъпването на такова предложение преди да реши въпроса за прекратяването на трудовия договор или за продължаването му. В закона не е уредена възможност колективният орган да предлага прекратяване на трудовото правоотношение и дори да постъпи подобно предложение, работодателят не е длъжен да го обсъди. (Такава възможност може да бъде уредена във вътрешен акт на университета.) Във всеки случай работодателят може да вземе решението си независимо от това дали е постъпило и не е постъпило предложение и независимо от това, какво се предлага.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за да бъде прекратено трудовото правоотношение с асистент, научен сътрудник или преподавател е необходимо предложение на факултетния съвет, което следва от съответните разпоредби на ППЗНСНЗ и Правилника за устройството и дейността на университета.
Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че предявеният иск се основана на липсата на предложение от факултетния съвет. Дали това е нарушение на Правилника за устройството и дейността на университета, на ЗВО, ЗНСНЗ, ППЗНСНЗ или друг нормативен акт няма отношение към основанието на предявения иск. Основанието на иска е факт и фактите се преклудират, както е посочено по-горе, а становището, че е нарушен един или друг нормативен акт е правен довод, който страната може да направи и след приключването на съдебното дирене от последната инстанция, когато се провеждат устните състезания.
В нарушение на закона обаче съдът е приел, че преди уволнението по чл. 328, т. 10 КТ работодателят е бил длъжен да изчака предложението на факултетния съвет за прекратяването или продължаването на трудовото правоотношение с ищеца. Как се прекратяват трудовите правоотношения с асистент, научен сътрудник или преподавател на други основания е извън предмета на делото.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника като доцент и на 24.09.2007 г. той е навършил 66-годишна възраст. До 05.10.2007 г. при ректора на университета не е постъпило предложение за продължаване на трудовото правоотношение и то е прекратено с оспорваната заповед № 1044/05.10.2007.
Видно от изложеното оспорваното уволнение е законно, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени със законните последици. Ответникът по иска не претендира съдебни разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Б. окръжен съд от 12.11.2008 г. по гр.д. № 290/2008.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. Д. Р. от Б. срещу У. “П.. д-р А. З.”, Б. за признаване на уволнението със заповед № 1044/05.10.2007 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |