3 Р Е Ш Е Н И Е № 256 гр. София, 20.06.2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3073 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.304 ГПК. Образувано е по молба на Териториално поделение на Национален осигурителен институт [населено място] за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 2032, постановено на 19.05.2012 г., по гр.д.№ 1054/2012 г. от ХІ-ти гр.състав на Районен съд – Пловдив. Ответниците по молбата П. И. Г., П. Ц. Г. и И. Ц. Г. не оспорват молбата, като я считат за основателна. Ответникът по молбата Й. Г. Г. не взима становище. Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК и е процесуално допустима. С решението, чиято отмяна се иска, съдът се е произнесъл по предявен от Й. Г. Г. иск против наследниците на Ц. Г., упражнявал търговска дейност като [фирма]. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищцата е изложила твърдения, съгласно които в трудовата й книжка е отразено, че за периода от 15.06.2007 г. до 31.01.2009 г. е ползувала неплатен отпуск, като това време не и се признава за трудов стаж. Ищцата узнала това след 31.10.2010 г., когато започнала да подготвя своите документи за пенсиониране. Ищцата е твърдяла, че отразеното в трудовата й книжка не отговаря на истината, тъй като за посочения по-горе период се е явявала ежедневно на работа и е изпълнявала своите трудови задължения и не е имало дни, в които да на полагала труд при своя работодател – наследодател на ответниците по предявения иск. Искането по исковата молба е да се признае отразеното в трудовата й книжка за посочения по-горе период за невярно и да се установи факта, че за същия период не е била в неплатен отпуск и е била на работа. Доколкото ответниците в производството не са представили отговор на исковата молба, то съдът е постановил на основание чл.238, ал.1 ГПК и по искане на процесуалния представител на ищцата неприсъствено решение. С постановеното решение, съдът е приел за установено по отношение на ответниците /наследници на работодателя, едноличен търговец/, че за процесния период ищцата не е ползувала неплатен отпуск, като отразеното в тази насока в трудовата книжка на ищцата не отговаря на истината, както и че за същия период е „била на работа”. Молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е подадена от Териториално поделение на Национален осигурителен институт [населено място], с правно основание чл.304 ГПК. В молбата се твърди, че съгласно изискванията на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, поделението на НОИ се явява задължителен необходим другар и решението има задължителна сила и по отношение на НОИ. Обстоятелствената част на исковата молба, която следва да определи и правната квалификация на предявения иск, води до извод, че ищцата е предявила иск за установяване по съдебен ред на трудов стаж. Макар да е квалифицирал иска като установителен такъв, по общите правила на чл.124, ал.1 ГПК, съдът се е произнесъл по основателността на така предявения иск, като е признал за установено по отношение само на работодателя /неговите правоприемници/, че процесния период следва да се зачете за трудов стаж. С оглед разпоредбите на специалния закон - Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, съответното поделение на НОИ е необходим другар в процеса, по силата на закона – чл.3, ал.2 ЗУТОССР. Разпоредбата на чл.304 ГПК допуска отмяна на влязло в сила решение тогава, когато молбата е подадена от лице, което по силата на закона или от естеството на спорното правоотношение решението обвързва и неучаствалото лице /чл.216 ал.2 ГПК/. В случая качеството на необходим другар в процеса по отношение на молителя следва от законовата разпоредба на чл.3, ал.2 ЗУТОССР, като неучастието на Териториално поделение на Национален осигурителен институт [населено място] води до основателност на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Предвид изложеното, молбата е основателна, решението на Районен съд – Пловдив следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия районен съд, от фаза проверка допустимостта на предявения иск и конституиране на необходим другар, предвид изложеното по-горе. Водим от горното и на основание чл.304 ГПК, състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.304 ГПК влязлото в сила решение № 2032, постановено на 19.05.2012 г., по гр.д.№ 1054/2012 г. от ХІ-ти гр.състав на Районен съд – Пловдив. Връща делото на Районен съд – Пловдив, за ново разглеждане, от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.