РЕШЕНИЕ                                                            N 282   София, 29.03.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на  23 март две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА БОНКА ДЕЧЕВА         при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 135/2009 год.   Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 15.06.2009 г. постановено по същото дело е допусната касационна проверка на въззивно решение № 530 от 14.07.2008 г. по гр. д. № 391/2008 г. на Благоевградски окръжен съд. Касационните доводи са за постановяване на решението при допуснати нарушения на процесуалния закон, необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Ответникът намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и данните по делото и намери следното: С това решение е оставено в сила решение № 5 от 28.01.2008 г. по гр. д. 236/2006 г. на Сандански районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу А. И. Д., С. И. Д. , И. Д. Д. и Г. Д. Д. иск по чл. 14, ал., 4 ЗСПЗЗ за установяване, че правото на собственост върху нива с площ от 3.5 дка в м. „Р” в землището на гр. С. е принадлежало на наследодателя им А. И. С. към момента на внасянето му в ТКЗС през 1958 г. От фактическа страна по делото е установено, че по направеното искане от касатора К. А. С. за възстановяване на земеделски земи ОСЗГ е постановила решение № 01А/0 от 23.07.2001 г., с което е отказала да възстанови имота, поради наличие на спор за местонахождението на границата между заявения имот и този на И. А. Д. , наследодател на ответниците по иска. Това решение е било обжалвано по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и с решен e отменено. Съдът е намерил, че посоченото основание за отказ на възстановяване не е между изброените в закона. С тези мотиви е отменил решението на ОСЗГ и постановил друго като е признал право на възстановяване на описаната земеделска земя. Въз основа на решението на районния съд ОСЗГ е постановила ново решение № 001А/0 от 15.04.2003 г., с което е признала правото на възстановяване на имота, но е отказала да го възстанови в съществуващи реални граници с мотива, че е налице спор за материално право с И. А. Д. . При този изход на административното производство за касатора е била налице единствената правна възможност да установи, че наследодателят му е бил собственик на заявения за възстановяване имот към момента на обобществяването му с установителен иск по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. В изпълнение указанията на съда с допълнителна искова молба подадена на 31.05.2006 г. касаторът е уточнил, че по същество спорът между него и наследниците на А. Д. Я. (уточнение в съдебна заседание проведено на 06.11.2006 г.) е за местонахождението на притежаваните от наследодателите имоти и техните пространствени предели, тъй като имотът на А. Д. е бил усвоен за строителството на главен път Е 79 и възстановяването му в съществуващи реални граници е невъзможно. В първоначалната искова молба ищецът е поддържал, че правото на собственост е принадлежало на наследодателя му на основание наследяване и давностно владение. През 1991 г. се е снабдил с нот. акт за собственост на имота предмет на иска, в който той е индивидуализиран със съседи, един от които е А. Д. В съставения през 1991 г. конст. нот. акт в полза на ответниците Д, А. И. Д. и С. И. Т., заявеният за възстановяване от тях имот нива с площ от 1.7 дка в м. “Р” е индивидуализиран със съседи, между които не е посочено името на наследодателя на касатора. С приета техническа експертиза е установено, че в кадастралния план съставен от Воден синдикат от 1937-1938 г. имотът с пл. № 1* е бил записан на А. Д. , а за заснетия имот пл. № 1480а, не е посочен собственик. Имотът, за който наследниците на А. С. са се позовали на придобивна давност през 1991 г. и снабдили с нот. акт № 129 е № 1480а, за който няма записан собственик в картата на Воден синдикат. С допълнителна техническа експертиза е установено, че заявеният от ответниците за възстановяване имот – нива с площ от 1.7 дка е бил индивидуализиран с различни граници: по заявление на наследника И. Д. вх. № 873 от 12..09.1991 г. е посочено, че имотът се намира в м. “Г” и има за съсед А. С. В заявлението, подадено от наследника С. Д. вх. № 138 от 23.08.1991 г., имотът е индивидуализиран с различни граници и съседи, между които не фигурира като съсед А. С. С допълнителна експертиза е установено, че имот пл. № 1* по кадастралната карта на Воден синдикат е бил с площ от 5,120 дка., за магистралния път са усвоени 3.100 дка, неусвоените са разположени от двете страни на пътя, като частта разположена на север е с площ от 310 кв. м., а тази разположена от юг е с площ от 1802 кв. м. (заключение и скица на л.117-119 от гр. д. № 236/06 г. на Сандански РС). С допълнителната експертиза ( л. 128) е установено, че имотът на наследодателя на касатора е бил съседен на този на наследодателя на ответниците и заснет с пл. № 1480а по кадастралната карта на воден синдикат. Тези констатации са породили спора между страните за установяване точното разположение на имотите владени от праводателите им. Съобразно така очертания предмет съдът е следвало да ориентира събирането на гласните доказателства включително и по отношение продължителността на упражняването на фактическа власт върху имота предвид направеното позоваване на оригинерния придобивен способ давностно владение.. Разпитаните свидетели безпротиворечиво установяват, че наследодателя на касаторите е имал имот в описаната местност, като сочат и границите. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е ориентирал изслушването на свидетелите с оглед установяване релевантните за спора факти – начален момент на установяване на владението и съседите на владения имот и пространствените му предели. За целта е следвало да се насочат свидетелите към определяне на местонахождението на имота като използват съществувалите на терена релефни особености, които са били и граница на тях. На разпитаният свидетелят С е следвало да се постави въпрос дали ме у известно времето на установяване на владението върху имота, след като му е било известно, че имотът е .. “купен от Х. Ц. ”. В нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК не е обсъден протокол за извършена замяна на притежавана от С. земеделска земя през 1956 г., която е сходна по площ с претендираната. С това писмено доказателство се установява и моментът, до който е продължило упражняването на фактическа власт върху имота. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са предпоставили формирането на необосновани изводи, относно началния момент на установяване фактическа власт върху имота. Предвид изложеното е налице основание за касиране на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.   По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.   Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА решение № 530 от 14.07.2008 г. по гр. д. № 391/2008 г. на Благоевградски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.