Р Е Ш Е Н И Е     №  288   София,  01 юни  2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 19 май, две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев     Елена Авдева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 213/2010 година.   Производство то по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения В. П. Г. от гр. М., за възобновяване на наказателно дело № 467/2009 г., на Районен съд гр. Б.. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание – явно несправедливо. Направеното искане е за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно.   Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С присъда от 04.12.2009 г., постановена по нохд № 467/2009 г., Районен съд гр. Б. е признал подс. В. П. Г. от гр. М., за виновен в извършено на неустановена дата през 1998 г. в гр. В., престъпление по чл. 308, ал. 3, вр. ал. 2 и 1 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на четири месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и да заплати сумата от 1 100 лв., в полза на държавата представляваща имотна облага получена от него, като е присъдил направените разноски и се е произнесъл по вещественото доказателство.   Със същата присъда е бил признат за виновен и подс. Илиян С. Б. , за извършено престъпление по чл. 316 НК, като на основание чл. 78а НК му е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв.   С решение от 08.03.2010 г., Окръжен съд Монтана, наказателна колегия, е потвърдил посочената присъда.   По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Възраженията по това основание за възобновяване, по същество се свеждат до твърдения в искането, че съдът е ограничил процесуалните права на подсъдимия, като страна в процеса, поради недопускане на доказателства, че е действал в незаконен състав и че процесуалното действие „разпознаване на лица” е било опорочено. Настоящата инстанция по реда на посоченото производство, счита направения довод за неоснователен. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. В. Г. , така както се твърди в искането. За да са налице такива е необходимо съдилищата да са нарушили специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Въззивната инстанция по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверила изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Вътрешното им убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник за осъдения, възможност за искания и устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Съдебните актове не страдат от пороците, визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за тяхното отменяване по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Г. , е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени и веществено доказателства и експертното заключение и чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е било установено по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Въззивната инстанция е приела за установена фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на районния съд. При това положение, след като не приема нова такава, на базата на същите доказателства, въззивният съд не е длъжен подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. Не е задължение на този съд отново да анализира доказателствата събрани при съдебното следствие от първата инстанция, след като на тяхна основа, не се правят различни фактически констатации.   Неоснователни са и конкретно направените оплаквания по този довод. Няма нарушение на процесуалния закон по отношение неизменността на съдебния състав, разглеждащ делото, което само би могло да бъде основание за възобновяването му. Видно от съдебните протоколи и постановената присъда, съдът е заседавал в един и същи състав, а поредността на изписване, на имената на съдебните заседатели в тях е без всякакво значение досежно твърдяното нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК.   Както правилно е посочила и въззивната инстанция не е било допуснато и съществено процесуално нарушение при извършеното следствено действие „разпознаване на лица”. Видно от приложените протоколи, изпълнени са изискванията на чл. 171 НПК, а свидетелят Л е бил разпитан в качеството на свидетел преди извършването му, като е категоричен и в показанията си, че подс. Г. е лицето водило преговори за свидетелството за правоуправление на МПС, още повече че двамата са се познавали и преди това действие.   Останалите възражения касаят непълнотата на доказателствата, поради което не следва да бъдат обсъждани.   По довода за нарушение на закона:   Посоченото основание за възобновяване – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по него се отнасят до неправилна според защитата преценка на събраните доказателства и от там, за незаконосъобразен извод, че подс. Г. е извършил престъпление по чл. 308 НК.   И според настоящата инстанция, направените изводи при приетата фактическа обстановка, която не подлежи на контрол по реда и на това производство, че подс. Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 308, ал. 3, вр. ал. 2 и ал. 1 НК, са напълно законосъобразни. Те се подкрепят от събраните по делото данни от доказателствените средства и експертно заключение и от приложените писмени и веществено доказателства.становеното от тях, правилно оценено и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 302, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен състава на посоченото престъпление. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводът, че се касае за извършено престъпление е напълно законосъобразен. Съдилищата в мотивите си са изложили подробни и убедителни съображения, за утвърждаване на извода по приетите за установени фактически положения. Правната квалификация на посоченото деяние, съответства на приложимия в случая материален закон. Точно е посочено въз основа на кои доказателства са направени изводите за виновността на подсъдимия.   По своята същност възраженията в искането, че не е извършил престъплението, се свеждат до оспорване обосноваността на съдебните актове във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в настоящото производство. Не може да се установяват нови фактически положения, затова и процесуалният закон не предвижда необосноваността като основание за възобновяване – чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1 НПК. В мотивите на съдилищата внимателно е обсъдено наличието на обективната и субективна страна на деянието, извършените инкриминирани действия на този подсъдим, като правилно е било прието, че са налице всички елементи на престъплението.   Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на съдилищата, относно постановяването на осъдителната присъда. Счита, че изложените мотиви в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани данни и същевременно излагащи ясни правни съображения, по всеки от инкриминираните факти. В съответствие с установената и приета фактическа обстановка, въз основата на събраните доказателства, е безспорен извода за виновността на подс. Г. в осъществяване на инкриминираното деяние. Същото е правилно квалифицирано както бе посочено по - горе и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен.   В тази връзка, наведените в искането доводи, не могат да бъдат споделени. Подс. Г. , е осъществил състава на престъплението по чл. 308, ал. 3, вр. ал. 2 и 1 НК, преправяйки съдържанието на официален документ – СУ на МПС № 2* издаден на името на К. П. В. от гр. Т., с цел да бъде използван, като е получил имотна облага от 1 100 лв. Поради това е законосъобразен направеният извод, че деянието е съставомерно от обективна и субективна страна.   С оглед на изложеното, доводът за допуснато нарушение на материалния закон и искането за отмяна на съдебния акт по реда на възобновяването, също следва да бъдат отхвърлени.   По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:   Лишени от основание са и възраженията в искането и по този направен довод. При определяне на размера му са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона са от значение за отговорността на дееца. Точно са приложени разпоредбите на чл. 54 НК за индивидуализацията му с оглед данните за деянието и личността на дееца. Правилен е извода за превес на смекчаващите вината обстоятелства и приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК. По - нататъшно снизхождение, няма да способства за осъществяване целите на наказанието посочени в чл. 36 НК.   Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд по реда на посоченото производство счита, че искането се явява изцяло неоснователно.   Ето защо и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. П. Г. от гр. М., за възобновяване на наказателно дело № 467/2009 г., на Районен съд гр. Б..   Решението не подлежи на обжалване.   Председател:     Членове: