Р Е Ш Е Н И Е № 71 София, 08.08.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 26.04.2016 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 36 /2015 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. С определение № 57 от 25.01.2016 г. ВКС,ТК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2314 от 12.12.2013 г., по в.гр.д.№ 2697/ 2013 г., в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора, като ищец, срещу ЗК [фирма], гр. София пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ за разликата над сумата 2000 лв. до пълния заявен размер от 32 000 лева, заедно със законната лихва. С касационната жалба е въведено оплакване за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат с принос от негова страна от ¾, поради предприето пресичане на пътното платно на необозначено за тази цел място. Счита, че в случая е нарушен чл.51, ал.2 ЗЗД, а извършената от въззивния съд преценка на доказателствения материал по делото е в несъответствие със съществените съдопроизводствени правила. Ответникът по касационната жалба не е заявил становище по основателността и. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение и да намали размера на определеното на ищцата обезщетение за причинените и в резултат на настъпилото на 23.12.2008 г. около 8.10 ч. в района на бензиностанция „Ш. -Х. Д.” в [населено място] пътно- транспортно произшествие, въззивният съд е приел за основателно възражението на застрахователя – ответник, за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата, поради нарушаване на императивните правила за пресичана не пешеходци, установени в чл.113, ал.1 и в чл.114, т.1 и т.2 ЗДвП. Счетено е, че предприетото от Г. пресичана на [улица], в качеството и на пешеходец, на необозначеното за целта място, който се характеризира с подчертано интензивно движение на моторни превозни средства и в пиков за движението час - непосредствено преди християнските празници Б. вечер и Р. Х., при създадена ограничена видимост от спрелите превозни средства в дясната и средна лента за движение по булеварда, са действия, даващи основание приноса на последната да бъде определен на ¾ и в съответствие с него да се намали определеното и обезщетение от общо 40 000 лв.. Поради това и след като е приспаднал доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение от 8 000 лева за същите морални вреди Софийски апелативен съд е присъдил на ищцата сумата 2 000 лева. Решението е неправилно и следва да бъде отменено частично. Същото е постановено в отклонение от формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК задължителна за съдилищата в страната практика на касационната инстанция, обективирана в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения: № 39 от 16.07.2010 г., по т.д.№ 551/2009 г. на ІІ т.о., № 96 от 15.10. 2012 г., по т.д.№ 936/2011 г. на І т.о., № 97 от 06.07.2009 г., по т.д.№ 745/2008 г. на ІІ т.о. № 33 от 04.04.2012 г., по т.д.№ 172/2011 г. на ІІ т.о., № 43 от 14.04.2009 г., по т.д.№ 648/2008 г. на ІІ т.о.,№ 50 от 27.07.2015 г., по т.д.№ 271/2014 г. на ІІ т.о. и мн. др., която е в см., че за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на последното и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно- превозно средство и въз основа на същата до определи обективния му принос. Според цитираната задължителна съдебна практика при преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва всякога да има предвид, че съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП отговорността на водачите на моторните превозни средства за осигуряване безопасност на движението е завишена, спрямо тази на пешеходците, вкл. чрез вмененото им от законодателя задължение за избиране на подходяща скорост на движение на управляваното моторно- превозно средство, т.е., която би им позволила безпроблемно спиране при поява на препятствие на пътя, което са могли и са били длъжни да предвидят. В случая в мотивите на обжалваното въззивно решение въззивният съд не само не е отчел в пълна степен отговорността на водача на процесното увреждащо моторно превозно средство, с оглед разпоредбата на чл.20 ЗДвП, но е игнорирал, като неотносими към поведението на последния, обстоятелствата, несъмнено от значение за конкретната избрана скорост на управление на автомобила - предстоящите християнски празници и създадения от жителите в района на посочената бензиностанция нерегламентиран пряк път към отсрещната спирка на превозни средства от градския транспорт, определяйки ги за значими за поведението на ищцата и допуснатото от нея нарушение на ЗДвП, което е довело и до необоснованост на изградените фактически изводи и неправилно приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД. С оглед тези съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, в частта, в която е допуснато касационното му обжалване и възникналият правен спор решен по същество от касационната инстанция, поради отсъствие на предпоставките на чл.293, ал.3 ГПК. Видно от събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, вкл заключенията – основно и две допълнителни на изслушаната в първоинстанционното производство авто-техническа експертиза за механизма на процесното пътно –транспортно произшествие и показанията на св.Хр.Р. - очевидец на злополуката, пътният инцидент е настъпил, както е отразено и в констативния протокол на ОПП-СДВР № 1691/23.12.2008 г., в светлата част на денонощието в района на бензиностанция „Ш. - Х. Д.” в [населено място] на булевард с интензивно движение и в пиков час, след предприето от ищцата пресичане на пътното платно на необозначено за целта, но обичайно в ежедневната практика на жителите на квартала, място с по- пряк достъп до отсрещната спирка на превозни средства на градския транспорт. При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира за законосъобразен извода на въззивния съд, че с осъществените действия Г. е нарушила изискванията чл.113, ал.1 ЗДвП и на чл.14, ал.1, т.2 ЗДвП. Доколкото, обаче, според показанията на св. Р., започналото преминаване на [улица]от страна на пострадалата е след като последната изрично се е уверила, че движещите се в дясната и средна лента на платното пътни превозни средства са почти спрели в изчакване да бъдат пропуснати от намиращия се на следващото кръстовище светофар и едва при навлизането и в лявото платно за движение е последвал непредотвратим за идващия със скорост от около 40 км.ч л.а.”Форд Ескорт”, то доказано е както, че предприетото от Г. пресичане няма внезапен характер, така и, че е налице неизпълнение на императивно вменените му от законодателя с чл.20 , ал.2 и чл.5, ал.2 ЗДвП задължения от водача на увреждащия лек автомобил. С оглед установеното поведение на всеки един от участниците в процесния пътен инцидент и степента, в която е допринесло за настъпването му, настоящият съдебен състав, при съобразяване на последователната практика на ВКС, че с разпоредбата на чл.20 ЗДвП законодателят е възложил по- голямата отговорност за безопасността на движение на водачите на съответните моторни превозни средства, намира, че приносът на ищцата следва да бъде определен на 1/3. При приетото съотношение на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата и определеното от въззивния съд обезщетение за обезвреда от 40 000 лв., което настоящият съдебен състав споделя за съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, на последната се следва обезщетение в размер на сумата 26 666.66 лв. От посечения размер следва да бъде приспаднато заплатеното и извънсъдебно от застрахователя обезщетение от 8 000 лв., както и присъденото и с влязлото в сила решение на СГС по гр.д.№ 4220/2011 г. обезщетение от 2 000 лв. Или дължимото на ищцата обезщетение за понесените от нея в резултата на причинените и телесни увреждания, болки и страдания, което допълнително трябва да и бъде присъдено от касационната инстанция и съответно заплатено от ответника – застраховател възлиза на сумата 16 666.66 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане - 23. 12. 2008 г. до окончателното му изплащане. С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1, във вр. с ал.3 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Г. и направените от нея деловодни разноски, съобразно уважената част на иска , обективирани в представения по делото списък по чл.80 ГПК в размер на 177.78 лв. На осн. чл.38, ал.2 ЗА ответното дружество ЗК [фирма], гр. София следва да заплати на адв. В. Г., за осъществената правна защита и съдействие на ищцата, адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съобразно уважената част на иска в размер на 1030 лева, съгласно Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Искането на адв. Г. за присъждане на адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции, освен, че е некоректно заявено в списъка по чл.80 ГПК е и неоснователно, разгледано по същество. Видно от постановените от СГС и Софийски апелативен съд съдебни актове на същата, в качеството и на пълномощник на ищцата при условията на чл.38, ал.2 ГПК, е присъдено съответно адвокатско възнаграждение по с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС. На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за касационното производство върху уважената част на исковата претенция, в размер на 666.67 лв. Мотивиран от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.1, във вр. с ал.2 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2314 от 12.12.2013 г., по в.гр.д.№ 2697/ 2013 г., в частта, с която предявения от Б. Г. Г. от [населено място] срещу ЗК [фирма], гр. София пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ е отхвърлен за разликата над сумата 2000 лв. до сумата 18 666.67 лева, заедно с претендираната законна лихва върху тази сума и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК [фирма], гр.София да заплати на Б. Г. Г. от [населено място], с ЕГН: [ЕГН] сумата 16 666.67 лв. /шестнадесет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем ст./ - допълнително обезщетение за причинените и неимуществени вреди от настъпило пътно - транспортно произшествие на 23.12.2008 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23. 12. 2008 г. до окончателното и изплащане, както и 177.78 лв. /сто седемдесет и седем лева и седемдесет и осем ст./, деловодни разноски за назначената в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза, съразмерно уважената част на иска. ОСЪЖДА ЗК [фирма], гр. София да заплати на адв.В. Г., на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 1030 лв./ хиляда и тридесет лева/, адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. ОСЪЖДА ЗК [фирма], гр. София да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата 666.67 лв./ шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ - държавна такса, съобразно уважената част на иска. ОСТАВЯ в сила въззивното решение на Софийски апелативен съд в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: