Р Е Ш Е Н И Е № 581 гр. София, 20.12.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 декември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1909/2013 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. Г. В. Ш. от гр.Пл., против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 152/2013 г. Твърди се, че с отмяна приложението на чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е допуснато нарушение на закона, а от там и наложеното наказание явно несправедливо. Искането е за намаляване на размера му. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 109/10.07.2013 г., Пловдивският апелативен съд, 1-ви наказателен състав, е изменил присъда № 25/07.03.2013 г., постановена нохд № 1841/2013 г., на Пловдивския окръжен съд, като е отменил приложението на разпоредбите на чл. 58, б. „а”, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, по отношение на подс. Г. В. Ш. и с приложение на чл. 54 НК е увеличил наложеното му наказание за престъпление по чл. 199, ал. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, от три на пет години лишаване от свобода. Отменил е присъдата в частта за приложение на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 НК, като вместо това, на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 НК е определил на подс. Г. Ш. да изтърпи една обща наказание от пет години лишаване от свобода, към което е присъединил и наказанието „глоба” от 2 000 лв. Отменил е присъдата и в частта й с която на основание чл. 57, ал. 1, вр. чл. 63, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС е бил определен „общ” първоначален режим в затворническо общежитие от „открит” тип, като вместо това на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС му е определил „строг” първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. Със същата присъда се е произнесъл и относно подс. М. П. Д.. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По жалбата: Посоченото касационно основание – по същество, по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията се свеждат до твърдения за неправилна отмяна приложението на чл. 58, б. „а”, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и от там увеличаване на размера, на наказанието. Санкцията по размер, така както е определена от състава на въззивният съд, е напълно справедлива. Същият законосъобразно не се е съгласил със съображенията на първата инстанция, относно индивидуализацията на наказанието по размер при приложението на посочените разпоредби от НК. И според настоящата инстанция, при обсъждане на въпросите за приложението им и завишаването на санкцията, са били отчетени в пълна степен, всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, данните за извършеното деяние и личността на дееца. Именно за това то е в посочения размер, от пет години лишаване от свобода и „глоба” от 2 000 лв. при приложението на чл. 23, ал. 1 и 2 НК. Спазени са били точно правилата на чл. 54 НК и по - голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. В тази връзка, точно са били преценени данните по делото, че деянието е било извършено в изпитателния срок по предходно осъждане, изключително високият каузален принос на подсъдимия – предварително се е приготвил с палка, изчакал е скрит зад ъгъл и след като другия подсъдим не е могъл да отнеме инкриминираната вещ, започнал да нанася удари с палката по пострадалия, в резултат на което му е причинил счупване на дясна лъчева кост на горния десен крайник – средна телесна повреда по смисъла на закона. Всички тези данни, включително и времето и мястото на извършването, говорят за завишената степен на обществена опасност на деянието е дееца. Ето защо, касационната жалба, се явява неоснователна. Увеличеното по размер наказание от въззивната инстанция, след законосъобразната отмяна на приложението, на чл. 58, б. „а”, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е напълно справедливо, съобразено с данните за деянието и дееца, със всички обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи и смекчаващи, с разпоредбите на чл. 54 НК. С оглед на всичко изложено, жалбата като неоснователна следва да бъдат отхвърлена, а въззивното решение оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 109/10.07.2013 г., постановено внохд № 152/2013 г., на Пловдивския апелативен съд, 1-ви наказателен състав. Председател: Членове: