Р Е Ш Е Н И Е № 43 София, 11.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 20.03.2012 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 1251 /2011 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.307, ал.2 и сл. ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.2 и т.5 ГПК. Образувано е по молбата на Х. Л. Т. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 5084 от 08. 11.2010 год., по гр.д.№ 2134/2006 год., с което е уважен предявеният от ЗД [фирма], гр.София срещу молителя иск с правно основание чл.402, ал.1ТЗ /отм./ за сумата 11 764.68 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „каско” на ТД [фирма] за виновно причинени при предизвикано от молителя ПТП вреди на л.а. „Мерцедес 500” с ДК [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба- 15.06.2006 год. до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски от 2170.58 лв.. Молителят е аргументирал искането си за отмяна, основано на чл.303, ал.1,т.2 и т.5 ГПК, с наличието на неистинско писмено доказателства, въз основа на което съдът в инстанционното производство е изградил правните си изводи, както и с допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.50 ГПК/ отм./, при действието на което се е развило инстанционното производство пред СГС, довело, според изложеното в обстоятелствената част на молбата, до лишаване на страната от възможност реално да участва в процеса и да защити интересите си във вр. с възникналия между страните правен спор. Ответната по молбата страна е възразила по основателността и по реда на чл.306, ал.3 ГПК, излагайки съображения относно същността на регресната покана отправена да ищеца, на неполучаването на която молителят се позовава и неотносимостта и към редовността на извършеното призоваване на последния, като страна в процеса по предявения иск с правно основание чл.402 ТЗ/ отм./, . Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.3,във вр. с ал.1 ГПК, намира: С определение от 06.01.2012 год., постановено по реда на чл.307, ал.1 ГПК по горепосоченото дело, подадената от настоящия молител молба за отмяна, основана на чл.303, ал.1,т.2 и т.5 ГПК е приета за процесуално допустима . Разгледана по същество, молбата за отмяна, основана на чл.303, ал.1, т.5 ГПК е основателна. Въведеното от законодателя с чл. 303, ал.1, т.5 ГПК основание за отмяна, аналогично на установеното с чл. 231,ал.1 б.”е” ГПК/ отм./ отменително основание, е израз на прогласеното в гражданския процес основно начало, че на всяка страна следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждане на делото по предвидения в ГПК ред, за да защити интересите си, което разбиране е в съответствие и с въведеното с чл.6 ЕКПЧ изискване за реален достъп до правосъдие. Следователно на отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК подлежи всяко влязло в сила съдебно решение, постановено в производство, по което на страната е отнета възможността да участва по делото, било поради нарушаване на съответните установени от процесуалния закон правила за призоваване, било поради създадена от непредвидени обстоятелства, които същата не е могла да преодолее, обективна невъзможност да се яви лично или чрез повереник в процеса, или когато не е била надлежно представлявана. В случая, видно от данните по делото срещу настоящия молител, като ответник, на 15.06.2006 год. е била предявена искова претенция, основана на чл.402, ал.1 ТЗ/ отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД, като същият е бил призован за насроченото пред СГС първо съдебно заседание на 12.12.2006 год. на посочения в съставен четири години преди датата на исковата молба протокол за ПТП № 0306766/ 15.01.2002 год., негов адрес - [населено място], [улица]. От този адрес призовката до страната е върната със забележка, че на същия се намира новострояща се необитаема жилищна сграда, като по сведение от съсед, живущ на № 96, нов адрес на призовавания е неизвестен. Така вписаните данни са удостоверени от свидетеля Р. Иванова В., с вписан адрес на същата - бул. ”В. „ № 2, [населено място]. Позовавайки се на съобщените данни за неизвестен адрес на ответника решаващият съд е счел, че приложение следва да намери процесуалното правило на чл.100, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК/ отм./ и е оставил производството по делото без движение, като е указал на ищеца да посочи точен адрес за призоваване на страната. В изпълнение на дадените по реда на чл.100, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК указания, ищецът е представил удостоверение на Столична дирекция „Полиция”, сектор „Български документи за самоличност”, според което постоянният заявен от Х. Л. Т. актуален адрес, към 02.02.2001 год. е именно вписаният в исковата молба - [населено място], [улица]. Въз основа на извършеното от МВР удостоверяване СГС е приел, че ответникът е с неизвестен адрес и е разпоредил призоваването му да се извърши по реда в на чл.50, ал.1 ГПК/ отм./- чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник „. Поради неявяването на последния в съдебно заседание и след осъществената публикация, на осн. чл.50, ал.2 ГПК/ отм./, му е назначен особен представител в лицето на адвокат А. Т. Ц. от САК, при участието на която е разгледан и възникналия между страните правен спор, приключил с решението, предмет на исканата отмяна. Следователно от преценката на така установените данни следва, че в случая елементите от фактическия състав на чл.50 ГПК/ отм./ не са били налице, поради което решаващият съд неправилно е приложил въведеното от законодателя процесуално правило, отнемайки по този начин правото на ответника по спора да участва по делото и да защити интересите си. Призоваването, както по действащия ГПК, така и по действащите към разглеждане на спора в инстанционното производство нормативни правила е строго формален акт, поради което при безспорната липса на доказателства, че в продължение на един месец ответникът не е могъл да бъде редовно призован, респ. че е с неизвестен постоянен адрес по см. на чл.50, ал.1 ГПК/ отм./, какъвто извод не следва от приложеното удостоверение № RяБ/3255/18.06.2007 год. на [фирма], сектор „Български документи за самоличност” и посоченият за удостоверяване отсъствието на призовавания от съобщения по делото адрес свидетел е с вписан адрес, който е ноторно, че този на самия Софийски градски съд- [улица], то само на това основание известяването по чл.50 ГПК/ отм./ се явява нередовно и не може да породи разпоредените от закона правни последици. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в резултат на неправилното приложение на процесуалния закон от СГС е допуснато твърдяното от молителя нарушение на създадения от законодателя и гарантиран от съдопроизводствените правила принцип на участие на страните в производството по делото, с което елементите от фактическия състав на отменителното основание по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК са осъществени и молбата за отмяна следва да бъде уважена. Що се касае до визираното основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, то за последното липсват не само доказателства, но и правна аргументация, поради което то не следва да бъде обсъждано. Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че източник на неправилността на решението в разглежданата хипотеза на т.2 на чл.303, ал.1 ГПК е престъпление, което, за да е релевантно по вложения от законодателя във визираното отменително основание смисъл, трябва да е било установено по надлежния ред, т.е. с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл.97, ал.4 ГПК/ отм./ и да е обусловило съдържанието на решението,чиято отмяна се иска, а такива данни не само отсъстват в случая, но и не са били навеждани, като доводи, от страна на молителя. Водим от тези съображения и на осн. чл. 303, ал.1, т.5 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 5084 от 08.11.2010 год., по гр.д.№ 2134/2006 год., по описа на с.с.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: