Р Е Ш Е Н И Е № 25 С., 13.04.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав: Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3987 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 149 от 23.02.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение от 28.01.2008 година по гр.д. № 262/2007 година на Хасковски окръжен съд. С въззивното решение на Хасковски окръжен съд по гр.д. № 262/2007 г. е обезсилено решение № 19 от 06.03.2007 г. по гр.д. № 530/2006 г. на районен съд [населено място], с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК (отм.), предявен от Тянка Г. Д. от [населено място] за признаване на установено по отношение на [община], че Общината не е собственик на имот, съставляващ бивша нива от 990 кв.м. в м. “Чалтали”, землище на [населено място]. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос относно наличието на правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК (чл. 97, ал.1 ГПК отм). В обжалваното въззивно решение е прието, че предявеният иск е недопустим, тъй като за ищцата липсва правен интерес да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че ответната община не е собственик на имота – евентуалният положителен изход от спора не би засегнал правната сфера на ищцата, нито би довел до желаните последици с оглед въведените в исковата молба твърдения за съществуващо в нейна полза право на собственост върху процесния имот, придобито по земеделска реституция. Прието е, че интерес от отрицателен установителен иск не следва и от актуването на имота като общинска собственост, тъй като това обстоятелство може да бъде оспорено в рамките на производството по положителен установителен иск за правото на собственост на ищцата. В решение № 468 от 01.06.2007 г. по гр.д. № 302/2006 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение е прието, че отказа на общината да попълни кадастралния план въз основа на влязло в сила решение на поземлена комисия обосновава правен интерес за носителите на права по земеделска реституция от провеждане на установителен иск за собственост срещу общината. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно следното становище: Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК (чл. 97, ал.1 ГПК отм). В отклонение от общия принцип, съгласно който липсва интерес от установяването, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск, установителния иск за собственост е допустим и когато за ищеца съществува интерес от предявяване на осъдителния иск по чл. 108 ЗС, тъй като чрез защитата по чл. 97, ал.1 ГПК – установяване на правото на собственост със сила на пресъдено нещо, ищецът би могъл да прекъсне придобивна давност; при съсобственост би могъл да упражнява владение чрез ответника съсобственик или би могъл да претендира обезщетение за ползването на своята част от имота. Установителният иск за собственост е допустим, дори и имотът да се владее от трето лице, щом ответниците оспорват собствеността му. Хипотезите на интерес от отрицателен установителен иск за собственост са в редки, изключителни случаи, какъвто е иска по чл. 440 ГПК (чл. 336 ГПК отм.), когато трето лице, чието право е засегнато от изпълнението се домогва да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Интерес от отрицателен установителен иск за собственост е налице и когато ищецът претендира да бъде отменен констативен нотариален акт, удостоверяващ право на собственост на ответника върху собствен на ищеца имот или когато кметът на общината откаже да издаде въз основа на молба декларация по чл. 587, ал.2 ГПК (чл. 483, ал.2 ГПК отм.) удостоверение, че имотът няма държавен или общински произход. В заключение, когато страната твърди, че друг претендира право, което изключва нейното, тя има интерес от положителен установителен иск за своето право, а не иск за несъществуване на правото, претендирано от ответника, освен в изрично предвидени в закона хипотези. Предвид изложеното, формираните в обжалвания съдебен акт изводи, че за ищцата липсва правен интерес да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че ответната община не е собственик на имота са правилни по същество – липсва правен интерес от отрицателен установителен иск с оглед въведеното от ищцата твърдение, че е собственик на имота. Същевременно, в исковата молба ищцата е въвела твърдения, че спорът с ответника е възникнал поради отказ на [община] да попълни кадастъра с възстановения и по реда на ЗСПЗЗ имот, попаднал в строителните граници на [населено място] поради претенция за собственост на общината върху новообразуван върху терена на бившата нива имот. Така въведените твърдения обуславят правна квалификация на иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР – ищцата твърди права на собственост върху имот, който не е нанесен по действащия план; права на собственост, произтичащи от земеделска реституция, които се оспорват от ответника. Въведени са твърдения, че въз основа на влязло в сила решение по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, през 2001 г. ищцата е поискала по реда на §6, ал. 6 ПЗР ЗУТ (ред. ДВ, бр. 1 от 2001 г. отм.) от общината да попълни кадастралния план на Д. с нововъзстановения и имот, което и е отказано поради заявени от общината собственически претенции върху имота - попълването на кадастъра може да бъде извършено едва след разрешаване на спора за материално право, поради което с оглед въведените твърдения, ищцата е налице правен интерес от установителния иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР. Определяйки правната квалификация на спорното право като отрицателен установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК, въззивният съд не е съобразил характера на исковата претенция. Констатацията на съда за несъответствие между обстоятелствена част на иска и петитум, извършена в съдебно заседание на 20.06.2007 г. е правилна, но дадените указания за отстраняване на тази нередовност, а именно: да се прецезира петитума, като се посочи към кой момент се претендира право на собственост и какво е представлявал спорния имот, са неточни. При констатираната неяснота на петитума, съдът е следвало да остави производството по делото без движение с указания за изясняване на петитума и привеждането му в съответствие с въведените твърдения за спор за материално право, обуславящ интерес от иск по чл. 53 ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастралната карта след установяване действителните права на собственост върху процесния имот. С оглед изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на спорното право след указания за отстраняване нередовностите на исковата молба – привеждане на искането за защита в съответствие с изложените обстоятелства, на които се основава искът. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 28.01.2008 година по гр.д. № 262/2007 година на Хасковски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1