6 РЕШЕНИЕ № 81 София, 27.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №114/2012 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№7232/25.11.2011 г., подадена от адв. П. Г. – процесуален представител на ищцата Н. Г. Г. от [населено място], област П., против въззивно решение №460/26.10.2011 г. по гр.д.№832/2011 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.о. С обжалваното решение е потвърдено решение №159/06.6.2011 г.по гр.д.№945/2010 г. на Пещерския районен съд, г.к., с което са отхвърлени предявените от Н. Г. Г. против [община] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т. 1 – 3 КТ. Въззивната инстанция е приела, че съкращаването на щатната длъжност, заемана от ищцата, е реално, като волята на работодателя за извършването на това съкращение не подлежи на съдебен контрол. С оглед представените по делото доказателства окръжният съд е приел също така, че трудовата функция на длъжността, заемана от ищцата, е премахната. Във връзка с това съдът е констатирал, че в исковата молба е признато обстоятелството, че трудовата функция на процесната длъжност, след уволнението е преразпределена на друго лице. Във връзка с това съдът е стигнал до извод, основавайки се на практиката на ВКС, че разпределението на изпълняваните от уволненото лице задачи между останалите на работа служители не е аналогично на запазване на трудовите функции. Като неоснователен е приет доводът за неизвършен подбор от работодателя по смисъла на чл.329 КТ, поради това, че щатната бройка на ищцата е единствена, както и доводът за нарушение на чл.333, ал.4 КТ, като е направено разграничение между визираното в К. “предварително уведомяване” и изискващото от закона “предварително съгласие”. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставените въпроси намира следното: По първите два въпроса 1. Следва ли съдът да се произнесе по всички доводи и оплаквания във въззивната жалба или само по някои, съгласно правомощията му по чл.269 ГПК и съгласно установеното диспозитивно начало в чл.6, ал.2 ГПК ? и 2. Следва ли съдът да се произнесе по въпроси, които са предмет на оплаквания, както във въззивната жалба, така и в исковата молба?, е налице задължителна практика на ВКС, точка 1 от ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. по описа на ВКС ОСГТК. В посоченото тълкувателно решение е прието, че“При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.” По третия от поставените въпроси, а именно “Кой е момента на настъпване на преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове, явяващ се от значение за точното приложение на чл.313 ГПК, във връзка с чл.312, ал.1 и ал.2 ГПК и във връзка с чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК ?” също е налице практика по чл.290 ГПК – решение №416/12.7.2010 г. по гр.д.№531/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че “В производството по дела, разглеждани по реда на Глава ХХV ГПК – “Бързо производство”, са уредени срокове за извършване на процесуалните действия от съда и страните, различни от определените в общия исков процес. За разлика от общия исков процес, в който съгласно чл. 146 ГПК докладът по делото е задължение на съда в първото заседание по делото, съгласно чл. 312, ал.1 ГПК, съдът изготвя писмен доклад по делото и се произнася по доказателствените искания в закрито заседание в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това. Съгласно чл. 146, ал.2 ГПК, в първото заседание по делото в общия исков процес, след доклада, съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В бързото производство, това е задължение на съда в закритото заседание по чл. 312, ал.1 ГПК – арг. от 312, ал.3 ГПК, съгласно който текст, по направените своевременно искания във връзка с дадените указания, съдът се произнася в деня на постъпването им, а уредената в чл. 313 ГПК преклузия настъпва, когато страните не са изпълнили дадените им указания.”. По четвъртия и петия въпроси, а именно “Има ли реално съкращение в щата, ако трудовата функция на уволнения е разпределена на друг служител ?” и “Аналогично ли е запазването на трудовата функция с разпределяне на същата на друго лице ?”, между които е налице идентитет, също е даден отговор по чл.290 ГПК – решение №75/27.3.2012 г. по гр.д.№924/2011 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. С посоченото решение е прието, че “Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е реално. Съкращаване на щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа. По въпроса налице ли е съкращаване на щата в случай на закриване на заеманата длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и съществени нови трудови функции, е даден положителен отговор и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 154/27.04.2011г. по гр.д. № 1279/2010г. ІІІ г.о.”. По шестия от поставените въпроси, а именно “Ако в К. е предвидена закрила по смисъла на чл.333, ал.4 КТ, кой следва да бъде уведомен – председателя – еднолично или синдикалното ръководство, като колективен орган ?”, отговорът се свежда до тълкуване на посочената правна норма. След като същата предвижда даване на съгласие от съответния синдикален орган, то и уведомяването, или по-точно искането за даване на съгласие, следва да бъде отправено до този колективен орган. По касационната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяващи се в нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че делото не е разгледано по реда на чл.310 и сл. ГПК, което съдът не е сторил. Навежда се довод, че въззивната инстанция в нарушение на чл.269 ГПК не се е произнесла по направените доводи и оплаквания във въззивната жалба, поради което обжалваният акт е опорочен. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи приемането на доказателства – щатни разписания, в нарушение на чл.313 ГПК, и което би довело до уважаване на предявените искове. Като нарушение на материалния закон се сочат изводите на съда относно твърдението, че съкращението в щата е формално, а не реално, тъй като след прекратяването на процесния трудов договор трудовите функции на ищцата са продължили да съществуват и се изпълняват от друго лице. Навежда се и довод за незаконосъобразен подбор по смисъла на чл.329 КТ. Оспорват се изводите на съда относно процедурата по К., както и че тази процедура е уведомителна. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски. Ответникът по касация [община], посредством процесуалния си представител – адв.Х., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. В съдебно заседание касационната жалба се оспорва от процесуалния представител на ответника по касация – адв. Х.. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация, становището на процесуалния представител на ответника по касация, изразено в съдебно заседание и на основание чл.290 ГПК, намира следното: С оглед отговора на поставените от касационния жалбоподател въпроси съдът намира, че въззивното решение е неправилно. По наведените оплаквания за процесуални нарушения на първата инстанция действително са направени оплаквания пред въззивната инстанция, на които същата обаче не е отговорила. Визираните нарушения са свързани със съдопроизводствените действия на първата инстанция по отмяна хода на делото по същество и даване указания на ответника по исковата молба за представяне на щатните разписания на [община]. Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че както действията на районния съд по събиране на допълнителни доказателства, така и липсата на отговор от страна на въззивния съд по направеното оплакване за тези действия са в нарушение на процесуалния закон, което се е отразило върху правилността на решенията и на двете инстанционни съдилища по съществото на спора. Районният съд е извършил съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е нарушил разпоредбите на чл.313, във връзка с чл.чл.147 и 148 ГПК. Без да е налице някоя от хипотезите на цитираните правни норми, първоинстанционният съд е извършил служебно събиране на доказателства относно извършеното съкращаване в щата, изразяващо се в даване указания за работодателя за представяне на щатните разписания на предприятието и което е рефлектирало върху изхода от спора. Въззивната инстанция не е взела предвид направеното оплакване от страна на ищцата. С оглед изложеното процесуално нарушение настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че решението на въззивния съд е неправилно. Извършеното от първоинстанционния съд процесуално нарушение е съществено. Допълнително събраните по делото доказателства – старо и ново щатни разписания, не следва да бъдат взети предвид при решаване на спора. Противното означава да бъде толерирано бездействието на работодателя. Спорът следва да бъде разрешен само с представените в рамките на сроковете по чл.чл.312 и 313 ГПК доказателства, които обаче не установяват по категоричен начин наличието на валидно извършено съкращаване в щата на общинската администрация. Поради това предявените искове са основателни, което сочи и на основателност на касационната жалба. Обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено уважаване на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационната жалбоподателка деловодни разноски за трите инстанции в размер на 380 лева, на Върховният касационен съд – държавна такса в размер на 250 лева, а по сметката на Пещерския районен съд – деловодни разноски в размерна 85 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №460/26.10.2011 г. по гр.д.№832/2011 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.о., и ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед №673/30.8.2010 г., издадена от [община], област П., с която на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ е прекратено трудовото правоотношение на Н. Г. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област П., [улица], като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА НА РАБОТА, на длъжността “МЛАДШИ СПЕЦИАЛИСТ В.”в [община], област П., Н. Г. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област П., [улица], на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. ОСЪЖДА ОБЩИНА Б., област П., да заплати на Н. Г. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област П., [улица], сумата 2230/две хиляди двеста и тридесет/ лева, представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2010 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 380/триста и осемдесет/ лева. ОСЪЖДА ОБЩИНА Б., област П., да заплати по сметката на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД държавна такса в размер на 250/двеста и петдесет/ лева. ОСЪЖДА ОБЩИНА Б., област П., да заплати по сметката на ПЕЩЕРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД деловодни разноски в размерна 85/осемдесети пет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: